Разпореждане № 100272 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 100272 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110123022 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Ж. Ц., чрез пълномощника адв. В. В. М., срещу „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК *******.

С исковата молба е поискано да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № 7053358464 от 20.10.2022 г. е нищожен; при условията на евентуалност, ако договорът бъде приет за действителен, да бъдат прогласени за нищожни клаузата на чл. 7.1 от договора, с която според ищцата е уговорено задължение за заплащане на застрахователна премия, както и клаузите, с които са уговорени годишен лихвен процент от 18,37% и годишен процент на разходите от 19,68%; ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 100 евро, с посочена левова равностойност 195,58 лв., предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 886,78 евро, с посочена левова равностойност 1 734,40 лв., като получена без основание по процесния договор поради недействителността му, а при условията на евентуалност – поради недействителността на отделни негови клаузи.

При извършената по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК проверка съдът намира, че исковата молба не отговаря изцяло на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2–5 и чл. 128, т. 2 ГПК.

Налице е несъответствие в имената на ищцата. В исковата молба, договора за правна защита и съдействие и пълномощното тя е посочена като И. Ж. Ц., докато в договора за потребителски кредит и застрахователните документи е индивидуализирана като И. Ж. Ц.-Т, при един и същ единен граждански номер. Необходимо е ищцата да посочи точните си актуални имена.

Не е уточнено и дали евентуалните искания за недействителност на клаузата относно застрахователните разходи, на клаузата за ГЛП и на клаузата за ГПР са съединени кумулативно помежду си в рамките на едно евентуално ниво, или всеки следващ иск е евентуален спрямо предходния.

Не е достатъчно ясна и връзката между установителните претенции и осъдителния иск - дали е предявен един осъдителен иск, кумулативно съединен с главния установителен иск и поддържан при различни евентуални основания, или са предявени няколко осъдителни претенции в поредност на евентуалност.

Атакуваните договорни клаузи не са индивидуализирани достатъчно точно. Посочен е чл. 7.1 от договора, но не е уточнено дали се оспорва цялата разпоредба или само частта относно включените в кредита суми за застрахователните програми. Клаузите относно ГЛП 1 и ГПР не са индивидуализирани чрез конкретен член, алинея или точен текст. Не е посочено и дали претенцията във връзка със застрахователните разходи обхваща други разпоредби на договора, включително уреждащите начина на превеждане на средствата към застрахователите и заявения доброволен характер на присъединяването към застрахователните програми.

Не е достатъчно индивидуализирано основанието на осъдителния иск.

При поддържаната недействителност на целия договор общият размер на реституционното вземане е изчислен като разлика между твърдяната за платена сума от 5 234,40 лв. и посочената от ищцата чиста стойност на кредита от 3 500 лв., или 1 734,40 лв.

Не е посочено обаче как се формира пълният размер на вземането, ако бъде приета недействителност само на клаузата относно застрахователните разходи; клаузата за годишния лихвен процент; клаузата за годишния процент на разходите; няколко от посочените клаузи едновременно.

При всяка от тези хипотези основанието и пълният размер на евентуално недължимо платеното могат да бъдат различни. Не е уточнено дали сумата от 100 евро представлява неиндивидуализирана част от едно общо и еднородно вземане от 886,78 евро, или се отнася до конкретен компонент на платеното – застрахователни разходи, възнаградителна лихва или друго плащане.

В исковата молба липсват достатъчно конкретни фактически твърдения за плащанията, от които се извежда осъдителната претенция.

От една страна, се твърди категорично, че ищцата е погасила всички дължими по договора суми и е заплатила общо 5 234,40 лв. От друга страна, със задачите към поисканата съдебно-счетоводна експертиза се цели тепърва да бъде установено дали са извършени плащания, кога, в какъв размер и по какъв начин са извършени, какви задължения са погасени с тях и дали е имало рефинансиране.

Експертизата може да служи за проверяване и изчисляване на своевременно въведени от страната факти, но не може да замести задължението на ищцата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК да изложи обстоятелствата, на които основава иска си.

Необходимо е да бъдат посочени поне общият размер, броят и периодът на плащанията, начинът на извършването им, както и дали договорът е погасен чрез редовни погасителни вноски, предсрочно плащане или рефинансиране. При твърдение за рефинансиране следва да бъдат посочени договорът, въз основа на който то е извършено, датата и сумата, насочена за погасяване на процесния кредит.

По отношение на държавната такса съдът съобразява, че за иска за недействителност на договора е посочена цена от 2 676,30 евро, съответстваща на общата сума по погасителния план от 5 234,40 лв., включваща главница и уговорена възнаградителна лихва.

По този иск таксата по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, след намалението от 15% по чл. 73, ал. 4 ГПК поради подаването на исковата молба чрез Единния портал за електронно правосъдие, е в размер на 90,99 евро.

По частичния осъдителен иск с цена 100 евро се дължи минималната такса от 25,56 евро, която след намалението от 15% възлиза на 21,73 евро.

Следователно общо дължимата държавна такса по двата кумулативно съединени иска е 112,72 евро. Ако част от таксата вече е платена и плащането е отчетено по електронното дело, следва да бъде довнесена само разликата до посочения размер.

Доколкото евентуалните установителни искове бъдат уточнени като защита на същия материален интерес, по тях не следва да се събира допълнителна такса. Ако обаче ищцата заяви, че предявява самостоятелни кумулативно съединени оценяеми искове, тя следва да посочи цената на всеки от тях и да внесе съответната допълнителна държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК съдът 2

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл. 129, ал. 2 ГПК Искова молба с вх. № 253782/12.08.2026 г.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението, с препис за насрещната страна да:

1/. Посочи актуалните си имена;

2/ броя и поредността на предявенте искове;

3/. Договорните клаузи, които счита за неравноправни

4/. Уточни основанието и пълния размер на осъдителната претенция при всяка от заявените хипотези, като представи отделна аритметична разбивка на претендираното вземане при:

– недействителност на целия договор;

– недействителност само на клаузата или клаузите относно застрахователните разходи;

– недействителност само на клаузата относно ГЛП;

– недействителност само на клаузата относно ГПР;

– едновременна недействителност на няколко отделни клаузи, ако поддържа такова съединяване.

5/. Уточни предмета на частичния осъдителен иск от 100 евро, като посочи дали тази сума представлява неиндивидуализирана част от едно общо вземане от 886,78 евро или се отнася до конкретна част от платена възнаградителна лихва, застрахователен разход, цена на допълнителна услуга или друго конкретно плащане.

6/. Да изложи конкретни и категорични фактически твърдения за извършените плащания, като посочи:

– общия действително платен размер;

– броя, размера и датите или поне периода на плащанията;

– начина, по който са извършвани плащанията;

– лицето, по чиято сметка са постъпвали;

– дали са извършени всички 24 редовни погасителни вноски, предсрочно погасяване или рефинансиране;

– при рефинансиране – номера и датата на съответния договор и размера на сумата, насочена за погасяване на процесното задължение. електронни документи, с правилна и последователна номерация.

7/.Да представи цялостен и прецизиран петитум, съобразен с всички дадени указания, в който ясно да бъдат формулирани искането по всеки отделен иск, поредността на разглеждането му и условието, при което съдът следва да се произнесе по него.

8/. Да внесе, съответно да довнесе, държавна такса до общ размер от 112,72 евро, от които:

– 90,99 евро по иска за недействителност на договора;

– 21,73 евро по частичния осъдителен иск от 100 евро, като представи доказателство за плащането, освен ако то е извършено чрез виртуалния ПОС на Единния портал за електронно правосъдие и е автоматично отразено по електронното дело, както и сума в размер на 1, 75 евро на основание чл. 102з, ал. 3 вр. чл.

23, т. 3 ТДТГПК. Дължимите държавни такси могат да бъдат направени с едно плащане.

3

При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4