Решение № 1035 от 31.08.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2075/2026
- Вид
- Решение № 1035
- Подписан
- 31.08.2026
- Състав
- Ивелина Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 108 · Закон за хазарта
- чл.108, ал.1 · Закон за хазарта
- чл. 34, ал. 1 · Закон за хазарта
- чл.90, ал.3 · Закон за хазарта
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1035 гр. Варна, 31.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110202075 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „***“ АД-гр.*** срещу Наказателно постановление № 876495-F846357/24.02.2026г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1533,88 евро, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.108, ал.1 от Закона за хазарта, за нарушение на чл. 3, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление и счита, че при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че наказващият орган не се е произнесъл в едномесечен срок от получаване на АНП, във връзка с което намира, че е налице нарушение на императивна правна норма. Твърди, че наказателното постановление не съответства на изискванията по чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като в него като законни представители са посочени лица, различни от действителните такива. Поддържа, че наказващият орган не е определил правилно датата на извършване на нарушението, тъй като същото се изразява в бездействие, което е могло да бъде отстранено до края на датата, посочена в НП като такава на извършване на деянието. Формира извод, че 1
АНО не е извършил проверка на отразените в акта факти и обстоятелства, а заключенията на актосъставителя са възприети безкритично. Привежда подробни доводи за маловажност на случая, като се позовава на липсата на настъпили вредни последици и оспорва заключението на наказващия орган за наличие на трайна тенденция към извършване на нарушения от този вид.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Ина Недева, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че при провеждането на административнонаказателното производство са спазени материалния закон и процесуалните правила. Изтъква, че се касае за формално нарушение, а именно- липса на реквизит в изискуем от закона протокол. Също прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Въззивното дружеството било организатор на хазартни игри , като притежавало Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № ***-***/*** г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от изпълнителния директор на НАП, което отразявало актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № ***- ***/*** г. на същия орган. През м.08.2025г. същото стопанисвало обект-игрално казино за организиране на хазартни игри, находящо се в гр.Варна, к.к. „***“, хотел „***“. Обектът включвал игрална маса с № ***, по отношение която на 19.08.2025г. бил издаден Протокол за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино №***. Протоколът бил подписан от гейм мениджър и касиер, но не бил подписан от лице, изпълняващо длъжността пит бос.
На 23.08.2025г. от св.И. С. Т.- главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, била извършена проверка за спазване на нормативните изисквания в обекта, при която изложените обстоятелства били установени. Свидетелят счел, че се касае за липса на задължителен реквизит, която е довела до противоречие на издадения Протокол за зареждане и приключване на игрална маса с нормативните изисквания, като приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал. 2 , вр. ал.1, т.2 от Наредбата за общите 2 задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри от
03.02.2021г.
(НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ). Същият отразил констатациите си в Протокол за извършена проверка в обект на организатор на хазартни игри, сер.АА, №0001043 и Приложение №1 към него, а на 09.09.2025г. съставил акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в процесния протокол не е попълнен задължителен реквизит, с което юридическото лице не е изпълнило задължението данните в съответните отчети и протоколи да се попълват своевременно, точно и пълно и да се подписват от всички служители, посочени в приложимия образец.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт на 24.02.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „***“ АД-гр.*** било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1533,88 евро, за нарушение на чл. 3, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св.И. С. Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Актосъставителят е извършил проверка и лично е установил липсата на реквизит в процесния протокол. Твърденията на св.Т. кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са: Протокол за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино №***, Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № ***-***/*** г., Протокол за извършена проверка в обект на организатор на хазартни игри и др. Приобщените писмени доказателства подкрепят показанията на свидетеля и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в НП, да бъде установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и 3 обстоятелства, както и съответстват ли те на административнонаказващия орган санкционна норма. приложената от
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Противно на твърденията в жалбата, срокът за произнасяне по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не влече незаконосъобразност на наказателното постановление. В тази насока е и практиката на ВАдмС -в Решение № 1861 от 11.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1564/2019 г. се изтъква изрично, че съдебната практика е константна и последователна в разбирането за инструктивен характер на едномесечния срок по издаване на НП от получаване на акта по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Преклузивен характер има само срокът по 34, а л . 2 от ЗАНН, (приложим, с оглед обстоятелството, че се касае за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност), а същият в случая е спазен.
На следващо място, наказателното постановление е издадено от компетентен орган- изпълнителния директор на НАП, с правомощия, произтичащи от нормата на чл.90, ал.3 от Закона за хазарта. С необходимата компетентност разполага и актосъставителят, по силата на т.2.1 от Заповед № ЗЦУ-30-575/02.04.2026г.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Действително, в наказателното постановление неправилно е посочено, че освен от Владимир Господинов Филипов, дружеството се представлява и от други физически и юридически лица. Съдът намира обаче, че се касае за техническа грешка, която не е затруднила правилното определяне на лицето, на което е наложено процесното наказание. Юридическите лица се идентифицират не само чрез представителите си, но и основно чрез единният идентификационен код (ЕИК-номер), наименованието, правната организация и седалището. В случая в наказателното постановление не е допусната грешка при отразяването на тези белези, като последователно е посочено, че нарушител е „***“ (фирма) АД (вид на търговското дружество), с адрес гр.***, ул.“***“ №3, ет. ***, Бизнес център „*** 1“ (седалище). Правилно е посочен и ЕИК на дружеството. Посочените данни позволяват напълно 4 еднозначното идентифициране на лицето, сочено за нарушител, на което е наложено и съответното наказание. Следва да се отбележи, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на санкционния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а в случая допуснатата непрецизност има само формален характер и не е накърнила реално процесуалните права на дружеството.
Не се констатира наличие на процесуално нарушение и във връзка с твърденията, че наказващият орган не е извършил самостоятелна проверка на обстоятелствата, сочени за установени от актосъставителя, а механично е възприел неговите фактически и правни изводи. Наказващият орган е задължен да извърши собствено разследване само при наличието на спорни обстоятелства. Доколкото в случая такива отсъстват, цялостното възприемане от страна на наказващия орган на описаната в акта фактическата обстановка и на определената от актосъставителя правна квалификация не сочи на липса на извършена проверка за законосъобразност на акта и не води до незаконосъобразност на издаденото НП.
Съдът не намира основания да се съгласи и с доводите за неправилно определяне на датата на извършване на нарушението. Същото се изразява в липса на подпис, който е следвало да бъде положен в момента на изготвяне на протокола, тъй като чл.3, ал.2 от Наредбата изисква протоколите да се попълват и подписват своевременно. Доколкото не се касае за задължение за извършване на дадено действие в определен срок, не може да се приеме, че нарушението е налице на следващия ден след изтичането на срока, както се претендира в жалбата. Изискуемото действие е следвало да бъде извършено незабавно след изготвянето на протокола, при приключване на работа на игралната маса, поради което и неполагането на съответния подпис, в което се изразява нарушението, е извършено на датата на съставяне на документа, както правилно е приел наказващия орган.