Определение № 202 от 12.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. Плевен, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500104 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 248 вр. чл. 278 ГПК.

С Определение №17/ 05. 01. 2026 г. по гр. д. № 2706/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл. 248 ГПК на „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК*** чрез юрисконсулт А. И. за изменение на Решение № 1746/ 17. 11. 2025 г. г. по гр. д. № 2706/ 2025 г. по описа на ПРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение определено в полза на адв. С. Т. като процесуален представител на ищцата Г.

В. Й. на основание чл. 38 ЗА и чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 500 лв.

По делото е постъпила частна жалба от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК*** чрез юрисконсулт А. И. срещу определението на районния съд от, като се твърди, че същото е неправилно, тъй като са предявени два обективно съединени искове, делото не представлява фактическа и правна сложност, исковете са взаимно свързани и не изискват допълнителни процесуални усилия. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение, като молбата по чл. 248 ГПК бъде уважена и бъде определен справедлив размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата адв.

С. Т., който може да е под минимално предвидения размер в НВАР №1/ 09. 07.

2004 г.

Ответникът адв. С. Т. като процесуален представител на Г. В. Й. е изразил становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде 1 оставена ез уважение.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна активно легитимирана да подаде частната жалба, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От данните по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

С Решение рег. № 1746/ 17. 11. 2025 г. по гр. д. № 2554/ 2025 г. по описа на РС- Плевен са уважени предявените два обективно съединени искове за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит сключен между страните и за заплащане от ответника на ищеца на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД на сумата от 1254 лв. недължимо платена сума по договора за потребителски кредит.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. С. Т. сумата от 550 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 78, а. 1 за оказана безплатна адвокатска помощ.

В мотивите на цитираното решение в частта относно разноските в полза на ищеца районният съд е посочил, че съоразява фактическата и правна сложност на делото, броят на предявените искове и цената на тези искове, както и минималното възнаграждение предвидено в НВАР №1/ 09. 07.

2004 г.

В мотивите на обжалваното определение районният съд е посочил, че е уважил предявените искове и е осъдил ответника да заплати дължимото адвокатско възнаграждение, като е съобразил НВАР №1/ 09. 07. 2004 г., фактическата и правна сложност на делото и предвиденият минимум. Съдът е посочил, че не следва да е обвързан с минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в НВАР, в каквато насока е тълкуването, дадено с Решение от 24. 01. 2024 г. на СЕС по дело № С – 438/ 22 г., като е взел пред и продължителността на делото, извършената процесуална работа от адвоката на ищцата, стойността на предявения иск и е изложил съображения 2 за това, които съдът поддържа и в производството по чл. 248 ГПК.

Въззивният съд изцяло възприема мотивите на районния съд изложени в цитираното по - горе решение и обжалваното определение по чл.

248 ГПК.

При определяне на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъдат съобразени липсата на особена правна и фактическата сложност на производството, броят на проведените съдебни заседания, което е едно, активността на процесуалния представител, обемът от доказателства за преценка по предмета на спора. Тези критерии са съобразени от районния съд, което е обосновало определянето на адвокатското възнаграждение в размер под минималния предвиден в НВАР.

Независимо от това въззивният съд счита, че именно въз основа на изложените критерии и предвид на това, че процесуалният представител на ищцата осъществява правна защита на същата и по други идентини спорове, образувани в отделни производства, което е известно на настоящия съдебен състав, следва размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален от 550 лв./ 281, 21 евро на 204, 52 евро.( с равностойност 400 лв.) Въз основа на посочените мотиви въззивният съд счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта , в която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. Т. като процесуален представител на ищцата за разликата от 204, 52 евро до 281, 21 евро, съответно в тази част първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските, а в останалата част за адвокатското възнаграждение в размер на 204, 52 евро( 400 лв.) обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 17/ 05. 01. 2026 г. по гр. д. № 2706/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл. 248 ГПК на „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК*** чрез юрисконсулт А. И. за изменение на 3

Решение № 1746/ 17. 11. 2025 г. г. по гр. д. № 2706/ 2025 г. по описа на ПРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение определено в полза на адв. С. Т. като процесуален представител на ищцата Г. В. Й. на основание чл. 38 ЗА и чл. 78, ал.1 ГПК за разликата от 204, 52 евро( 400 лв.) до 281, 21 евро( 550 лв.), КАТО

ИЗМЕНЯ Решение № 1746/ 17. 11. 2025 г. г. по гр. д. № 2706/ 2025 г. по описа на ПРС в ЧАСТТА за разноските за адвокатско възнаграждение дължимо от„КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК*** и определено в полза на адв.

С. Т. като процесуален представител на ищцата Г. В. Й. на основание чл.

38 ЗА и чл. 78, ал.1 ГПК, като НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. Т. като процесуален представител на ищцата Г. В. Й. от от 281, 21 евро( 550 лв.) на 204, 52 евро ( 400 лв.).

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение № 17/ 05. 01. 2026 г. по гр. д. № 2706/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4