Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 10.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 846/2021
Вид
Решение № 14
Подписан
10.01.2022
Състав
Катя Бельова, Лилия Масева, Анета Илинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Благоевград, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20211200500846 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на две въззивни жалби, и двете насочени срещу Решение №8193 от 02.08.2021 г., постановено по гр.д.№246/21 по описа на РС – П., с което първоинстанционния съд е осъдил, на основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, К. СП. Х., ЕГН:

********** от с.Г., общ.П., ***, да заплати на В. К. М., ЕГН:

********** от с. Стр., общ.П., сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на извършеното от него престъпление по чл. чл.144 ал.З пр.1 във вр. с ал.1 от НК във вр, с чл.26 ал.1 от НК, за което ответникът се е признал за виновен и е одобрено споразумение по НОХД № 667/2020 г. по описа на PC-П., ведно със законната лихва от датата на увреждането /21.02.2020 г./ до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Първата въззивна жалба с вх.№82508/13.08.2021 г. е подадена от адв.Г.К., като пълномощник на К. СП. Х., срещу Решение № 8193 от 02.08.2021 г., 1 постановено по гр.д.№ 246/21 по описа на РС – П. в частта, с която предявеният от Maнолчев иск против К.Х. по чл.45, ал.1 вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е уважен за сумата от 2000 лв.

Поддържа се, че не са настъпили значими вредни последици от действията на Х., че сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди е значително завишена и надхвърля критерия за справедливост на присъденото обезщетение, което се явява несправедливо по отношение на К.Х., поради високия си размер на база породените последици и се претендира то да бъде намалено до размера от 500.00 лв.

Втората въззивна жалба с вх.№82555/30.08.2021 г. е подадена от В. К. М., чрез адв.В.Г. П., против Решение №8193 от 02.08.2021 г., постановено по гр.д.

№246/21 по описа на РС – П. в частта му, с която предявеният от М. иск против Х. по чл.45, ал.1 вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата между присъдените 2 000 лв. и претендираните 10 000 лв.

Поддържа се, че определеното от районния съд обезщетение е несъразмерно и несъответстващо на извършеното спрямо ищеца престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК. Счита се, че по отношение размера на обезщетението решението е неправилно, поради което се прави искане то да бъде изменено като се увеличи. Навежда се, че не са съобразени в пълна степен, преживените от М. страдания - емоционални, психически, психологически, сполетялото го безсъние, влошаване за продължително време на семейния му микроклимат, униженията свързани с необходимостта непрекъснато да бъде придружаван от близки хора извън дома си. Поддържа се, че с отправените му от Х. закани за убийство, продължителността и интензитета на същите, непрекъснатото следене, стотиците телефонни обаждания и съобщения, отправянето на закани и чрез негови близки, ищецът е преживял и продължава да преживява сериозен психически и емоционален дискомфорт, който е пряка и непосредствена последица от извършеното срещу него престъпление.

Иска се отмяна на решението в атакуваната отхвърлителна част и постановяване на друго, с което да се увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди, като същото се съобрази с критерия за справедливост.

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото, становището на жалбоподателите и разпоредбите на закона, приема за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени в установения от закона двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес от обжалване.

Атакуваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение съдът констатира, че същото е допустимо, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл.270, ал.3 ГПК.

По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбите. Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост.

Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение и то досежно правилността на определения размер на обезщетението.Така, в случая решението е обжалвано частично и от двете страни, единствено относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тоест не се обжалва предявената искова претенция по основание.

Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за виновно лично поведение, а именно извършването от ответника на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние, довело до настъпване на вреди от претендирания вид, което е безспорно установено по настоящето дело, и по което обстоятелство страните не спорят.

От приложените материали по по НОХД № 667/2020 г. по описа на PC-П., се установява, че К. СП. Х. е бил признат за виновен в това, че в периода 21.02.2020г. - 03.04.2020г., на неустановено място в Република Г., чрез изпращане на текстови съобщения от ползваните от К. СП. Х. телефони с номера *** на името на „Р.Т.“ ЕООД с. К., община П. и ,,,,,, на името 3 на М.Б. Х.а от с. Г., община П. се е заканил с убийство на В. К. М. от с. Стр., община П., като текстовите съобщения са получени на собствения телефон на В.М. с номер **** и това заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, както следва:

-На 21.02.2020г., на неустановено място в Република Г., чрез изпращане на текстово съобщение от телефон с номер *** на името на „Р.Т.“ ЕООД с. К., община П. се е заканил с убийство на В. К. М., като текстовото съобщение е получено на собствения телефон на В.М. с номер ****, а именно:

„Ако искаш сто жалби пусни ке се проклинаш майка ти на гроба музика ке ти пуска запимниго“ и това заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му;

-На 22.02.2020г„ на неустановено място в Република Г., чрез изпращане на текстово съобщение от телефон с номер ,,,,,, на името на М.Б. Х.а от с. Г., община П. се е заканил с убийство на В. К. М., като текстовото съобщение е получено на собствения телефон на В.М. с номер ****, а именно: “Кажи на майка ти и брат ти да ти изкопат гроба предварително“ и това заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му;

- На 03.04.2020г„ на неустановено място в Република Г., чрез изпращане на текстово съобщение от телефон с номер *** на името на „Р.Т.“ ЕООД с. К., община П. се е заканил с убийство на В. К. М., като текстовото съобщение е получено на собствения телефон на В.М. с номер ****, а именно:

“Така грозник само да ми заразите детето купете си куфчези предварително ке си ископате гробовете това да тие ясно“ и това заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.З пр.1 във вр. с ал.1 от НК във вр, с чл.26 ал.1 от НК.

Kaто писмено доказателство в рамките на първоинстанционното дело е приета изготвена в досъдебното производство съдебно – психиатрична и психологична експертиза. От описаното в нея се установява, че отправените 4 от ответника към ищеца закани са възбудили основателен страх в последния от реалното им осъществяване, което е и довело до промени в живота и навиците на М. и при него се наблюдава завишена тревожност и потиснато настроение.

В обобщение от гласните доказателства на свидетелите довени от ищеца, става ясно по безспорен начин, че ищеца е бил потиснат, унил, изплашен в резултат на получаваните от ответника заплахи, закани, смс-и и обаждания, изпитвал постоянна тревога и страх, притеснявал се да излиза сам, станал нервен, не можел да си подреди мисълта, сънят му бил нарушен, всичко това се отразило негативно и на работата му, имало заплашителни закани в присъствието и на негови колеги.

В случая съдът позовавайки се на влезлия в сила съдебен акт, приема, че както вината така и противоправното поведение на последния по отношение на ищецът са безспорно установени.

Позовавайки се изцяло на ангажираните в процеса гласни доказателства, съдът приема също така за доказани и претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са причинно-следствена връзка с деянието извършено от ответника. Същите според съда се изразяват в претърпените от страна на последния психически болки и страдания. Съждението за установеност на вредите съдът обуславя и въз основа на заключението по назначената съдебно-психологична експертиза, възприемайки същото според процесуалното правило на чл. 202 от ГПК, обсъждайки го заедно с другите доказателства по делото, включително съобразявайки се с приетите за доказани факти от значение за правилното решаване на делото. Според съдът преживените от страна на ищеца психически болки и страдания в следствие на осъщественото от ответника противоправно деяние е оказало своето трайно въздействие върху начина на поведение на увредения, дават според съда основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се присъди в процесния случай, съдът приема следното:

Според чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т.11 на ППВС №4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.

5

290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ т.о., решение №59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ т.о.; решение №25/17.03.2010 г. по т.д.№211/2009 г., ІІ т.о., решение №111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г., ІІ т.о., решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ т.о., решение № 129/29.11.2012 г. по т.д.№346/2011 г., ІІ т.о. и др., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време.

Както вече се посочи, конкретното противоправно деяние, осъществено от ответника по отношение на ищеца, е закана за убийство, възбудила основателен страх от осъществяване. Характерът на извършеното престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК принципно е такова, че то представлява форма на неправомерно въздействие върху личността на пострадалия, свързано с обективиране на намерение за извършване на непозволено от закона посегателство спрямо телесния му интегритет.