Определение № 22037 от 06.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22037 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509269 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. С. П. и Е. С. С., чрез пълномощника адв.

В. Т., срещу определение №20141763/27.06.2025г., постановено по гр. д.

№50684/2019г., на СРС, 162 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение от 17.04.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателите твърдят, че крайният резултат по делото - обезсилване на издадената заповед за изпълнение поради успешно подаване от тях на възражение по чл. 423 ГПК, предполагал да им бъдат присъдени разноски. Последицата от това възражение била прекратяване на недопустим съдебен процес, а заявителят следвало да възстанови вредите от неоснователно предизвикания правен спор.

Молят съда да отмени обжалвания акт и да им присъди разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса от общо 825 лв.

Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД счита същата за неоснователна, тъй като съдът правилно приел, че депозиралите възражението до въззивния съд жалбоподатели нямат право на разноски защото не са страни по делото. Липсата на това процесуално качество представлявало пречка за присъждането на разноски в тяхна полза. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноските по частната жалба.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 50684/2019 г., на СРС, 162 състав, е образувано по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.Е.А. за заплащане на парични суми за доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение за периода 01.05.2015г. - 30.04.2017г., за лихви за забава върху главниците за периодите 14.09.2016г. - 27.08.2019г. и 30.09.2016г. - 27.08.2019г., за законна лихва от 03.09.2019г. до изплащането, както и за разноските на заявителя в производството.

1

На 25.09.2019г. съдът издал заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми, като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а с разпореждане от 11.06.2020г. съдът е констатирал, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.

На 21.01.2025г. И. П. и Е. С. са подали възражение срещу заповедта по чл.

423 ГПК с представени доказателства за настъпила смърт на техния наследодател М.А. още на 27.05.2003г. и направено искане за присъждане на разноски.

По възражението е било образувано производство по гр. д. № 1285/2025г. на СГС, VI-Г състав. С определение от 05.03.2025г., влязло в сила на 08.04.2025г., въззивният съд е приел, че възражението е подадено от наследници на починал преди издаване на заповедта длъжник и го е оставил без разглеждане като процесуално недопустимо, а делото е върнато на заповедния съд за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

С определение от 17.04.2025г. СРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение, като в мотивите си е приел, че подалите възражението по чл. 423 ГПК лица нямат право на разноски, тъй като не са страни в заповедното производство, а възражението им до въззивния съд било прието за недопустимо.

С молба по чл. 248 ГПК от 20.05.2025г. И. П. и Е. С. са поискали от съда допълване на определението, в частта за разноските, като в тяхна полза бъдат присъдени направените разноски, както и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

С обжалваното определение СРС е обезсилил издадения изпълнителен лист и е отхвърлил искането за допълване по изложените в определението от 17.04.2025 г. съображения.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разходи, ако постановеният съдебен акт е в нейна полза.

Отговорността е обективна и едната страна дължи на другата реално направените разходи за делото. ГПК урежда обема, съдържанието и носителите на правото на разноски, като такова имат единствено главните страни по делото, включително главно встъпилото лице, претендиращо самостоятелни права върху предмета на спора (чл. 225 ГПК) и привлеченото лице, което предявява самостоятелни права върху вложената вещ или сума (чл. 224 ГПК). Процесуалният субституент е нетипична главна страна в процеса, когато участва вместо или наред с носителя на спорното право. Качеството страна може да се придобие и чрез правоприемство (чл. 227 ГПК) или чрез заменяне на някоя от страните в процеса (чл. 228 ГПК).

В мотивите към т. 2 от ТР № 1 от 09.07.2019 г. по ТД № 1 от 2017 г., ОСГТК на ВКС е посочено, че страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес 2 като производство, поради което предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Такова исково производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде продължено в хипотезата на чл. 227 ГПК, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. В случая доколкото е установено, че посоченият в заявлението длъжник е починал преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, с това лице не е възникнало процесуално правоотношение, съответно неговите наследници не се явяват страна по делото и нямат право на разноски.

По изложените съображения съдът намира обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.06.2025 г., постановено по гр. д. № 50684/2019 г., на СРС, 162 състав, с което е оставена без уважение молбата на И. С.

П., ЕГН ********** и Е. С. С., ЕГН **********, по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение от 17.04.2025 г., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3