Решение № 1491 от 22.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 707/2025
- Вид
- Решение № 1491
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 374, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 375 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1491 гр. Горна Оряховица, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120100707 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът В. И. С. от гр. Г.О. иска от съда да осъди ответника ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп", да му заплати сумата от 1898 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди по собствения му л. а. "Мерцедес", с рег. номер ***, от настъпило на 12.06.2024 г. в срока на действие на застраховка "Каско" пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.08.2024 г. - до окончателното й изплащане. Твърди, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка "Каско Стандарт" съгласно застрахователна полица № 4704230600003985, със срок на валидност от 22.11.2023 г. до 21.11.2024 г., по отношение собствения му л. а. "Мерцедес", с рег. номер ***. Сочи, че на 12.06.2024 г., около 20 : 00 ч., при движение по пътното платно в гр. В.Т., ул. ***, в района на „Балдуинова кула“ и комплекс „Мини България“, движейки се със скорост по-ниска от определената, навлиза в участък от пътя, в който поради проливен дъжд се събрала огромно количество вода. При навлизането в този участък, според ищеца, се образувал аквапланинг, автомобилът му станал неуправляем, вследствие на което променил траекторията си на движение и се ударил с лява предна гума в 1 бордюра на пътното платно, завъртял се и се ударил отново бордюра със задна лява гума. След това продължил движението си в посока северозапад /владишки мост- В.Т./. Първоначално не установил щети по автомобила, но на следващия ден 13. 06. 2025 г. забелязал, че предна лява гума е без налягане, а по предна и задна лява джанта на автомобила имало увреждания. Закарал автомобила си до оторизиран сервиз, където в присъствие на представител на ответника л бил извършен обстоен технически преглед. Установените щети в опис, който прилага към ИМ. Впоследствие предявил на 13. 06. 2025 г. застрахователна претенция
№61-06010-01741/24/13.06.2024 г. и
470423242434803/13.07.2024 г. в офис на ответното дружество за заплащане на щети, но на 18. 06. 2025 г. получил отказа за обезщетяване. Представя препис от фактура за извършване на ремонт на стойност 1898 лв. с ДДС. Моли от съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за местна подсъдност, считайки че компетентен да се произнесе по исковата молба е Софийски районен съд. Иска от съда да задължи ищеца да въведе твърдения за началната дата, от която тече искът за лихва за забава, намирайки, че посочената е избрана напълно произволно. Не оспорва наличието на застраховка „Каско Стандарт“ сключена за процесния автомобил, както и че е завел щета № 470423242434803 по повод застрахователно събитие. Оспорва настъпването на застрахователното събитие. Намира, че от представените доказателства не се установява настъпване на увреждане по процесния автомобил, които да представляват покрит риск по застраховка „Каско Стандарт“. Счита, че ищецът не е удостоверил по надлежния ред посочен в ОУ към застрахователния договор начин за доказване на застрахователното събитие и по конкретно не е представил протокол за ПТП, от който да се установи настъпването на твърдяното застрахователно събитие. Това била и причината да откаже да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва причинно следствената връзка. Оспорва и датата на настъпване на ПТП, т.к. от твърденията на ищеца не става ясно дали ПТП-то се е случило на 12 или 13. 06. 2024 г. Счита, че ищецът не е взел обичайните предохранителни мерки за настъпване на ПТПто. Оспорва в условията на евентуалност размера на вредите. Счита, че следва да се приспадне сумата от 150 лв. за самоучастие. С оглед изложеното иска да бъде отхвърлен предявения иск, а в условия на евентуалност да се определи 2 обезщетението съгласно ОУ на застраховка „каско – стандарт“, като се приспадне уговореното самоучастие. Претендира разноски.
В съдебно заседание проведено на 08.07.2025 г. процесуалният представител на ищеца, е поискал изменение на предявения иск, като е увеличил размера на претендираното обезщетение от 1898 лв. на 5827 лв. С определение от същата дата е допуснато на основание чл. 214 ГПК поисканото увеличение на размера на иска. Направил е уточнение, че претендира лихва за забава от 18.06.2024 г. – датата на която ответното дружество е направило отказ да заплати претендираното обезщетение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 405 КЗ:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ във вр. с 86 ЗЗД. За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че: 1) е налице сключен валиден застрахователен договор "Каско" между страните; 2) е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3) на застрахованото имущество са причинени вреди, които 4) се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия покрит застрахователен риск. В тежест на ответника е да докаже плащане или наличие на основание за отказ да се изплати застрахователното обезщетение.
Според приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение № 701/04.06.2025 г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: Валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между страните по имуществена застраховка "Каско Стандарт" по отношение на л. а. "Мерцедес", с рег. номер ***, обективирано в застрахователна полица № 4704230600003985, със срок на валидност от 22.11.2023 г. до 21.11.2024 г., по който застраховател е ответното дружество;че при ответника била образувана щета № 470423242434803, по която било отказано да се изплати застрахователно обезщетение.
Спорни между страните са въпросите – настъпило ли е застрахователното събитие, както и какъв е размерът на претърпените от ищеца вреди.
От заключението на приетата САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, 3 обосновано и компетентно дадено се установява, че описаните в молбата увреждания по предна и задна лява джанта на автомобила, както и щети по ходовата част, описани подробно в претенция до застрахователя с № 61-0601001741/13.06.2024 г. 5106010-01739/13.06.2024 г., са настъпили в резултат на едно и също застрахователно събитие. Механизмът на ПТП-то, съгласно заключението е следния: при движение на л. а. „Мерцедес“ от юг към север, по платното за движение на ул. *** в гр. В.Т., в условията на дъждовалеж било възможно автомобилът да попадне в аквапланинг, при което водната настилка се оказва по-дебел слой, отколкото може да бъде изтласкан от гумите на автомобила. В резултат на това протекторът на гумите губи контакт с асфалта и автомобилът „плува“ върху водния филм. Това е довело до рязка загуба на сцепление и управляемост – завъртането на волана не променя траекторията, а спирането е станало неефективно. Вещото лице сочи, че дори водачът да е завил инстинктивно или да е предприел рязко спиране, превозното средство е поднесло и се е завъртяло, при което е настъпил удар с предна лява гума в бордюра и задна лява гума след завъртането. В резултат на двата удара били нанесени щетите по автомобила. Съдът приема за основателен този механизъм на възникване на ПТП-то като се позовава на заключението на вещото лице, така и на показанията на разпитаните по делото свидетели Илинда Маркова и Н. Т..
Според заключението на вещото лице и допълнителните уточнения, които направи в о.с.з. проведено на 21.11.2025 г., стойността на щетите по средни пазарни цени е 1907,99 лв. с ДДС плюс стойността на задна джанта в размер на 1415,83 лв., предна джанта 1325 лв., както и стойността на една гума 640 лв., с 20 % овехтяване или 512 лв. Сборът от всички щети е в размер на общо 5159,82 лв.
По възражението на ответника за уговореното в застраховката самоучастие в размер на 150 лв.
При уговорка за безусловно самоучастие на застрахования по смисъла на чл. 374, ал. 2 от КЗ, както е в настоящия случай, се разпределя отговорността за вреди между застрахователя и застрахования, като застрахованият отговаря за настъпилите за него от конкретно събитие вреди до определен в договора размер, а останалата част от обезщетението за вредите, причинени от застрахователното събитие, която е за разликата над размера на 4 уговореното самоучастие до пълния размера на претърпените вреди, се поема от застрахователя. По аргумент от чл. 375 КЗ уговарянето на клауза за самоучастие е допустимо по имуществени застраховки, каквато е настоящата застраховка "Каско на МПС". Страните са уговорили самоучастие от 150 лв., поради което от горе определената сума следва да се извади сумата от 150 лв. или дължимото обезщетение следва да се определи на 5009,82 лв.
По делото другият спорен въпрос е дали основателно застрахователят е отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, съобразно чл. 408 КЗ.
Предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение са посочени в общата разпоредба на чл. 408 КЗ и се свеждат по т. 1, до умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при т. 2, умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; по т. 3, неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; по т. 4, в други случаи, предвидени със закон.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение. Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 405, ал. 1 КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им.
За да постанови отказ от изплащане на обезщетението по застраховка 5
"Каско" по щета № 470423242434803, ответникът се е позовал на т. 5.2.1, формулираща задължение на ищеца да представи някакъв протокол за ПТП, от който да може да бъде установено настъпването на твърдяното застрахователно събитие. Позовава се и на ОУ на застраховка „Каско Стандарт“, раздел „Общи условия“, подраздел Х – „Общи изключения“ и в частност подточка 1.4, в която са включени умишлени или проявени с груба небрежност действия на застрахования. В хода на съдебното производство обаче ответникът не привежда доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на двете възражения. От показанията свидетеля Х. М. се установява, че е станало объркване в техния офис на 12 и 13.06. 2024 г., т.к. вследствие на продължителната градушка, дъжд и бури в този период имали заведени множество щети – по 70-80 на ден. По тази причина завел две щети за процесния автомобил - едната по корпуса на автомобила, а другата по ходовата част в следствие на настъпилия аквапланинг. Свидетелят подробно описва щетите на автомобила, който лично огледал и заснел. С оглед тези показания съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е следвало да представи протокол за ПТП. С оглед падналата градушка и тежката метеорологична обстановка, е било невъзможно да бъде съставен такъв документ в този период, а и съгласно чл. 125а, ал. 2 ЗДвП, Наредба №1з-41/12.01.2009 г. органите на МВР „Пътна полиция“ не съставят документи за повреди по МПС, възникнали в резултат на природни бедствия, каквото бедствие е имало по време на възникване на ПТП-то. Веднага след ПТП-то автомобилът е бил представен от застрахования и водачът му пред представител на дружеството и огледан в оторизиран сервиз. Поради недоказване в процеса на фактите и обстоятелствата, на които се позовава ответникът като изключващи неговата отговорност, съдът намира, че неоснователно е отказано изплащането на дължимото обезщетение.