Акт № 20566 от 02.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20566 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110111047 по описа за 2026 година

Предявен е иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от С. Г. Д. срещу Е.с. в Е.с. сграда- ************, представлявани от „П.Х.С.“ ЕООД. Претендира се отмяна на решенията, взети от Общото събрание на Е.с. от 19.03.2026 г.

В искова молба са изложени твърдения, че С. Г. Д. притежава апартамент №2А4-03 в сградата- в режим на ЕС. Сочи, че решенията са взети в нарушение на правилата по ЗУЕС – не е спазен редът за свикване на общото събрание, а именно: поканата за свикване на ОС не отговаряла на изискванията на чл. 13, ал.1 ЗУЕС, тъй като от съдържанието й не може да се установи от кое лице е свикано събранието, кое лице е подписало поканата и неговото качеството, както и дали то попада в кръга на оправомощените лица по чл. 12, ал. 1 ЗУЕС. Твърди, че в нея е посочен автор Е. на P.H.S., но към датата на поставянето на поканата и провеждане на събранието не разполага с представителна власт да свиква и провежда ОС, вкл. да подписва покана. Оспорва качеството на управител на етажната собственост на „Е.“ на P.H.S. ЕООД към датата на залепяне на поканата. Освен това, не е съставен протокол за датата и часът на поставянето на поканата, а представения е подписан от лица с неизвестно качество и съдържа един подпис, а са посочени две лица; не можело да се установи и мястото на поставяне на поканата. В поканата било записано, че е поставена на 12.03.2026г., а събранието е проведено на 19.03.2026г. или на 7-мия ден от подставянето на поканата, което било нарушение на чл. 13, ал.1 от ЗУЕС. Поддържа, че протоколът от общото събрание не отговаря на изискванията на закона, тъй като за председател на събранието е било избрано лице, което не е собственик в етажната собственост или да е надлежно овластено да участва в събранието, а от представените на ищцата документи не можело да се установи кой е управител на ЕС към датата на свикване на събранието. Твърди, че е нарушен чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, доколкото протоколът за проведеното ОС не съдържа имената на 1 лицата, присъствали на събранието, както и на тези, направили съответни предложения; мястото, на което е проведено събранието; идеалните части от етажната собственост, които явилите се представляват, номер на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата и техен подпис; а и имало противоречия относно кворума и броя на присъстващите в различни моменти.

Протоколът е подписан от лице, което няма представителна власт. В тази връзка твърди, че на събранието присъстват и вземат решения лица, които не са собственици и не разполагат с представителна власт да вземат решения. Оспорва да е налице кворум за провеждането на ОС, защото присъствали 7 човека евентуални собственици; 3-ма представящи се за собственици, които не са: Я.В., С.З. и лице, което се представило за собственик на ап. 3. Намира, че в представения списък на присъстващите не са включени всички самостоятелни обекти в ЕС и не са вписани всички собственици на самостоятелни обекти, чиито самостоятелни обекти са в съсобственост. Твърди, че Я.В. не е собственик ап. 22 и магазин 1 и следва да представи пълномощни с нотариална заверка, както за собственика на тези обекти, така и за другите 3 лица, които е представлявал на събранието. По тази причина всички представлявани от него идеални части на събранието следва да се приспаднат, а отделно е нарушен чл.

14, ал. 4 от ЗУЕС, защото представлявал повече от три лица. Също така - С.З. не била собственик, а идеалните части за ап.12, за които се е подписала като собственик от името на Венета Захаринова, следва да се приспаднат - не представила пълномощно с нотариална заверка; както и за Н.Б., който не е присъствал, а в списъка се подписал за него неустановено лице от женски пол, което се представя за собственик на ап.3, но не представило пълномощно, а също в протокола е записано „Представителят на ап.3 напусна събранието" без да се уточнява името. С тези съображения поддържа, че кворумът е бил 41,10 %, а ОС не е отложено съобразно чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС. Ищцата намира, че е нарушен и чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, защото съобщението за изготвянето му не съдържало място на поставянето и лицата, които са го изготвили и подписали, положените на него подписи били на неустановени лица. Липсвало протокол от председателя на управителния съвет и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Счита, че е нарушен чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС предвид взетите решения и обявения дневен ред, а отделно решението по т. 2 за избор на професионален домоуправител не е взето с необходимото мнозинство; решението по т. 3 изисква съвместно общо събрание на два входа; решението по т. 4 е взето в нарушение на чл. 11, 18, 50 и 51, ал. 1 от ЗУЕС, освен че се разминава с обявения дневен ред, вкл. че касае и ЕС-бл.611Б, а и без предмет защото ЕС нямало двор.

Ответната страна оспорва иска. Намира, че общото събрание е свикано и проведено при спазване на правилата на ЗУЕС, а възраженията на ищцата за формални и недостатъчни да се приеме, че е допуснато съществено нарушение, като съставените документи ги опровергават. Поддържа, че ищцата не твърди да е била лишена от възможността да присъства на ОС. Протоколът за общото събрание удостоверява всички настъпили промени в хода на събранието, а ведно с представения списък не сочи на липса на кворум и удостоверява надлежно всички релевантни факти.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), предметът на делото и обемът на дължимата защита са очертани от изложените в исковата 2 молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на оспорените решения.

Основателността на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС предпоставя ищецът да установи, че притежава правото на собственост по отношение на обект в сграда в режим на Е.с. и че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетото решение на проведеното общо събрание, чиято отмяна се претендира. В случай, че тези обстоятелства бъдат установени, ответникът следва да докаже, че оспорените решения са валидни и взети в съответствие с правилата на ЗУЕС по изложените възражения на ищеца. До края на съдебното дирене ответникът, вкл. и в изпълнение на дадените указания от съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, не сочи доказателства.

Не се спори, а и от Нотариален акт за прокупко-продажба на недвижим имот №19, т. I, рег.№404, дело №16/2024 г. на Нотариус с рег. №386 на НК се установява, че ищцата С. Г. Д. притежава, считано от 29.01.2024 г. самостоятелн обект в сграда – Апартамент №2А4-3, находящ се в ********** От предметното съдържание на покана за общо събрание по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС се установява, че „Р. H. S.” EOOD свиква общо събрание на Е.с. от **********, на 19.03.2026 г. от 18,30 ч. на жилищната площадка пред входа при дневен ред от четири точки. Поканата е поставена на 12.03.2026 г., съобразно протокол за това.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и. Това правило не е самоцелно изискване. Това е онзи разумен срок, чрез който се гарантира, че съсобствениците ще вземат информирано решение за управлението на съсобствената вещ, но не само – осигурява се възможност на всеки един да вземе участие в общото събрание на ЕС, което право именно се обезпечава с чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Не се твърди и не се доказва от ответника хипотеза на неотложен случай. Според общото правило на чл. 72, ал. 1, изр. III-IV от ЗЗД, когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, като срокът изтича в края на последния ден. Ето защо денят на поставяне на поканата – 12.03.2026 г. не следва да включва в тези 7 дни, поради което проведеното общо събрание на 19.03.2026 г. се явява проведено преди да са изтекли седемте дни между поканата и провеждането му, респ. последното е проведено не на 8 - мия ден след поставяне на поканата, а на седмия ден след поставянето й.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че процедурата по свикване на събранието се явява опорочена поради нарушен чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, което води като резултат до незаконосъобразност на проведеното общо събрание, респективно взетите на него решения не пораждат правни последици.

Това е достатъчно основание за отмяна на взетите решения на общото събрание на ЕС и не е нужно обсъждането на останалите твърдени от ищеца нарушения по свикване и провеждане на ОС.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените съдебни разноски за сумата 30 евро за платена държавна такса и 1400,00 евро - адвокатско възнаграждение, или общо 1430 евро. Според р. III на договора, страните са уговорили възнаграждението и 3 че сумата е платена в брой. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР №6/2013г. на ВСК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото.

В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предвид установеното съдът приема, че ишецът е сторил претендираната разноска.

Ответникът навежда възражение за прекомерност на платеното за правна помощ, но то не подлежи на разглеждане, доколкото така формулирано не е мотивирано, съобразно изискването на приложимия процесуален закон – чл. 78, ал. 5 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от С. Г. Д., с ЕГН:**********, срещу Е.с. в Е.с. сграда- *********, представлявани от „П.Х.С.“ ЕООД, с ЕИК:*********, решенията, взети на общото събрание на Е.с., съгласно Протокол №6/19.03.2026 г. за проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда/вход с административен адрес:

**********.

ОСЪЖДА Е.с. в Е.с. сграда- *********, представлявани от „П.Х.С.“ ЕООД, с ЕИК:*********, да заплатят на С. Г. Д., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1430,00 евро – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4