Решение № 100 от 11.10.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20241450200348 по описа за 2024 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА Наказателно постановление № 24-0334-000040 от 30.07.2024 год. на Началника на РУ Р., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят В. К. К. от гр. В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

В. К. К. от гр. В., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 240334-000040 от 30.07.2024 год. на Началника на РУ Р.

Жалбоподателят се явява в първото по делото съдебно заседание като изцяло поддържа депозираната по делото жалба. С последната се иска отмяна на атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Акцентува се, че от посоченото в наказателното постановление не става ясно какво точно нарушение е допуснато. Визира се, че жалбоподателят няма никаква вина относно обстоятелствата, че в неговия автомобил отляво странично се е блъснало куче.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. В тази насока следва да се отбележи, че атакуваното наказателно постановление е получено лично от жалбоподателя на 06.08.2024 год., като същият е упражнил правото си на жалба и такава е депозирана пред ответника с вх.№ 967000-11186/08.08.2024 год. Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителят е спазен.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдебния състав констатира, че на практика по делото липсва годен АУАН, с който както на съда така и на жалбоподателя да стане ясно за какво му е съставен процесния АУАН.По делото има приложени 2 бр. АУАН в оригинал, като единият е предоставен от жалбоподателя, а другият е изпратен от административнонаказващия орган. И двата акта са в изключително нечетливо състояние, а акта на жалбоподателя е напълно без отразено съдържание с положени единствено подписи. В тази насока съдия-докладчика по делото, бе задължил ответника по делото да представи четлив АУАН, но такъв не бе предоставен. Беше предоставено ксерокопие с още по-голямо влошено състояние, което не позволява на съдебния състав да разбере какво е вписаното съдържание в акта издаден на жалбоподателя. По настоящето 2 дело единствено може да бъде отразено какво е съдържанието на атакуваното НП, а именно: че на 30.06.2024г. около 19:40 часа в гр. Р. на бул. „Х. Б.“ срещу частен дом ... с посока на движение - изхода за гр. М. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Сеат Леон СТ“ с рег. №... собственост на „О. И. „ ЕАД гр. В., като при ясно време и при суха асфалтова пътна настилка не избира скоростта си на движение и не се съобразява с конкретните пътни условия в следствие, на което не успява да спре пред видимо препятствие и с предната си лява част на автомобила блъска куче пресичащо платното за движение от ляво на дясно, вследствие, на което реализира ПТП с материални щети. С това наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.

По делото е приложена цялата административнонаказателна преписка, ведно с НП №24-0334- 000040/30.07.2024г., АУАН №329904/30.06.2024г., АУАН №329905/30.06.2024г., Протокол за ПТП №1801510/30.06.2024г., сведение от Р. Б. Р. от 30.06.2024г., Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач, заверени копия от актове под №1329904 и №1329905 и двата от 30.06.2024г. във възможно най-четливият им вариант, Протокол за ПТП №1801510/30.06.2024г. и АУАН в изключително нечетливо състояние от 30.06.2024г., които са били връчени на жалбоподателя. и Справка от Началника на РУ Р. под вх.

№4324/27.09.2024г., ведно с 4 бр. снимков материал изготвен от Протокол за ПТП №1801510/30.06.2024г.Съответно са разпитани свидетелите Д. К., П. П. и Р. Р..Първите двама от тях са служители в РУ Р. и са съответно актосъставител и свидетел при съставяне на акта, а свидетелят Р. Р. е собственик на процесното куче, което се е блъснало в лекият автомобил управляван от жалбоподателя. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че както свидетелят К., който е актосъставител така и свидетелят П. не са очевидци на реализираното ПТП, а са го посетили в 19:30 часа, като установили на посоченото в НП място жалбоподателя, собственика на кучето и самото куче. Свидетелят П. и К. пресъздават дадени им сведения от участниците в реализираното ПТП, а именно движейки се по бул. „Х. Б.“ срещу дом .. с посока изхода на гр. М. управлявайки лек автомобил „Сеат Леон СТ“ с рег. № ..., внезапно е излязло на пътното платно куче, вълкодав собственост на свидетелят Р. Р., което се е ударило в колата на жалбоподателя.

3

Вследствие на удара кучето не е имало никакви травми, а по процесното МПС е имало материални щети описани подробно в Протокол за ПТП №1801510/30.06.2024г.В процесния Протокол е отразено, че по лекият автомобил отляво от жалбоподателя има видими щети какъвто е преден ляв калник.Към Протокола за ПТП са приложени и 4 бр. снимков материал, от които е видно, че има побитости по преден ляв калник. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че са били съставени 2 бр. актове на жалбоподателя и на свидетелят Р. Р., като последният уточнява, че неговото куче при отваряне на дворна врата е избягало, подгонило е друго куче, след което е било ударено от колата на жалбоподателя. Свидетелят Р. уточнява, че кучето тежи над 70 кг. и не е имало никакви здравословни проблеми и увреждания. Посочената констатация на свидетелят Р. намира опора и в отразеното от самия жалбоподател, че внезапно от страничен тротоар е видял, че тича куче, същият е намалил, то е преминало пред колата, след което е усетил удар от ляво и е констатирал, че друго куче се е ударило в автомобила му. Както бе отразено и в по-горните абзаци, второто по ред куче е именно, това което е собственост на свидетелят Р. От показанията на разпитаните свидетели П. и К. се установява, че акта е бил съставен в присъствието на жалбоподателя ,като същият го е подписал и му е бил връчен препис от него, който е приложен по делото. По делото бе приложен по почин на жалбоподателя и препис от Протокола за ПТП, като и от двата писмени документи се установява, че е невъзможно да се види какво е тяхното съдържание. На практика жалбоподателят е разбрал за това какво му се вменява като нарушение, едва с връченото му наказателно постановление.

Същият е бил лишен от възможността да реализира правата си визирани в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган, като в тази насока е приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи.

Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и НП следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по начин, небудещ 4 съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В конкретния случай липсва годен акт, както и НП съдържащо предвидените реквизити.

На следващо място следва да се отбележи, че при съставяне на акта не са разпитани свидетели – очевидци, каквото е изискването на чл.40 ал.1 ЗАНН, не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, акта е съставен от неочевидец и свидетел по акта, също е неочевидец. При съставяне на акта са взети предвид единствено данни и то едностранчиво посочени от самия участник в ПТП и само въз основа на такива данни и то избирателно анализирани е недопустимо ангажирането на административната отговорност на жалбоподателя. Не може актосъставителят да съставя акт, базирайки се единствено на дадено обяснение от страна нарушителя без сам да събере доказателства относно действителната обстановка при извършеното ПТП.

По този начин не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение виновно от жалбоподателя, наложеното наказание се явява неоснователно и трябва да бъде отменено. Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване и съществено накърнява правото на защита на дееца, който не знае срещу какво да се защитава. Относно приложението на чл.20 ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не са посочени особености на пътната обстановка, което да обуславя, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с 5 релефа на пътя, състоянието му и действително не са описани конкретните обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл.42 т.4 от ЗАНН и съответно чл.57 т.5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености, а именно с метеорологичното състояние на времето, със състоянието на пътното платно.

Безспорно от гласните доказателства по делото се установява, че в този участък от пътя няма каквито и да е указателни табели, които да указват на водачите за възможната поява на домашни животни или диви такива.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е изпълнил вменените му задължения по ЗДвП и смисъла им в разпоредбата на чл.123 като участник в ПТП да сигнализира своевременно органите на КАТ и да окаже съдействие на същите за разкриване на картината на настъпилите събития.

В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му.

Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.