Определение № 74 от 03.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Кюстендил, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500003 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 13073/05.12.2024 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя адв.

Д. М. М., последният и в качеството му на пълномощник на А. И. Й., против определение от 03.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1407/20244 г. по описа на ДнРС, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 512/15.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като ответникът „Сити кеш“ ООД е осъден да заплати на частния жалбоподател на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, възнаграждение в размер на 120 лв. с ДДС за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 1009/23 г., 1407/2024 г. по описа на ДнРС, както и за осъществено процесуално представителство пред КнОС.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Излага съображения, че с оглед предмета на делото – обективно съединени искове, приложение намира разпоредбата на чл. 2, ал. 5, вр. с чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г., като за всеки един от исковете следва да бъде определено отделно адвокатско възнаграждение. По изложените съображения формулира искане за отмяна на обжалваното определение и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв. за всяко отделно производство.

Ответникът по частната жалба „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника си адв. Х. М., е подал писмен отговор, в който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Сочи се, че като е съобразил необвързаността си от НМРАВ, съобразно практиката на СЕС, съдът е присъдил размер на адвокатското възнаграждение отговарящ на 1 действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на броят на заведените от ищеца идентични производства срещу същия ответник и присъдените по тях адвокатски възнаграждения. Счита се, че действията на ищеца представляват недобросъвестно процесуално поведение в разрез с правилото на чл. 3 ГПК. За преценка на общия икономически интерес на ищеца при съпоставка с размера на присъдените разноски, се настоява да бъдат изискани исковите молби и списъци по чл. 80 ГПК, по останалите образувани между страните дела по описа на ДнРС.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Производството по гр.д. № 1009/2023 г. по описа на ДнРС е било образувано по подадена от А. И. Й., чрез адв. Б.З. от САК, срещу „Сити кеш“ ООД искова молба, с която са предявени два обективно кумулативно съединени искове – установителен иск за прогласяване нищожността на чл. 11, ал. 1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 582179 и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 50 лева, претендирана като частичен иск от 700 лева и подлежаща на връщане като недължимо платена неустойка на основание нищожна клауза от договора.

В хода на производството пред ДнРС ищецът А. Й. е упълномощил Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, както и лично адв. Д имитър Милев, като с Адвокатското дружество е бил сключен договор за правна защита и съдействие при предоставяне на клиента на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил процесуалната легитимация на ищеца по иска.

На 13.11.2023 г. пред районния съд от страна на процесуалният представител на ищеца е депозирана молба, с която е направено изявление, че поради служебна ангажираност, същият е възпрепятстван да присъства в насроченото съдебно заседание, поддържа доказателствените искания, направени с исковата молба, както и е изразил становище за несъответствие на сочения с отговора на исковата молба договор за кредит с този, предмет на делото. Със същата молба е направено искане за присъждане на разноски, включително и разноски за адвокатско възнаграждение в полза на представлявалото го адвокатско дружество за предоставената безплатна правна помощ, в размер по 480 лв. с ДДС за всеки от двата иска. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.

Страните не са взели участие, вкл. чрез явяване на техните процесуални представители, в откритото съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г. С 2 депозирана по хода на делото молба от същата дата, ответникът е заявил възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

С решение № 580 от 14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1009/2023 г., по описа на ДнРС е отхвърлен като неоснователен искът на А. И. Й. срещу „Сити кеш“ ООД за нищожност на клауза по договор за кредит и връщане на сумата от 50 лева, като ищецът е осъден да заплати на ответното дружество 300 лева деловодни разноски.

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна жалба от ищеца А. Й. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., въз основа на която било образувано в.гр.д. № 44/2024 г. по описа на ОС-Кюстендил.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, проведено е едно открито съдебно заседание, в което е изслушано и прието заключението на СЧЕ, като в него страните и техните процесуални представители не са взели участие. Адв. М. е депозирал писмена молба от 14.02.2024 г. със становище по хода на делото и по основателността на предявените искове.

С въззивната жалба, както и в последващата молба по хода на делото, се претендира присъждане на разноски, вкл. разноски за адвокатско възнаграждение в полза на представлявалото ищеца адвокатско дружество за предоставената безплатна правна помощ, в размер по 960 лв. с ДДС за двата иска, съгласно представен списък на по чл. 80 от ГПК.

С решение № 150 от 18.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 44/2024 г. по описа на ОС - Кюстендил, въззивната инстанция е прогласила за нищожно първоинстанционното решение, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Дупница.

Производството по образуваното гр. д. № 1407/2024 г. по описа на РС Дупница се е развило в рамките на едно съдебно заседание, отново без участие на страните и техни представители, в което нови доказателства не са събирани. Депозирана е една писмена молба по хода на делото от страна на процесуалния представител на ищеца, с която е направено искане за изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер на 700 лева, изложено е и становище по основателността на исковите претенции. Към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК, с претендирани разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на по 480 лв. с вкл. ДДС за всеки от двата иска. С депозирана на 08.10.2024 г. молба по хода на делото, преди приключване на устните състезания, ответникът е заявил възражение за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С решение № 512/15.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1407/2024 г., Дупнишкият районен съд е уважил предявените искове изцяло и е присъдил в полза на ищеца сторените от него разноски за възнаграждение за вещо лице и държавна такса в първоинстанционното и въззивно производство. Оставил е 3 без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство поради липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Своевременно на 05.11.2024 г. пълномощникът на ищеца е сезирал районния съд с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 1009/2023 г. по описа на ДнРС, по гр.д. № 1407/2024 г. и по в.гр.д. № 44/2024 г. по описа на КнОС в размер на по 480 лева с ДДС за всяко едно от трите производства. В указания от съда срок о т ответното дружество „Сити кеш“ ООД чрез пълномощника, е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на молбата.

С обжалваното определение РС-Дупница е ревизирал преценката си за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Осъдил е ответника да заплати в полза на адвокатското дружество за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 120 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение общо по гр.д. № 1009/2023 г. по описа на ДнРС, по гр.д. № 1407/2024 г. и по в.гр.д. № 44/2024 г. по описа на КнОС, която сума ДнРС е приел, че съответства на фактическата и правна сложност на делото, ниската стойност на защитавания имуществен интерес и заведените четири еднотипни дела в РС-Дупница, с идентични твърдения за нищожност на идентични клаузи от сключваните с ответното дружество договори за кредит с еднотипно съдържание.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Настоящата инстанция следва да посочи на първо място, че в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА , както е в случая, размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, който не е обвързан от представения от процесуалния представител на страната списък, съдържащ искане за присъждане на конкретен размер на възнаграждението.

На следващо място счита, че с оглед постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 г., съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждение и при определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да изхожда от фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа - вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност.

4

Въззивният съд, подобно на първоинстанционния намира, че процесния случай не се отличава с правна или фактическа сложност – касае се за защита по две обусловени една от друга претенции по такъв начин, че успешното провеждане на защитата по осъдителния иск и присъждането на претендираната с него сума, е резултат от защитата, осъществена по обуславящия иск за нищожност на договорната клауза и в този смисъл не налага никакви по-специални процесуални усилия, различни от положените по първия иск. Конкретният правен спор не представлява трудност и от правна страна – свежда се до приложение на разпоредби от ЗПК, по които е формирана постоянна и непротиворечива съдебна практика, между същите страни са заведени множество еднотипни дела, а материалният интерес по делото далеч не е с висока парична стойност. С оглед на това няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете.

От друга страна, следва да бъдат съобразени положените от процесуалния представител усилия при упражняване на процесуалните права на ищеца. В случая процесуалният представител на ищеца е предоставил правна помощ в рамките на две първоинстанционни и едно въззивно производство. Макар и да не се е явявал на проведените съдебни заседания, по всички производства адв. М. е депозирал съответни писмени становища, в които е изложил аргументи по основателността на предявените искове, релевирано е изменение на размера на осъдителната искова претенция, а въззивната му жалба съдържа подробни, правно обосновани съображения, поради което следва да се приеме, че процесуалният представител е положил минимално необходимите усилия във връзка с провеждане защитата на ищеца.