Решение № 469 от 12.12.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Русе, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ирена И.а като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20234500500644 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенски районен съд с решение № 420/6.04.2022г. по гражданско дело № 2873 по описа за 2021г. осъжда “ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, да заплати на Т. К. Х., ЕГН **********, от гр.Русе, *******, със съдебен адрес: гр.София, район Слатина, *******, чрез АД “Д. и Х.“, Булстат 176984955, представлявано от адвокат Г. Б. Х., сумата от 10000 лв., частично предявена от общ размер на 14700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,настъпило на 23.08.2018 г. в гр. Русе по бул.“България“, ведно със законната лихва върху нея от 13.12.2018 г., както и 1755 лв.-разноски за производството. С определение № 2469 от 4.07.2022г. районният съд е допълнил решението в частта за разноските.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна 1 жалба подадена от ,,ДЗИ – Общо Застраховане‘‘ ЕАД чрез адвокат П. П. П. против Решение № 420/06.04.2022 г. по гр. дело № 2873/2021 г. по описа на Районен съд – Русе. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения. Иска от Окръжния съд да отмени това решение и да постанови ново, с което да бъде отхвърлена претенцията на Т. Х., с присъждане на разноски. Евентуално иска съдът да признае съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50% и намаляване на обезщетението.

Въззивната жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от ищеца Т. К. Х. чрез пълномощник адвокат Г. Б. Х., в който се сочи, че жалбата на ,,ДЗИ – Общо Застраховане‘‘ ЕАД е неоснователна.

Искането към Окръжния съд е да остави жалбата без уважение.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба и от ЗД ,,Бул Инс‘‘ АД чрез пълномощник адвокат М. И. Г., който иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

,,Национално бюро на българските автомобилни застрахователи‘‘, чрез пълномощник адвокат З. Х. В. също е подало писмен отговор с искане въззивната жалба да се остави без уважение.

Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение, събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие следното:

Предявен е иск по чл. 432 от КЗ – пряк иск за заплащане на парично обезщетение, предявен от увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“.

Искът е основателен, когато ищецът успее да докаже, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, вида и размера на уврежданията, че виновен за произшествието е застрахован водач на автомобил и че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е отказал доброволно да заплати обезщетение.

Механизмът на пътно-транспортното произшествие на 23.08.2018г.

2 около 17:15 часа по бул. „България“ в гр. Русе, платно посока „Дунав мост“ след пътен възел „Охлюва“, е установен ясно с протокол за ПТП, свидетелски показания и автотехническа експертиза с приложена мащабна скица (стр. 258) за разположението на превозните средства. Установено е с достатъчна степен на сигурност, че главен виновник за пътно-транспортното произшествие е нарушението на правилата за движение от страна на А. А. водач на лек автомобил „Опел Кадет“, който се включил в движението на бул. „България“ без да зачете предимството на преминаващите по булеварда превозни средства, пресякъл е по диагонал булеварда с намерение да направи обратен завой. Тези неправилни маневри са принудили движещите се по булеварда превозни средства рязко да намалят скоростта и да спрат. Лек автомобил „Фолксваген“ с румънска регистрация, управляван от А. Р. при рязкото намаляване на скоростта се отклонил вляво и се сблъскал с мотоциклета на пострадалия Т. Х., който в това време опитвал да заобиколи отляво лекия автомобил „Фолксваген“, съзнавайки, че инерцията не му позволява да спре.

Мотоциклетистът паднал на земята след първия удар, тялото се плъзнало по инерция напред и последвал втори удар в спрелия в отклонението за обратен завой лек автомобил „Рено Меган“, управляван от Х.. И..

Всеки един от застрахователите поддържа защитна теза, че застрахованият при него водач на превозно средство не е виновен, а е виновен някой друг от участниците в произшествието. Във въззивната жалба на ,,ДЗИ – Общо Застраховане‘‘ ЕАД се твърди, че за уврежданията на мотоциклетиста е виновна румънската гражданка водач на лек автомобил „Фолксваген“.

Жалбоподателят се позовава също на мотивите към постановлението на Русенска районна прокуратура за прекратяване на досъдебното наказателно производство.

Русенска районна прокуратура с постановление от 7.10.2019г. по досъдебно наказателно производство – прокурорска преписка № 4914/2018г. е прекратила наказателното производство с мотив, че не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. Районната прокуратура е приела, че причината за настъпването на съставомерното телесно увреждане на пострадалия Т. Х. е собственото му поведение, свързано с неспазване на необходимата дистанция при управление на мотоциклета.

3

Още в Тълкувателно решение № 142 от 1.XII.1966 г. по гр. д. № 112/66 г., ОСГК на ВС на въпроса каква сила за гражданския процес има постановлението на прокуратурата, с което наказателното преследване е прекратено, е отговорено, че гражданският съд, като се произнася относно гражданските последици от деянието, не е обвързан от констатациите на прокуратурата и с оглед на доказателствата по гражданския процес може да приеме друга фактическа констатация.

В по-ново време с решение № 63 от 4.06.2018г. по т. дело №2192/2017 на Върховния касационен съд горното правно схващане остава валидно:

„Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК и сл. практика на ВКС, задължителна за съдилищата в страната, съгласно разясненията в т. 2 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и преди новелата на чл. 290, ал. 3 ГПК, актовете на органите на досъдебното производство, макар да са официални документи по см. на чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, разпоредба аналогична на чл.

179 ГПК, не представляват в производството по предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/ отм./ доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Те нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието и не следва да бъдат ценени. Съгласно императивната норма на чл. 222 ГПК / отм./, аналогичен на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена само на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то единствено относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства непосредствено в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.“

Приложено към фактите по настоящото дело горното правно схващане означава, че настоящият граждански съд не е обвързан от прокурорското постановление, че единствен виновник за уврежданията в резултата на ПТП е самият пострадал. Посочи се вече, че главен виновник е водачът на лек автомобил „Опел Кадет“А.Т А.. Негов застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407 – застраховка № BG/06/118000029826 4 валидна от 4.01.2018 г. до 3.01.2019г. По прекия иск по чл. 432 от КЗ застрахователят отговаря вместо застрахования причинител на увреждането.

Установено е по делото, че пострадалият мотоциклетист се е движел със скорост 70 км./ч. – с 10 км. над разрешената скорост за този пътен участък. Опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост 70 км./ч. при конкретната пътна обстановка е била около 55,43 метра според автотехническата експертиза. Безопасната дистанция, която е трябвало да поддържа мотоциклетиста Т. Х. от румънския автомобил и с която същият е могъл да предотврати произшествието, е трябвало да бъде по-голяма или равна на 28 метра. Ударът между мотоциклета и румънския автомобил се дължи както на отклонението вляво на румънския автомобил, което също е причинено от главния виновник, така и на неспазване на необходимата дистанция от мотоциклетиста, както и на обичайното за мотоциклетистите опасно поведение на пътя да се промушват между автомобилите разчитайки на малките си габарити. При тези данни районният съд е приел 30% съпричиняване от страна на мотоциклетиста. Разбира се тази преценка е условна, но е разумно обоснована и окръжният съд я възприема за правилна.

Представените по делото медицински документи установяват следните увреждания на Т. К. Х.: фрактура на лява ключица, охлузни рани по гърба и охлузни рани по ляво коляно. Медицинската експертиза е посочила, че обичайно възстановителния период за счупването е около 3 месеца, а за охлузванията - около 3 седмици. Болките са били най-силни непосредствено след получаване на травмата и продължават със значителен интензитет до имобилизация на счупването и превързване на охлузванията, след което постепенно намаляват в рамките на няколко денонощия. Болки с по-силен интензитет се усещат и в процеса на раздвижване, след сваляне на имобилизацията.Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер може да има за по-дълъг период от време (месеци и години), особено при физически натоварвания и при промяна на атмосферните условия. При прегледа пред медицинския експерт Т. Х. е съобщил, че е имал болки при натоварване за около пет месеца и по-слаби болки за период от около една година. При прегледа Х. е съобщил, че вече няма болки в областта на травмите и експертът е заключил, че е настъпило пълно функционално възстановяване и не е налице остатъчен дефицит в обема на движение на левия му горен крайник.

5

Живеещата на съпружески начала с пострадалия свидетелка Б. установява, че в първата седмица трябвало да обслужва пострадалия. Болките отшумели напълно след изтичане на една година. Инцидентът се отразил зле на психиката му на Т. Х.: имал проблеми със съня, страхувал се да се качи отново на мотоциклет. Психическата травма от инцидента отшумяла след една година. Пет месеца не работил, тъй не можел да упражнява професията си автомонтьор.

Районният съд е оценил обезщетението за така преживените болки и страдания на ищеца на 21000 лв. Като всяко парично обезщетение за увредени нематериални блага (телесно здраве и благополучие и психическо равновесие) паричната оценка до голяма степен е условна. Определеният от районния съд общ размер на паричното обезщетение е съобразен в конкретния случай с продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, неблагоприятното психическо състояние на пострадалия, изразяващо се в непълноценност, страх и несигурност, както и със съдебната практика в подобни случаи, поради което окръжният съд намира, че общият размер 21000 лв. съответства на критерия справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Правилно е приложен чл. 51, ал.2 от ЗЗД като общият размер е намален с 30%, колкото е определен размерът на съпричиняване, и така е установено, че дължимото от застрахователя обезщетение е в общ размер 14700 лв. Така частичният иск в размер 10000 лв. от общо 14700 лв. е уважен.

По делото няма спор, че пострадалият ищец е заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди при инцидента към “ДЗИ-Общо застраховане“, посочил е банкова сметка и е приложил констативен протокол за ПТП от 23.08.2018 г. Отказът на първия ответник е на 15.11.2019 г., а към него момент вината на застрахования А. вече е била установена, поради което отказът на застрахователя да изпълни задължението си за обезвреда по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е бил неоснователен.