Решение № 680 от 07.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Перник, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720105782 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република“ чрез ю.к. С., срещу А. И. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 429,48 евро, от които: сумата в размер на 362,74 евро, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ****** за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. включително; сумата в размер на 66,74 евро - законна лихва за забава за периода от 09.07.2023 г. до 17.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 340 от 07.04.2026 г. по ч.гр.д. № 480/2026 г. на Районен съд - Павликени. Моли да му бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски.

1

В законоустановения срок за отговор ответника А. И. Е. чрез адв. И.

Н., е подала отговор, с който е оспорил предявените искове по основание и размер. В отговора оспорва наличието на облигационна връзка между страните, както и изправността на уредите за измерване, и начина на отчитане на потребената топлинна енергия. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като и се присъдят сторените по заповедното и исковото производства разноски в размер на по 200,00 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Максимова, заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. Н., заявява, че поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като и се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед № 340 от 07.04.2026 г. по ч.гр.д. № 480/2026 г. на Районен съд - Павликени, срещу която ответницата е подала възражение, като на заявителя – ищец, заповедният съд е дал указания за предявяване на иск по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което и съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността на иска:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на 2 закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 о т ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 о т ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.

Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при 3 свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Както вече бе посочено, договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна 4 енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.

Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съдът намира, че ответника се явява клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, а съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Перник”АД.

В настоящия случай, не се спори че процесния недвижим имот е бил собственост на ответницата, което се установява от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.08.1990 г. Не се спори, че недвижимия имот е електрифициран, водоснабден, и топлофициран. От тук и следва извода, че през процесния период от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. включително, ответницата е била собственик на процесния топлоснабден имот. Не се събраха доказателства, а и не се твърди, процесния топлоснабден имот да е отчужден от ответницата през процесния период. Оспорването от ответника в отговора на исковата молба за липса на облигационна връзка между ответника и ищеца е бланкетно, като по делото няма доказателства, от които да се направи извод, че в процесния период ответницата не е ползвала сочения в исковата молба топлоснабден имот. Както бе посочено няма и доказателства в процесния период собствения на ответницата топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице. В тази връзка и следва да се приеме за доказано, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, респ. има качеството на клиент на топлинна енергия.

Както вече бе посочено, в сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на 5 топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.

142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.

143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).