Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260642 от 24.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3664/2019
Вид
Решение № 260642
Подписан
24.04.2023
В сила
16.12.2024
Състав
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА, МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38 · Закон за собствеността
  • чл.38, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.40 · Закон за собствеността
  • чл.40, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 63 · Закон за собствеността
  • чл.63, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.66, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.99 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 24.04.2023 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3664 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 17047 от 21.01.2019 год., постановено по гр.дело № 17624/2017 г. на

СРС, І Г.О., 118 състав, е отхвърлен предявения от Д.Р.Д. с ЕГН ********** срещу „О.“ ЕООД, с ЕИК ******и „П.СД“ ЕООД, с ЕИК ******, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху 2,231 % ид.ч. от УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността „Драгалевци - разширение север”, одобрен със заповед № РД-09-50-196/01.04.1999 г., № РД-50-185/16.11.2007 г., целият с площ от 1660 /хиляда шестстотин и шестдесет/ кв.м., представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изп.директор на АГКК. С решението на съда е отхвърлен предявения от Д.Р.Д. с ЕГН ********** срещу „О.“ ЕООД, с ЕИК ******и „П.СД“ ЕООД, с ЕИК ******, иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба и изграждане на недвижим имот от 21.04.2009 г., уточнен с т.4 от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том II, дело № 299 от 04.08.2010 г., в частта за продажба на 2,231 % ид.ч. от УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността „Драгалевци - разширение север”, одобрен със заповед № РД-09-50-196/01.04.1999 г., № РД-50-185/16.11.2007 г., целият с площ от 1660 /хиляда шестстотин и шестдесет/ кв.м., представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изп. директор на АГКК. С решението на съда е осъден Д.Р.Д. с ЕГН ********** да заплати на „О.“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лева – съдебни разноски. С решението на съда е осъден Д.Р.Д. с ЕГН ********** да заплати на „П.СД“ ЕООД, с ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лева – съдебни разноски.

Срещу решението на СРС, 118 с-в е постъпила въззивна жалба от

Д.Р.Д., подадена чрез пълномощника адв. А.Л., с искане същото да бъде отменено, като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен при условията на евентуалност един от предявените искове, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ответници „О.“

ЕООД, *** и „П.-СД“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С.Х. оспорват жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендират присъждане на направени по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца Д.Р.Д. срещу ответниците „О.“ ЕООД, *** и „П.-СД“ ЕООД, гр.София, главен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и евентуален конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД/ чл.272 от ГПК/.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Безспорно е по делото обстоятелството, че на

21.04.2009 г. в гр.София е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба и изграждане на недвижим имот, по силата на който, съгласно чл.1, ал.1 продавачите „О.“ЕООД, ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ******, са се задължили да продадат на купувача Д.Д., склад № 2 на 4 етаж със застроена площ 43,50 кв.м. и 49,06 кв.м., заедно с идеалните части от сградата и заедно със съответното право на строеж върху урегулиран поземлен имот, върху който е построена сградата, а именно: УПИ VІ-1544 от квартал 118 по плана на гр.София, местността „ Драгалевци- разширение север“, целият с площ от 1660 кв.м. По силата на така сключения предварителен договор, страните по него са се задължили да сключат окончателен договор за покупко- продажба, с който продавачите да прехвърлят по нотариален ред на купувача правото на собственост върху обектите посочени в чл.1 и да изградят, и продадат на купувача описаните в чл.1 обекти срещу заплащане на цена в размер на сумата от 43400 EUR. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.4 от предварителния договор, продавачите са се задължили да прехвърлят на купувача, а купувача се е задължил да приеме идеални части от земята, съответстващи на описания в чл.1 имот.

Безспорно е по делото обстоятелството, че на 04.08.2010 г. в гр.София е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год., по силата на който „О.“ЕООД, ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ******, са продали на Д.Р.Д., следният недвижим имот, собственост на дружествата, в груб строеж, находящ се в жилищна сграда в гр.София, Столична община, Район-Витоша, местността „ Драгалевци- разширение север“, а именно: склад № 2, вход „ Б“, ет.4, кота +8,40 метра, със застроена площ от 43,50 кв.м., състоящ се от две стаи, санитарно помещение, тераса и коридор, при съседи/ посочени в нот.акт/, заедно с прилежащите на склада 2,231% идеални части от общите части на сградата, и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда, съставляващо- Урегулиран поземлен имот VІ-1544, в квартал 118, по плана на гр.София, местност квартал „Драгалевци- разширение- север“ с площ по графични данни от 1660 кв.м., при съседи/ посочени в нот.акт/ за сумата от 14021,00 лв.

В т.4 от процесния договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год., изрично е посочено, че страните се договарят, че дружествата „О.“ЕООД, ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ******/ продавачи/ се задължават в 30 дневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване, да прехвърлят на купувача по настоящия договор идеални части, отразени в окончателното площообразуване на сградата и прилежащи към склада от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата. Изрично е посочено също така, че цената на идеалните части от урегулирания поземлен имот е включена в цената на имота, предмет на настоящия договор. От нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 78, том ІІ, рег.№ 4419, дело № 263 от 24.07.2007 г. се установява, че ответниците „О.“ЕООД, ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ****** са собственици при равни квоти на Урегулиран поземлен имот VІ-1544, в квартал 118, по плана на гр.София, местност квартал „ Драгалевци- разширение- север“.

В процесния случай, ищецът Д.Р.Д. твърди, но не установява обстоятелството, че същия е собственик на 2,231 % идеални части от УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността „Драгалевци - разширение север”, одобрен със заповед № РД-09-50-196/01.04.1999 г., № РД-50-185/16.11.2007 г., целият с площ от 1660 /хиляда шестстотин и шестдесет/ кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на Изп. директор на АГКК. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ищецът Д.Р.Д. е собственик единствено на склад № 2, вход „ Б“, ет.4, кота +8,40 метра, находящ се в жилищна сграда в гр.София, Столична община, Район-Витоша, местността „ Драгалевци- разширение север“, със застроена площ от 43,50 кв.м., състоящ се от две стаи, санитарно помещение, тераса и коридор, при съседи/ посочени в нот.акт/, заедно с прилежащите на склада 2,231% идеални части от общите части на сградата, и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда, съставляващо- Урегулиран поземлен имот VІ-1544, в квартал 118, по плана на гр.София, местност квартал „Драгалевци- разширение- север“ с площ по графични данни от 1660 кв.м., при съседи/ посочени в нот.акт/, без да е придобил собствеността на 2,231 % идеални части от УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността „Драгалевци - разширение север”, одобрен със заповед № РД-09-50-196/01.04.1999 г., № РД-50-185/16.11.2007 г., целият с площ от 1660 /хиляда шестстотин и шестдесет/ кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изп. директор на АГКК. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ищеца изложени по делото, че същия е собственик на 2,231 % идеални части от дворното място върху което е построена жилищната сграда/ УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността „Драгалевци - разширение север”, на основание чл.40 от ЗС.

Процесният УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността „Драгалевци - разширение север” е собственост на ответниците по делото, като същите по силата на чл.2, ал.4 от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между страните на 21.04.2009 г. са поели задължение да прехвърлят на ищеца идеални части от земята, съответстващи на описания в чл.1 имот. В т.4 от процесния договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год.,, изрично е посочено, че страните се договарят, че дружествата „О.“ЕООД, ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ******/ продавачи/ се задължават в 30 дневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване, да прехвърлят на купувача по настоящия договор идеални части, отразени в окончателното площообразуване на сградата и прилежащи към склада от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца относно обстоятелството, че процесната жилищна сграда е надлежно въведена в експлоатация с разрешение за ползване на същата. В процесния случай, съдът намира, че не е настъпил падежът на задължението на ответниците, като продавачи за сключване с купувача на окончателен договор за продажба на съответните идеални части от УПИ, върху който е построена жилищната сграда, така както страните са се уговорили в чл.2, ал.4 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, доуточнен с т.4 от договор за продажба на недвижим имот от 04.08.2010 г., обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год.

В процесния случай, падежът на задължението за сключване на окончателен договор за продажба на прилежащите на самостоятелния обект - склад № 2, вход „Б“, ет.4 идеални части от урегулирания поземлен имот, е уговорен между страните в т.4 от процесния договор за продажба на недвижим имот от 04.08.2010 г., обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год. В цитираната клауза настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор е относително определен - свързан е с настъпването на две бъдещи събития - въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване и изготвяне на окончателното площообразуване на сградата. По делото не е спорно, че нито едно от тези събития не се е осъществило – сградата не е въведена в експлоатация по надлежен ред от компетентния държавен орган с разрешение за ползване и не е изготвено окончателно площообразуване на сградата, определящо точно припадаща се идеална част в % или в кв.м., съответно от общите части на сградата, от правото на строеж или от терена, върху който е застроена сградата. Следователно не е настъпил падежът на задължението на продавача да сключи с купувача окончателен договор за продажбата на съответните идеални части от УПИ, така както страните са уговорили в предварителния договор, доуточнен с т.4 от договор за продажба на недвижим имот от 04.08.2010 г., обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год.