Решение № 260112 от 16.12.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260 112 гр. Варна,16.12.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№500 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД“, гр.София, чрез адв.П., срещу постановеното решение №63/02.07.2020г. по т.д.№346/2018г. на ОС-Добрич.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и необосновано. Предявените искове са неоснователни и недоказани. Неправилен е изводът на съда за наличие на застрахователен риск и отхвърляне на въведените от въззивника/ответник възражения за наличие на основания за изключване отговорността на застрахователя.

Твърди се, че при настъпване на процесното ПТП водачът е проявил груба небрежност по смисъла на т.9.1.8 от ОУ към застраховка “Каско+“, която е довела до настъпване на произшествието и вредоносния резултат. Грубата небрежност се изразява в несъобразяване поведението на водача с пътните условия в стопанската база, в която са отглеждани животни, за ограждането на които не са били взети подходящи мерки. Последното обстоятелство е било известно на водача на влекача, който е пренебрегнал изцяло опасността. Грижата на добрия водач предполага да намали скоростта до такава и да управлява МПС по начин, който му позволява да реагира на пътните условия. Като не е съобразил поведението си с обстоятелствата на пътя, водача е допуснал груба небрежност довела пряко до настъпване на вредите, което е основание за изключване отговорността на застрахователя по реда на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.

Твърди още, че е налице и неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие, респ. са налице основанията за отказ от плащане на обезщетение по реда на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.

В условие на евентуалност, ако съдът намери, че са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, се твърди, че при постановяване на решението съдът неправилно е определил средната пазарна цена на застрахованата вещ. За установяване на същата по делото са допуснати две експертизи, като неправилно е кредитирано заключението по втората, в което вещото лице не е посочило на каква база е изградило изводите си, на какво основание е приело, че посочените оферти на цени са действителни и не се е съобразил с обичайната търговска отстъпка при провеждане на преговорите. Ето защо, ако съдът приеме, че е налице застрахователно събитие, подлежащо на обезщетяване, се претендира определяне на действителната стойност на застрахования автомобил по първата съдебно-техническа експертиза в размер на 26 565лв., от която да се приспадне остатъчната стойност на автомобила в размер на 3500лв. В този случай дължимото застрахователно обезщетение би било в размер на 23 065лв.

По същество претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. В условие на евентуалност определяне на обезщетението в размер на 23 065лв.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна

„ФАКТОР – П“ ЕООД, гр.Добрич, редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. Със становище, депозирано извън срока за отговор и писмено становище в съдебно заседание, същият оспорва жалбата като неоснователна.

Излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства, от които се установяват всички предпоставки за уважаване на предявените искове. Твърди се, че въведеното в производството възражение за настъпване на произшествието поради груба небрежност на водача на МПС е неоснователно, тъй като: извършваната маневра за влизане в базата – пълен ляв завой изключва движението с несъобразена скорост; своевременната реакция на водача при появата на телето, означава, че същият е следил внимателно пътната обстановка; направената му алкохолна проба е отрицателна; не са представени доказателства за нарушение на чл.20 от ЗДвП.

Въведеното с жалбата възражение за „значително неизпълнение на застрахователния договор“ е ново и не е разглеждано от първата инстанция.

По отношение на размера на претенцията твърди, че при определяне на действителната стойност трябва да се има предвид стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съгласно чл.400, ал.1 от КЗ, определена към датата на погиване или повреждане на имуществото. За определяне на тази стойност съдът правилно е кредитирал заключението по повторната експертиза. Стойността, която е получена от продадената за скраб машина е приспадната от първата инстанция при определяне размера на дължимото обезщетение.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на ДОС и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред

ОС – Добрич е образувано по предявени искове /след допуснато увеличение с протоколно определение от 18.06.2020г./ от „ФАКТОР – П“ ЕООД, гр. Добрич срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, за заплащане на сумата от 29 481лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за щети, причинени на влекач марка „Волво“, модел FL 408, с рег.№ХХХХХХХХ, година на производство 2007, рама YVJSG0AX7B475627 от настъпило на 26.08.2017 г. застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, дължимо по договор за имуществена застраховка „Каско+”, оформен в застрахователна полица № 440116241006569/02.11.2016г., формирана от пазарната цена на вещта редуцирана с пазарната стойност на останките от автомобила в размер на 3500,00 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 3062,75лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.10.2017т. до 28.10.2018г.

В исковата молба ищецът излага, че на 02.11.2016г. е сключил с ответното дружество застраховка „Каско+”, обективирана в застрахователна полица № 440116241006569/02.11.2016г. по отношение на собствения си автомобил влекач марка „Волво“, модел FL 408, с рег.№ХХХХХХХХ, година на производство 2007, рама YVJSG0AX7B475627, при застрахователна сума в размер на 37 500лв. и застрахователна премия в размер на 615,83лв., която била платена изцяло на четири вноски. Твърди, че на

26.08.2017г. около 12:50 часа, при навлизане на територията на база „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ в с.Красен, общ.Генерал Тошено, пред влекача внезапно изскочило теле и за да го избегне, водачът предприел маневра, при която навлязъл в неравност на пътя, в резултат на което камионът и ремаркето се наклонили и обърнали на дясната си страна. Наложило се е водачът да излезе от кабината през предното стъкло. Произшествието е било посетено от полицаи, но не е бил съставен протокол за ПТП. За настъпилото събитие застрахователят е бил уведомен незабавно. Представител на ответника е направил два огледа на влекача, но е отказано изплащане на обезщетение.

При направена от ищеца справка за стойността на ремонта за възстановяване на влекача, същият е получил проформа фактура на стойност 91 672,55лв. С оглед сумата необходима за ремонт и отказа за изплащане на обезщетение, ищецът е продал влекача за скраб за сумата от 3500лв. и е прекратил регистрацията му.

Твърди, че са налице предвидените в закона и застрахователния договор основания за заплащане на дължимото по договора обезщетение, поради което отказът е незаконосъобразен. Претендира и присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът

„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта на сключен между страните договор за застраховка, както и настъпване на произшествието. Твърди, че са налице основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, както следва: застрахованото лице е декларирало различни обстоятелства пред компетентните органи пред застрахователя относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието; застрахованият не е изпълнил задълженията си да се грижи и да пази застрахованата вещ и да спазва техническите правила при експлоатацията му; произшествието е настъпило в резултат на груба небрежност на лицето управлявало влекача; влекачът е управляван по пътища, които предполагат висок риск от увреждане на ПС. Налице е съпричиняване на произшествието от лицето управлявало влекача, което е в размер на 2/3 и със същото следва да бъде намален размера на имуществените вреди.

В условие на евентуалност твърди, че претенцията е завишена по размер. Не са събрани доказателства, че увредените части не могат да бъдат заменени с алтернативни такива от сервизи различни от официалния на марката. Не е налице фактическият състав на чл.390, ал.1 от КЗ, като не са представени доказателства за прекратяване регистрацията на превозното средство.

В условие на евентуалност, ако се приеме, че е налице „тотална щета“ от обезщетението следва да се приспаднат останалите годни части от вещта, в случая сумата от 3 600лв., колкото е получена от застрахованото лице.

По същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в условие на евентуалност да бъдат намалени по размер.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС – Добрич решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение; настъпване на застрахователно събитие; факта на настъпване на вредите, причинно-следствената им връзка с произшествието, както и размера на същите.

В тежест на застрахователя е да установи въведените в производството възражения за изключен застрахователен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ, а именно настъпване на застрахователното събитие в резултат на груба небрежност, както и наличие на предвидените в чл.408, ал.1, т.3 и чл.395 от КЗ основания за освобождаването му от отговорност.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Не са спорни между страните обстоятелствата, надлежно установени от първостепенния съд, както следва: 1/ наличие на застрахователно правоотношение с ответното дружество по застрахователна полица №440116241006569/02.11.2016г. по отношение на собствения си автомобил влекач марка „Волво“, модел FL 408, с рег.№ХХХХХХХХ, година на производство 2007, рама YVJSG0AX7B475627, с валидност от 07.11.2016г. до 06.11.2017г., към датата на застрахователното събитие - 26.08.2017г., поради което ответникът е надлежно легитимиран да отговаря за предявените спрямо него искове; 2/ фактът на настъпило произшествие със застрахования влекач, както и 3/ надлежното уведомяване на застрахователя.