Решение № 216 от 28.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Велико Търново , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Георги Драгoстинов

Лилия Ненова при участието на секретаря Атанаска С. Иванова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500690 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

С Решение № 260039 от 16.07.2020 г. по гр.дело № 3549/2019 г. Великотърновският районен съд е приел за установено, че Община Велико Търново дължи на М. П. Т. сумата 1 192,44 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 842,44 лв. – обезщетение за строително-ремонтни дейности и 350 лв. – обезщетение за повредени мебели, ведно със законната лихва от 06.09.2018 г. до окончателното плащане на задължението, по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1750/2019 г. на ВТРС, като за горницата до предявения размер от 1 600 лв. исковата претенция е отхвърлена. С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските, като е осъдил Община Велико Търново да заплати на М. П. Т. разноски за първоинстанционното производство в размер на 545,54 лв. и разноски за производството по ч.гр.дело № 1750/2019 г. на ВТРС в размер на 247,43 лв., а М. П. Т. е осъдена да заплати на Община Велико Търново разноски за първоинстанционното производство в размер на 38,21 лв.

С въззивна жалба Община Велико Търново, чрез юрисконсулт А. К., атакува решението в уважителната част. Счита решението за недопустимо по отношение на сумата 350 лв. – обезщетение за повредени мебели, а по отношение на сумата 842,44 лв. – обезщетение за строително- ремонтни дейности, за неправилно. Заема становище за неправилен анализ на събраните по делото гласни доказателства, необсъждане на евентуалната заинтересованост на свидетелите на ищцовата страна и липса на съпоставка между изготвеното по делото експертно заключение и останалите доказателства по делото, 1 което според страната е довело до необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Релевират се доводи, че с отговора на въпроса относно причината за установените щети, вещото лице е изказало предположение, което жалбоподателят счита за недостоверно с оглед изминалия период от време между твърдените събитие и момента на огледа и изготвяне на заключението. Прави се анализ на показанията на свидетелите Т. и Й., като се заема становище за недостоверност на същите, които според жалбоподателя са силно преувеличени и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Страната счита, че твърденията, наведени в исковата молба, не отговарят на истината и се позовава на показанията на свидетелката Б. Намира, че в случая не са доказани нито твърдените от ищцата вреди, нито обстоятелството, че същите се дължат на дефект във вещ, собственост на общината. По отношение на дължимото обезщетение според жалбоподателя съдът е допуснал съществено отклонение от диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се вповече от това, което е заявила ищцата като търсена защита – същата е претендирала обезщетение за ремонт на повредени мебели, а съдът е присъдил стойността на вещи от същия вид и качество след като е приел, че не подлежат на ремонтиране. Освен това съдът нито разполагал със специални знания, за да определи стойността на вещите, нито е изложил съображения защо е приел за релевантна именно такава стойност. Допълва се, че при достигнат извод, че ремонт на мебелите не е необходим, тъй като не е изключена възможността за използването им по предназначение, съдът е следвало да отхвърли предявената претенция. С тези доводи и съображения се моли за обезсилване на решението в частта на присъдената сума в размер на 350 лв. – обезщетение за повредени мебели, отмяна на решението в останалата уважителна част и отхвърляне на претенцията като неоснователна и недоказана.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна М. П. Т..

С въззивна жалба М. П. Т., чрез адвокат В.Д. от САК, обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Моли за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена с присъждане на пълния размер на направените пред районния съд разноски. Претендират се разноски и за въззивното производство. Страната сочи, че първостепенният съд е основал изводите си на заключението на вещото лице Г., по време на изслушването на която станало ясно, че част от експертизата е невярна и заблуждаваща съда. Възразява, че използваното от вещото лице печатно издание на „Стройкоексперт - СЕК“ дава информация и примерни цени, а не пазарни такива, както и че тези цени, касаят големи обеми от работа, като в справочника изрично било записано, че в цената на строително-ремонтните дейности не са включени печалба и данък добавена стойност върху услугата ремонт, в уверение на което се представят разпечатки от интернет. Заема становище, че основавайки изводите си върху оспореното заключение, съдът е достигнал до неправилни правни изводи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Велико Търново, чрез юрисконсулт А. К., в който се заема становище за неоснователност на жалбата и се моли за оставянето ù без уважение. Страната намира за правилни съображенията на първостепенния съд, с които е приел за неоснователно искането на ищцата за начисляване на 15% печалба и 20% ДДС върху крайната сума, като подчертава, че начисляването на ДДС би било допустимо, ако услугата (ремонтът) вече е извършена и то от данъчно задължено лице. Сочи още, че доколкото в случая се претендира заплащане на обезщетение за един бъдещ ремонт, несправедливо е да се претендира стойност на строителни работи, по-висока от средната за пазара, след като такава работа на практика не е извършена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и ответникът по 2 жалба Община Велико Търново се представлява от юрисконсулт К., която поддържа подадените въззвина жалба и отговор на въззивната жалба на насрещната страна, по изложените в същите доводи и съображения. Претендира присъждане на разноски за две инстанции и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляването му. В срок представя писмена защита, в която преповтаря дословно изложените в подадената въззивна жалба доводи и съображения.

Жалбоподателката и ответник по жалба М.Т. се представляват в съдебно заседание от адвокат Д., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване, оспорва въззивната жалба на насрещната страна, като претендира отхвърлянето ù.

Подновява искането за присъждане на разноски.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване акт и изхождат от лица с правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в атакуваните от тях части, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно изцяло. По неговата допустимост и правилност счита следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на М. П. Т. срещу Община – Велико Търново за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцата суми по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1750/2019 г. на ВТРС – главница в размер на 1 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на дата 06.09.2018 г., от които 1 250 лева – строително-ремонтни дейности и 350 лева за повредени мебели и покъщнина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на нанесеното непозволено увреждане до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 5-и срещу 6-и септември 2018 г. в резултат на теч от жилище, собственост на ответника - апартамент № . .на ул. „Ф. С.“ № .. вследствие на избила мека връзка, свързваща намиращия се в жилището бойлер с водопроводния вертикален щранг, собствения ù апартамент № ., находящ се на същия адрес, бил наводнен. Твърди, че от наводнението в жилището на ищцата са нанесени щети, изразяващи се в мокри петна, падаща мазилка от тавана на банята и мухъл в единия ъгъл на банята, мокри петна по стената в стаята и хола, влага по стените и тавана на коридора, подпухване и напукване на шпакловката в коридора, наличие на вода в осветителното тяло в коридора, надуване на подовата настилка /ламинат/ в хола и спалнята, повреди по два гардероба и бюро. Сочи, че ремонт за отстраняване на щетите не е правен, с изключение на извършена подмяна на осветителното тяло в коридора.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е заел становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Изтъква, че в издадената в полза на ищцата заповед за изпълнение вземането е описано като произтичащо от вече извършени строително-ремонтни 3 работи, а в исковата молба се сочи, че такъв ремонт не е правен още. Оспорва, че е възможно течът да се дължи на дефект на вертикалния водопроводен щранг, който е обща част по смисъла на чл. 38 от Закона за етажната собственост, в който случай за причинените вреди следва да отговорят всички етажни собственици. Признава, че е собственик на ап. 10, находящ се в гр. Велико Търново, ***, вх. Б, ет. 3, че двукратно в общината са постъпили жалби във връзка с твърдян теч в апартамента, непосредствено под общинския жилищен имот, във връзка с които са правени проверки на място от служители на ответника. Позовава се на данните от съставените при проверките протоколи за наличието на минимални щети.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, т. I, рег.№ 3384, дело № 130/2013 г. на нотариус П. К., ищцата по делото М. П.

Т. е собственик на апартамент № ., находящ се в гр. В. Т., ул. „Ф.С.“ № .. Страните не спорят, че ответникът по иска е собственик на намиращия се над жилището на ищцата апартамент № ., който към процесната дата е отдаден под наем. В тази насока е направеното от ответника признание, както и данните от представените по делото Акт за общинска собственост № .. и договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 29.01.2016 г.

Не е налице спор между страните и относно обстоятелството, че на 5-и срещу 6-и септември 2018 г. в жилището на ищцата е имало теч на вода, довел до нанасяне на материални щети. В тази насока са и ангажираните по делото писмени доказателства – жалба от 07.09.2018 г., адресирана до ответника, жалба от 12.12.2018 г., адресирана до Постоянната комисия по проблеми на гражданското общество и борба с корупцията към Общински съвет – Велико Търново, писмо на кмета на Община Велико Търново с рег.№ 0900-68/15.03.2019 г., констативни протоколи от 28.09.2018 г. и от 30.01.2019 г., изготвени от служители на ответника след оглед на място в апартамента на ищцата и съдържащи данни за установените на място щети. Видно от съдържанието на констативен протокол от 28.09.2018 г., в същия е отразено, че в апартамента на ищцата е имало мокри петна от направеното „поражение“ на общинско жилище № . А в констативния протокол от 30.01.2019 г. е налице отбелязване за установени по време на огледа „леки следи от влага“ по посочените стени /без да се конкретизират/, както и „остатъчно петно“ в едни от ъглите на тавана на банята.

Посочените писмени документи, ангажирани от страните в производството, като допустими, относими и необходими са приобщени към доказателствения материал по делото. Останалите писмени доказателства, които съдът не коментира са без правно значение за настоящия спор.