Решение № 78 от 10.02.2022, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Шумен, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20213630201190 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20–***/19.10.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Илия Блъсково, обл. Шумен, *** са наложени четири административни наказания, както следва: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДв.П; 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДв.П; 3. “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, предл.2 от ЗДв.П за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 4. „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.74а от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробно доводите си за това.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. В представената писмена защита излага съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление, като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и 1 да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.09.2020г. жалбоподателят Г. СТ. К. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № Н20 55ВТ, собственост на „ Г.К. 67“ ЕООД, с Булстат 201337093 в гр.

Шумен. Около 13,35 часа на 16.09.2020г., свидетелите П. СЛ. П. и ГЮН. ЮС. ИСМ. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, които се движели по ул. Климент Охридски в гр. Шумен видели лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № Н20 55ВТ паркиран. Лекият автомобил бил паркиран на кръстовището на ул. Климент Охридски с ул.

Цар Иван Александър, бил с включени аварийни светлини и водача не се намирал в него.

Свидетелите П. и И. продължили по ул. Климент Охридски и спрели преди кръстовището на ул. Климент Охридски с ул. Цар Освободител. Малко след това двамата видели лекият автомобил с рег. № Н20 55ВТ да се движи по ул. Климент Охридски, подали му сигнал за спиране и му извършили проверка. В хода на извършената проверка, свидетелите установили, че лекия автомобил не бил представен за годишен технически преглед, а водача му – Жалбоподателя Г. СТ. К. не им представил контролния талон към свидетелството си за управление. За констатираните няколко нарушения – паркиране в зоната на кръстовище, управлява ППС, което не е представено на ГТП, не носи контролен талон към СУМПС и използва не по предназначение аварийните светлини на автомобила, свид. П.П. съставил на жалбоподателя Г.К., АУАН, серия GА, № 314860 от 16.09.2020г. Актосъставителят посочил, че с горните деяния от страна на Г. СТ. К. са нарушени разпоредбите на: чл.98, ал.1, т.6 от ЗДв.П; чл.147, ал.1, от ЗДв.П; чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П и чл.74а от ЗДв.П. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му надлежно предявен и подписан без възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя депозирал писмени възражения, които след извършена проверка били счетени за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20– ***/19.10.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Илия Блъсково, обл. Шумен, ул.

Георги Димитров № 59 са наложени четири административни наказания, а именно: 1.

“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДв.П; 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДв.П; 3. “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П и 4.

„глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.74а 2 от ЗДв.П.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П. СЛ. П., на свидетелят ГЮН. ЮС. ИСМ., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на полицейските служители – П.П. и Г.И. , които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20–***/19.10.2020 г. издадено от компетентен орган - Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства, т. е. вменените във вина нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какви нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Действително в описателната част на АУАН и на процесното НП има няколко технически грешки – например вместо „автомобил“ е написано „автомонил“, вместо „преглед“ е написано „прехлед“, но при прочит на изречението по неговия смисъл, е безспорно ясно какво е всяко от нарушенията. Съдът намира, че се касае за технически грешки, които не са нарушили правото на защита на санкционираното лице, за да доведат до отмяна на наказателното постановление.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН 3 административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП забранява престоя и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В настоящия случай от показанията на разпитаните в съдебно заседание двама свидетели се установява по безспорен начин, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на кръстовището на ул. Климент Охридски с ул. Цар Иван Александър в гр. Шумен на 16.09.2021г. в 13,35 часа, когато двамата свидетели са минали покрай автомобила, той е бил паркиран от водача му в зоната на кръстовището. И двамата свидетели – П.П. и Г.И. пряко са възприели това обстоятелство, поради което съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, доколкото на 16.09.2020г. е паркирал управлявания от него, лек автомобил в зоната на кръстовището на ул. Климент Охридски и ул. Цар Иван Александър в гр. Шумен. Ирелевантно за установеното нарушение е дали тези улици са еднопосочни или двупосочни.

Административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П предвижда за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище, административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДв.П регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П.П. и Г.И. се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС към момента на извършване на проверката не е било преминало годишен технически преглед. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, който в жалбата сочи причината, поради която не е изпълнил посоченото задължение. Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Също така правилно е била ангажирана и административно-наказателната 4 отговорност именно на жалбоподателя като водач на лек автомобил, който не е представен за годишен технически преглед, доколкото по делото не съществува спор, че управляваното от жалбоподателя, МПС е собственост на „Г.К. 67 “ ЕООД, с Булстат 201337093. В тази връзка правилно административнонаказващия орган е съобразил обстоятелството, че в случая не е приложима специалната санкционна разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДв.П, От съдържанието на чл.147, ал.1 от ЗДв.П следва извода, че законовата разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП със санкционната разпоредба на чл.181, т.1 от