Решение № 115 от 26.09.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. гр.Мадан, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100121 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от С. З. Б., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. ****** № **, вх. *, ет.* ап.**, община Р., област С. против „*****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ****** бул. **** № **, бл. ***, вх. *, ет. *, представлявано от управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 621.41 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит ******* № ****** от ******г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ******* година ищцата сключила Договор за потребителски кредит ********** № ******** с ответното дружество, по силата на който кредиторът „********“ ЕООД, ЕИК ******** предоставил на ищцата заем в размер на 1200,00 лева, при следните параметри: срок на кредита: 18 месеца; размер на вноската по кредита: 89,66 лева; ГПР: 48,88%; годишен лихвен процент: 41,00%; лихвен процент на ден:

0,11%; дължима сума по кредита: 1613,79 лева. Сочи се, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Ищецът се позовава на чл.22 от ЗПК, съгласно която разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочва, че на основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р. Б. В договора за кредит от ****** година било 1 записано, че ГПР е 48,88 %, тоест при отпусната заемна сума в размер на 1200,00 лева кредитополучателят дължал връщане на 1613,79 лева.

Подлежащата на връщане сума по договора обаче не била 1613,79 лева, а 2693,79 лева - сумата, записана като „общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги". При това положение, ГПР не бил в размер на 48,88%, както е записано в договора, а поне два пъти повече. Допуснато било нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от 1080,00 лв. в раздел VI от процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлявало скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че включените в т. нар. „Пакет от допълнителни услуги“ по своята същност представлявали действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставлявали допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. С пакета от допълнителни услуги се въвеждали допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлял 49,90 % и възлизал на над 200,00 %. Така размерът на ГПР се явявал по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Със споразумението бил закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 1080,00 лева с размер на вноската по него 60,00 лева, като страните се били съгласили възнаграждението за този пакет да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Това възнаграждение, обаче, не можело да се определя по този начин ан блок, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в договора за кредит. В процесния случай не бил посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Ищецът отбелязва, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налагал извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждавало изложеното, че не се касае за допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Посочва, че е налице договорът за кредит е бил недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, като сочи, че потребителят би следвало да дължи само чистата стойност на кредита. Твърди, че е заплатил сумата от 1830 лева, като при чиста стойност на кредита в размер от 1200 лева, ответникът следва да му заплати сумата от 630 лева, която била платена от ищеца при начална липса на основание. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******* ЕООД, с която взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва като неоснователно твърдението, че с предоставените допълнителни услуги „***“ и *******“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Позовава се на т.15. от ОУ към ДПК, съгласно която „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга 2 или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнасяла и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. В раздел „А“ на ДПК „Декларации“ било посочено, че неразделна част от ДПК са Общите условия/ОУ/ на кредитора за физически лица. Посочено било, че при подписването на договора препис от ОУ били предадени на клиента, запознал се е с тях и ги приемал. Безспорно било, че изборът за закупуване на допълнителни услуги бил изцяло на клиента, като закупуваното не било задължително условие за сключване на договора, а било опционално. Страните били постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „****“ и „*****“ по искане на ищеца. Първата услуга представлявала право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като към момента на подписване на договора вече била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът решил да се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на ответното дружество извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Искането за кредит било подадено от ищеца на ****** г., одобрено било в рамките на деня, като договорът за кредит бил сключен на същата дата и размерът на предоставения заем бил усвоен от ищеца същия ден - ******* г. съгласно уговорения в договора начин на усвояване на кредита.

Неоснователни били и твърденията в исковата молба, че било на лице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочва, че не всеки потребител бил пожелал закупуването на пакет от допълнителни услуги.

Обхвата на общите разходи по кредита, които следвало да се отчетат при формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги било задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто не бил настоящия случай. Допълнителните услуги, уговорени между страните по договора за кредит, представлявали услуга, предлагана само от конкретния кредитор и поради тази причина също не следва да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Неоснователни били и твърденията в исковата молба, че предоставените допълнителни услуги не били такива по смисъла на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК, а по своята същност били действия по усвояването и управлението на кредита. Твърди, че с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поел задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено били фактически, а не правни. Всички предпоставки за упражняването на закупените допълнителни услуги били ясно и точно описани. Кредиторът не би могъл да откаже заявената от потребител допълнителна услуга, ако са спазени предварително договорените условия. Дори се приеме, че възнаграждението за предоставената допълнителна услуга „******“ не следва 3 да се дължи от ищеца, тъй като последният не се е възползвал от включените в тази услуга възможности, то възнаграждението за предоставената услуга „*****“ било безспорно дължимо от ищеца, тъй като последният се е възползвал изцяло от тази услуга. Твърди се, че разглеждането на искането за кредит не било дейност, за която било забранено събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита за необосновани и неоснователни и твърденията в исковата молба, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Оспорва и размера на предявената от ищеца сума като недължимо платена на ответното дружество. Общо извършените плащания по задълженията по договор за кредит № ******* били в размер на 1821,50 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представено е заверено копие от договор за потребителски кредит ******** № *******, сключен на ********* г. между *********, в качеството на кредитор и С. З. Б.- клиент, по силата на който на ищцата е била предоставена сумата от 1200 лева, при срок на кредита: 18 месеца, с размер на вноската по кредита: 89,66 лева, ГПР 48,88%, годишен лихвен процент 41%, лихвен процент на ден 0,11%, обща дължима сума по кредита: 1613,79 лева.

Съгласно т. V и т. VI от договора за кредит, същият е бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „*******“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „*******", предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „******“ възлизало на 360 лева, а за допълнителната услуга „*****“ на 720 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер от 60 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 2693,79 лева, а общият размер на вноската 149,66 лева. По делото са приети като доказателства Общи условия на ********* към договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. В чл. 15 от ОУ е посочено, че клиентите и солидарните длъжници може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги към ДПК. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „*******“, получавал приоритетно разглеждане и становище към искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „******“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „*******“ получавал право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на описаните в чл. 15.2.1 /отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски/ чл. 15.2.2 /намаляване на части или накуп допустимия брой погасителни вноски/ и чл. 15.2.3 /промяна на датата на падеж/ от ОУ изисквания.