Решение № 71 от 31.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Бургас, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120205124 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК: 812115210, против Наказателно постановление №75/21.11.2024г., издадено от П. М. - директор на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено наказание – „имуществена санкция” в размер на 4000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател – редовно уведомено, се представлява от юк. С., който подържа жалбата.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Ковачева, която моли за потвърждаване на НП и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2024г. от експерт на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, е извършена планова проверка на обект: Канализацинна система на жилищен комплекс „Меден Рудник”, град Бургас, община Бургас, област Бургас, в присъствието на представители на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, гр.Бургас - за изпълнение на условията и изискванията на издаденото за канализационната система, от 1

Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” - Варна, Разрешително №2324 0009/05.06.2017г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с Решение № 125/30.07.2021г., изменено с Решение № 293/11.05.2022 г., с краен срок на действие: 15.07.2027 г. При проверката от канализационна шахта при географски координати N 42° 27 57,7 Е 27° 25 14,5, в близост до ателие за химичесто чистене „Белина Еко“ в ж.к.„Меден Рудник”, гр.Бургас, се констатирало, че посредством изведен от нея канализационен колектор, в прилежащо дере изтичат води с вид и мирис на отпадъчни битово-фекални и с постоянен дебит.

Канализационна шахта и изведения от нея канализационен колектор са част от канализационната мрежа на ж.к.„Меден Рудник” и от канализационната система на ж.к.

“Меден рудник”, гр.Бургас. Не е осигурено включването на отпадъчните води от канализационната шахта и канализационния колектор към довеждащ колектор на пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) на канализационната система на ж.к.

„Меден рудник”, в резултат на което в прилежащото дере изтичат непречистени битовофекални отпадъчни води от селищната канализационна мрежа.

АНО е приел, че е допуснато административно нарушение, като на 25.09.2024г. в ж.к.

„Меден Рудник“, гр.Бургас дружеството – жалбоподател не изпълнява условие, определено в т.2 от раздел „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ на Разрешително № 23240009/05.06.2017г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с Решение № 125/30.07.2021г., изменено с Решение № 293/11.05.2022г., с краен срок на действие: 15.07.2027г. за експлоатация на обект: канализационна система на жилищен комплекс „Меден Рудник”, град Бургас, а именно:

„Всички канализационни колектори на жилищен комплекс „Меден Рудник“ град Бургас, да се включват към довеждащ колектор на ПСОВ“.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /доколкото процесното НП е връчено на 25.11.2024г., а жалбата е била депозирана на 06.12.2024г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

2

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – инж. П. М. директор на РИОСВ-Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ въвежда задължение за водоползвателите титуляри на разрешителни, да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда н а този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, регламентирана в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лева до 10 000 лева.

В настоящия случай не се спори относно фактите, установени при проверката, а именно – изтичането на непречистените води от конкретно индивидуализираната шахта.

Жалбоподателят не твърди, че е изпълнил изискванията на разрешителното. Не е ангажирал доказателства противопоставими на направените констатации от страна на контролните органи. Едва в съдебно заседание се направи възражение, че актосъставителят не е видял края на тръбата, която е отвеждала отпадъчните води към дерето. Действително, актосъставителят заяви, че поради недостъпност до мястото на което свършва тръбата, не е можела да възприеме нейния край. В същото време обаче този свидетел заяви, че от предходни проверки е запозна много добре с местоположението й, като беше категоричен, че се е чувало оттичането на води и дори лично е възприела тяхното оттичане. Абсурдно се явява по тази причина възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност на нарушението. Тъкмо напротив, актосъставителят е имал възможност да възприеме и пресъздаде пред съда всички важни за предмета на доказване по делото факти.

Основните защитни аргументи са за допуснати процесуални нарушения в хода на производството, както и, че отговорност за допуснатото нарушение следва да носи Община Бургас, а не ВиК. Тези възражения обаче се явяват неоснователни по следните аргументи:

Процесуални нарушения не се установяват, доколкото за извършената проверка бил съставен констативен протокол. Въз основа на вписаните констатации бил съставен АУАН от надлежно оправомощено длъжностно лице – Заповед № РД-315/16.04.2024г. на Министъра на околната среда и водите. Налице е компетентност и за издателя на НП, съгласно Заповед № РД-8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите.

На следващо място, данни за конкретното изтичане на отпадните води са налични в решенията, с които е бил продължен срока на действие на разрешително № 23240009/05.06.2017г., където в т. 6 е записано, че във връзка с постъпил в РИОСВ – Бургас сигнал и проверки на РИОСВ, било констатирано изтичане и заустване на непречистени 3 отпадъчни води от канализационен колектор, част от канализационната система на ж.к.“Меден Рудник“ с посочени географски координати, които са напълно идентични с тези, описани в АУАН и НП. Вписано е още, че във връзка с привеждане на обекта в съответствие с условията на разрешителното и нормативните изисквания, с писмо изх. № К-15312/19.07.2021 г. ВиК Бургас уведомило Басейнова дирекция Черноморски район, че в периода до 2023г. ще реконструира и изгради нова канализация за отпадъчни води, която чрез КПС ще осигури отвеждане на разглеждания поток към ПОСВ Меден Рудник.

Няма съмнения, че като отговорен за съответната канализационна система ВиК оператор, „ВиК“ ЕАД следва да спазва също условията на разрешителното. Деянието е квалифицирано еднозначно в акта и постановлението като нарушение на т.2 от раздел „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ на разрешително № 23240009/05.06.2017г., така, че със съставянето на АУАН на „ВиК“ ЕАД са предявени всички факти от значение за съставомерността на нарушението и не е ограничено правото му на защита в процеса. В НП не е възможно и не е необходимо да се отразяват всички правни норми които имат значение за случая, включително и задълженията които ВиК операторите имат по чл. 48, ал. 4 от ЗВ, тъй като същите като предвидени в нормативен акт, са им известни. Достатъчно е да се посочат главните факти и разпоредбите имащи значение за съставомерността на деянието по съответната санкционна норма, която в случая е чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Останалите факти и правни норми, които относими по случая просто следва да бъдат правилно възприети, респ. приложени, което в случая е спазено. /в тази насока е и константната практика на БАС, напр. Решение №1093/12.10.2022г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1055/2022г./

Правилно е определен и субектът на административно – наказателна отговорност, като касационната инстанция е имала възможност многократно да се произнесе по този въпрос.

Константна се явява практиката на БАС, че адресат на задължението по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ се явява именно санкционираното понастоящем дружество - „ВиК“ ЕАД. В този смисъл са следните решения на съда: Решение №1093/12.10.2022г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1055/2022г. Решение № 808 от 17.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 844/2022 г., Решение № 781 от 15.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 626/2022 г., Решение № 596 от 4.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 281/2022 г. и много други, повечето от които постановени по напълно идентичен на настоящия случай, касаещи нарушения на същото разрешително от същото дружество.

Неоснователно е и възражението на дружеството – жалбоподател за настъпила авария, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесното нарушение касае едно продължило с години неизпълнение на разрешителното от страна на „ВиК“ ЕАД, а не настъпване на непредвидимо обстоятелство, каквото се явява аварията. Нещо повече, касационната ни инстанция е имала възможност многократно да посочи, че след като не се представят каквито и да е доказателства за настъпване на авария от страна на нарушителя, няма как да се приеме, че такава е налице.

4

С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на дружеството - жалбоподател.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за неправилно определяне размера на наложената санкцията в размер на 4000лв. Следва да се има предвид в тази връзка, че така посоченият размер е под средния за съответния вид нарушение, което навежда към извода, че е определен от АНО при превес на смекчаващите вината обстоятелства. БРС намира в тази връзка, че в случая не се установяват каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват налагане на наказание в по – нисък размер. Абсурден е доводът на представителя на „ВиК“ ЕАД, че обстоятелството, че дружеството е наказвано вече няколко пъти за абсолютно същото нарушение се явява смекчаващо вината обстоятелство. Тъкмо напротив, налице е едно изключително продължително поведения по неизпълнение условията в издаденото разрешително и то в продължение на години. Ето защо и правилно размерът на наказанието не е определен в минимален размер, още повече като се има предвид, че за нарушения, извършени в условията на повторност законодателят по принцип предвижда санкции в по – висок размер.