Решение № 8 от 23.02.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Кърджали, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Ж. Д. Ст. като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20215100600247 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № 228/26.10.2021 год., постановено по Ч.н.дело № 882/2021 год., на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК Кърджалийският районен съд е определил на И. Т. Т. от гр.Б. , за осъжданията м у с Определение № 63/16.04.2014 год. по Н.о.х.дело № 308/2014 год. по описа на ОС - Б. и Съдебно решение на съда в У., И. от 24.09.2013 г од., влязло в сила като окончателно на 14.11.2016 г од., № 861/2013 год., гл.рег. 1235/2013 год. рег. присъди, потвърдено от Апелативен съд в Триест с Решение № 2016/470 от 07.04.2016 год., прието за изпълнение с Определение № 21299/22.12.2020 год. по Ч.н.дело № 281/2020 год. по описа на ОС Кърджали, изменено с Решение № 260018/18.02.2021 год. по В.ч.н.дело № 10/2021 год. по описа на АС - Пловдив, едно общо наказание, по тежкото от двете - „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца , при първоначален „общ” режим на изтърпяване. Постановил е отделно изтърпяване на наказанието, наложено на И. Т. Т. с Определение № 92/03.04.2012 год. по Н.о.х.дело № 439/2012 год. по описа на ОС - Б. 1 „лишаване от свобода” за срок от 3 години , при първоначален „общ“ режим, както и „глоба” в размер на 1 000 лв., като е приспаднал изтърпяното отчасти наказание „лишаване от свобода”, считано от 18.09.2020 год. Със същото определение съдът е постановил отделно изтърпяване на наказанието, наложено на И. Т. Т. със Съдебно решение на съдия-следовател към съда в гр.В. от 20.01.2014 год., влязло в сила като окончателно на 08.03.2014 г од., № 2039/2013 год., гл.рег. - 91/2014 год. рег. присъди, прието за изпълнение с Определение № 21299/22.12.2020 год. по Ч.н.дело № 281/2020 год. по описа на ОС - Кърджали, изменено с Решение № 260018/18.02.2021 год. по В.ч.н.дело № 10/2021 год. по описа на АС - Пловдив - „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 11 месеца , при първоначален „общ“ режим, като е приспаднал времето на изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, в това число и предварително (превантивно) задържане за срок от 1 година 6 месеца и 6 дни. Първоинстанционният съд е постановил с определението си отделно изтърпяване и на наказанието, наложено на И. Т. Т. с Присъда № 260053 /15.07.2021 год. по Н.о.х.дело № 291/2021 год. по описа на РС -Кърджали - „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „общ“ режим. Оставил е без уважение искането на РП - Кърджали за увеличаване на основание чл.24 от НК на определеното общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода” по отношение на И. Т. Т..

Против така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от защитника на осъдения И.Т. – адв.П.С. от АК - София , в която същият твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че направеното групиране от първоинстанционния съд на осъжданията на И.Т. по Н.о.х.дело № 308/2014 год. по описа на ОС Бургас и съдебното решение на съда в У., И. от 24.09.2013 г од., влязло в сила като окончателно на 14.11.2016 год., прието за изпълнение с Определение от 22.12.2020 год. по Ч.н.дело № 281/2020 год. на Окръжен съд - Кърджали, изменено с Решение по В.ч.н.дело № 10/2021 год. по описа на АС - Пловдив, е неправилно; както е неправилно и постановяването на отделно изтърпяване на наказанията по останалите три осъждания на И.Т.. Развива съображения, че са налице предпоставките за приложението на чл.25, във вр. с чл.23 от НК за всички осъждания на И.Т., поради което на същия следва да бъде определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален „общ“ режим, към което да не бъде присъединявано 2 наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв., поради изтекла изпълнителска давност по чл.82 ал.4, във вр. с ал.1 т.5 от НК по отношение на това наказание. Моли да бъде отменено обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде извършена кумулация на всички осъждания на И.Т., като на същия бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, към което да не бъде присъединявано наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв. Алтернативно моли с жалбата си обжалваното определение да бъде изменено, като бъдат приспаднати времето, през което по отношение на И.Т. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по Н.о.х.дело № 439/2012 год. по описа на ОС – Бургас в размер на 3 месеца и 23 дни; както и времето, през което осъденият Т. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в размер на 1 месец и 20 дни по Н.о.х.дело № 308/2014 год. по описа на ОС – Бургас. В съдебно заседание защитникът на осъдения Т. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Осъденият Т. в съдебно заседание моли да му бъде наложено минимално наказание.

Пръвоинстанционното определение е протестирано и от РП – Кърджали, като в протеста се твърди, че определението е необосновано и като такова – неправилно, без да се излагат подробни съображения в тази връзка. В съдебно заседание прокурорът от ОП – Кърджали заявява, че не поддържа протеста, като счита жалбата на защитника на осъдения И.Т. за неоснователна. Намира определението на първоинстанционния съд за обосновано, законосъобразно и мотивирано, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл. НПК и с оглед изложените в жалбата и протеста оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата и протестът са подадени от лигитимирани за подаването им лица срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същите са процесуално допустими.

По жалбата на защитника на осъдения И. Т. Т..

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

3

Видно от събраните от първоинстанционния съд доказателства Справка за съдимост, заверени преписи от присъда и от определения за одобряване на споразумения по чл.381 и сл. от НПК, приети писма от ОП – Бургас и Затвора - Бургас, както и от приложеното като доказателство Ч.н.дело № 281/2020 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, И. Т. Т. е осъждан 5 пъти с влезли в сила присъди и определения за одобряване на споразумения по чл.381 и сл. от НПК /последните имащи последиците на влезли в сила присъди/ на наказания „лишаване от свобода” и „глоба” за извършени умишлени престъпления от общ характер, следва:

1. С влязло в сила на 03.04.2012 г од. Определение № 92/03.04.2012 год. по Н.о.х.дело № 439/2012 год. по описа на ОС - Бургас, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело по реда на чл.381 и сл. от НПК /имащо последиците на влязла в сила присъда/, И. Т. Т. е осъден за извършено на 03.08.2011 год. и 04.08.2011 г од. продължавано престъпление по чл.249 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, както и за извършено на 09.08.2011 год. продължавано престъпление по чл.249 ал.3 , във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за които при приложението на чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, към което на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказанието „ Глоба” в размер на 1 000 лева;

2. С влязло в сила на 16.04.2014 год. Определение № 63/16.04.2014 год. по Н.о.х.дело № 308/2014 год. по описа на ОС - Бургас, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело по реда на чл.381 и сл. от НПК /имащо последиците на влязла в сила присъда/, И. Т . е осъден за извършено на 09.08.2011 год. престъпление по чл.249 ал.4, във вр. с ал.3 от НК, както и за извършено на 10.08.2011 год. престъпление по чл.249 ал.4, във в р . с ал.3 от НК, за които при приложението на чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години.

С Определение № 226/08.12.2014 год., постановено по Ч.н.дело № 858/2014 год. по описа на ОС - Бургас, влязло в сила на 29.12.2014 г од., за осъжданията м у по Н.о.х.дело № 439/2012 год. по описа на ОС - Бургас и 4

Н.о.х.дело № 308/2014 год. по описа на ОС - Бургас, на И. Т. Т. е наложено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години , изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 5 години;

3. С Определение № 21299 /22.12.2020 год., постановено по Ч.н.дело № 281/2020 год. по описа на ОС - Кърджали, изменено с Решение № 260018/18.02.2021 год. по В.ч.н.дело № 10/2021 год. по описа на АС Пловдив, е прието за изпълнение изпълнително съдебно решение на съда в У., И. от 24.09.2013 г од., влязло в сила като окончателно на 14.11.2016 г од., № 861/2013 год., гл.рег. - 1235/2013 год. рег. присъди, потвърдено от Апелативен съд в Т. с Решение № 2016/470 от 07.04.2016 г од., с което И.Т. е осъден и му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца за извършени в условията на продължавано престъпление - в Т. У. на 14.07.2012 г., в П. на 18 и 19.07.2012 г од., и в П. на 18 и 19.07.2012 год., престъпления по чл.61 ал.2, чл.110, чл.617 от НК на Р.

И., чл.110, чл.55 ал.1 от Законодателен указ № 231/2007 г од. на Р. И., престъпления по чл.61 ал.2, чл.81, чл.110 и чл.617 ал.1 от НК на Р. И., чл.56, чл.110 от НК и чл.55 ал.1 от Законодателен указ № 231/2007 г од. на Р. И., съставляващи престъпления по чл.249 ал.3 от НК на Република България, по чл.249 ал.1 от НК на Република България и по чл.249 ал.1 , във вр. с чл.18 ал.1 от НК на Република България . С определението, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.457 ал.5 от НПК е приспаднал при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца предварителното задържане в производството по ЕЗА и по взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 18.09.2020 год., до влизане в сила на определението в сила;

4. С Определение № 21299 /22.12.2020 год. по Ч.н.дело № 281/2020 год. по описа на ОС - Кърджали, изменено с Решение № 260018/18.02.2021 год. по В.ч.н.дело № 10/2021 год. по описа на АС - Пловдив, е прието за изпълнение изпълнително съдебно решение от С.П.С. /съдия-следовател/ към съда в гр.Венеция от 20.01.2014 год., влязло в сила като окончателно на 08.03.2014 год., № 2039/2013 год., гл.рег. - 91/2014 год. рег. присъди, с което И.Т. бил осъден и му било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 11 месеца за извършени от м.април 2012 г од. до м. юни 5

2012 год. в П. д. П., М. д. Л., Г. и Ч. престъпления по чл.81 ал.2, чл.110, чл.617 от НК на Р. И. и чл.81 ал.2, чл110, чл.55 ал.9 от Законодателен указ № 231/2007 год. на Р. И., съставляващи престъпления по чл.249 ал.3 от НК на Република България и чл.249 ал.1 от НК на Република България. С определението, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.457 ал.5 от НПК е приспаднал при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 11 месеца времето на изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, в това число и предварително /превантивно/ задържане за срок от 1 година 6 месеца и 6 дни, или с остатък за изтърпяване от 4 месеца и 24 дни; и 5. С Присъда № 260053/15.07.2021 год., постановена по Н.о.х.дело № 291/2021 год. по описа на РС - Кърджали, И . Т. е осъден за извършено на 18.09.2020 год. престъпление по чл.318 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като присъдата е влязла в сила на 31.07.2021 год.