Определение № 1482 от 05.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. Бургас, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 1697/19.03.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120108682. С това определение, съдът връща исковата молба, подадена от А. Г. М., ЕГН: ********** от **** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.

„Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 в частта, в която са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на вземания на дружеството в размер на 2438,38 лева, ведно със законна лихва от 16.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането и 363,77 лева – разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20247060400894 по описа на ЧСИ Р. С. и прекратява производството по делото в неговата цялост. С определението, съдът осъжда А. Г. М. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съдебни разноски в размер на 100 лева.

Подадена е частна въззивна жалба от А. Г. М. против определение № 1697/19.03.2025г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Според него, изпълнителното дело е образувано след изтичане на законовия давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД. М. акцентира върху факта, че поканата за доброволно изпълнение е с дата 17.03.2025г., която съвпада с датата на отговора на исковата молба, в който ответникът твърди, че няма повече претенции към ищеца А. М.. Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените дейтвия.

Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът подчертава, че правният интерес на ищеца от предявения иск е отпаднал в хода на производството по делото, тъй като с изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.2 от ГПК с разпореждане на ЧСИ Р. С. от 11.12.2024г.

Като взе предвид твърдението на страната и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 491/18.02.2015г., Районен съд – Бургас разпорежда на А. Г. М., ЕГН: ********** от **** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.

„Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 сумата от 2 438,38 лева, представляваща сбор 1 от неплатени задължения за абонатен № 219280, за които са издадени фактури в периода от 20.01.2012г. до 19.12.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 16.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 363,77 лева, представляваща разноски в заповедното производство. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 1371/16.03.2015г. и е образувано изпълнително дело № 20157050400258 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 в регистъра на КЧСИ.

В хода на изпълнителното производство, длъжникът заплаща сумата от 1111,22 лева. С постановление от 21.08.2024г. ЧСИ Бакалов прекратява изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.

По молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с вх.№ 9664/05.11.2024г. и въз основа на същия изпълнителен лист № 1371/16.03.2015г., ЧСИ Р. С. с рег.№ 706 в регистъра на КЧСИ образувано изпълнително дело № 20247060400894 за следните вземания: главница в размер на 2 399,68 лева; лихва в размер на 1 910,24 лева; разноски по изпълнителното дело – 395,00 лева и такса по т.26 от ТТР на ЗЧСИ в размер на 437,77 лева.

На 20.11.2024г. ищецът получава покана за доброволно изпълнение и съобщение за наложен запор върху банковите му сметки, открити в „ПИБ“ АД и „ОББ“ АД и върху пенсията му. На 21.11.2024г. М. получава електронно съобщение от „ОББ“ АД, че банката е превела на ЧСИ Р. С. сумата от 5 149,23 лева.

На 11.12.2024г. ЧСИ Р. С. възстановява на ищеца сумата от 3 568,34 лева, но задържа сумата от 1 461,89 лева. На същата дата ЧСИ С. превежда на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 1 222,23 лева и издава разпореждане, с което приключва изпълнително дело № 20247060400894. Разпореждането е съобщен на М. на 16.12.2024г.

На 19.12.2024г. А. М. предявява иск против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и Частен съдебен изпълнител Р. С. с рег.№ 706 с правно основание чл.439 от ГПК. Ищецът твърди, че изпълнително дело № 20247060400894 по описа на ЧСИ Р. С. е образувано след изтичане на давностния срок, предвиден в чл.117, ал.2 от ЗЗД. След направени двукратни уточнения, М. иска от съда да приеме за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, че не дължи сумата от 2 438,38 лева, представляваща неплатени задължения за абонатен № 219280 по издадени фактури в периода от 20.01.2012г. до 19.12.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 16.02.2015г. до окончателното й изплащане и сумата от 363,77 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист № 1371/16.03.2015г. по ч. гр. д. № 887/2015г. и е образувано изпълнително дело № 20247060400894 по описа на ЧСИ Р. С. с рег.№ 706 в регистъра на КЧСИ поради погасяване по давност на принудителното изпълнение на вземането.

Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес.

Ответникът подчертава, че изпълнително дело № 20247060400894 е приключено на 11.12.2024г. поради събиране на разноските по изпълнението и правният интерес на ищеца от провеждане на иска по чл.439 от ГПК е отпаднал. При условията на евентуалност, ответникът изразява становище за неоснователност на иска, тъй като ищецът дължи сумите, за които е издаден изпълнителния лист и тези суми са платени доброволно от ищеца.

С определение № 1697/19.03.2025г. Районен съд – Бургас връща исковата молба на А.

Г. М. и прекратява производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че ищецът няма правен интерес за търси защита по реда на чл.439 от ГПК, тъй като принудителното изпълнение е приключено с разпореждане от 11.12.2024г. След като ищецът е заплатил доброволно дължимата сума и принудителното изпълнение е приключено, удовлетворения кредитор се явява привиден, тъй като изпълняемото право не съществува и защитата на длъжника може да се проведе чрез връщане на полученото от привидния кредитор (проф. д-р Живко Сталев, „Българско гражданско процесуално право“, издание 2001г., стр. 794).

2

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск. Според ал.2 искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Според практиката на ВКС, предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск, за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК (определение № 337/21.07.2022г., постановено от ВКС по ч. т. д. № 854/2022г., І ТО).

Правният интерес от търсената защита по реда на чл.439 от ГПК е налице в хипотезата на висящо изпълнително производство, защото се свързва с изпълнителното основание и следващата от него възможност за взискателя да предприеме действия по принудително изпълнение срещу длъжника– ищец. При прекратено или приключило изпълнително производство, защитата на длъжника е чрез осъдителен иск за неоснователно обогатяване. В конкретния случай, ЧСИ Р. С. е приключила изпълнително дело № 20247060400894 преди предявяването на иска - с разпореждане от 11.12.2024г., което е съобщено на ищеца на 16.11.2024г. и е влязло в сила. При това положение, искът се явява предявен при липса на правен интерес от търсената защита и е процесуално недопустим.

Като е достигнал до този извод, районният съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1697/19.03.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120108682.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3