Решение № 910 от 21.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Варна, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена С.а при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Албена С.а Административно наказателно дело № 20263110201326 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от К. Р. Ж. чрез адв. С. С. при ВАК против НП № *, с което на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева с равностойност от 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изложената в същото фактическа обстановка. Навежда се аргумент, че в НП не е посочено дали е съставен АУАН, от кое длъжностно лице, на коя дата и час за какви нарушения, което е ограничило правото на защита на въззивника. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата с изложените в нея основания. Изразява становище, че в хода на съдебното производство е безспорно установено, че към момента на проверката и съставяне на АУАН, водачът е бил без съответната правоспособност и че процесният трактор е бил дерегистриран, но счита, че случаят се явява маловажен такъв. Като аргумент в подкрепа на формираният извод се сочи, че тракторът се е придвижвал до гр. Долни чифлик от съседно село и не е създадена опасност за движението при осъществяване на деянието. Поддържа се искането НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със 1 становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

В началото на мес. септември лицето Ц.А. притежавало колесен трактор * и ремарке, които съхранявал в двора на имота си в с. Юнак, обл. Варна. И двете превозни средства били бракувани и снети от отчет в Сектор „ПП“ - Варна.

На 07.09.2025 год., около обяд възз. К. Ж. посетил дома на А., придружаван от Й.Й. и закупил от същия трактора и ремаркето, за които бил информиран от продавача, че са бракувани. А. предал на Й. регистрационните табели за превозните средства.

Впоследствие Ж. привел в движение трактора и тръгнал към с. Голица, обл. Варна. Зад управляваното от Ж. превозно средство се движел Й., с личния си лек автомобил.

Около 14.23 ч. възз. Ж. с управлявания от него трактор и ремарке преминал през ул. *, движейки се в посока ул. *, следван от Й.

По същото време и на посоченото място полицейските служители при ЗЖУ свид. А. А. Д. и свид. М. М. – изпълнявали служебните си функции. След като възприели движението на трактора и ремаркето, които били без регистрационни табели, те спрели за проверка водача му по ул. *. В хода на проверката била установена самоличността на въззивника и след извършена справка се установило, че тракторът е бракуван и с прекратена регистрация, съотв. Ж. е неправоспособен да управлява конкретното ППС.

При така установените факти, свид. Д. съставил на възз. Ж. АУАН № * год. за допуснато от него нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, както и още два акта да допуснати нарушения на ЗДвП.

По случая е образувана пр.пр. № * г. по описа на РП-Варна, *г. по описа на * с оглед установяване на данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 от ЗДвП.

С постановление на ВРП от 23.01.2026 г. е отказано образуването на досъдебно производство като е констатирано, че липсват данни, обуславящи субективната съставомерност на деянието като субсумиращо състава на чл. 345 ал. 2 от НК, доколкото същото е малозначително по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК поради което наказателната репресия не е оправдана.

С прокурорския акт е постановено материалите по преписката да се изпратят на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Варна с оглед преценка дали възз. Жеков е осъществил административно нарушение.

Впоследствие въз основа на постановлението на ВРП и материалите по преписката, * издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП ,на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната 2 отговорност на въззивника като му е наложено наказание „Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева с равностойност от 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за това, че на 07.09.2025, в 14:23 ч. гр. * в посока ул.

*, управлява колесен трактор ЮМЗ с рама 79742 без регистрационна табела, собственост на Ц.А. с ЕГН **********, с прикачено ремарке, без регистрационна табела, като е установено, че колесният трактор не е регистриран по надлежния ред, съотв. същият е бракуван на 01.08.2006 г.

В хода на съдебното производство са разпитани полицейските служители М. М. и А. Д.. Приобщени са към материалите по АНП, както и материалите по пр.пр.

17522/2025 г. по описа на ВРП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, , които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление НП №* г. е издадено от компетентен орган – *, видно от приложеното по делото копие на Заповед № * г. на министъра на вътрешните работи.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Не е опорочено административнонаказателното производство с оглед отсъствие в съдържанието на НП на данни за съставения АУАН, нарушените норми и данни за актосъставителя. В случая са налице предпоставките на хипотезата, уредена в чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, тълкуването на която сочи, че административното производство не се образува въз основа на АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и материалите са препратени на наказващия орган.

Извън минимално необходимото и императивно съдържание на НП е правното основание, с оглед на което НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП за отказ да се образува досъдебно производство и което има характер на процесуална норма. Това е така, доколкото въззивникът се защитава срещу фактите, на които се основава обвинението и конкретните материални норми, които се твърди, че е нарушил с поведението си. В случая посочените обстоятелства и разпоредби се съдържат в обжалваното

НП, с оглед на което в хода на административнонаказателното производство е гарантирано правото му на защита.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са 3 регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

По делото не се спори, че процесното МПС марка "ЮМЗ" с номер на рама 79742 представлява колесен трактор, както и че същият е управляван по път отворен за обществено ползване. В тази връзка съдът съобрази легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 15 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Трактор" е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета и съгласно която в движението по пътищата се допускат само колесните трактори, като към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита.

Според нормата на чл. 143, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, не се регистрират: трактори за селското и горското стопанство, които подлежат на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. С оглед на изложеното се налага извода, че предвид определената и безспорна по делото категоризация на превозното средство, редът за регистрацията на същото е този, предвиден в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и приетата на основание чл.

11, ал. 9 от него Наредба № 2/03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ.

Не се оспорва по делото е фактът, че към датата на проверката процесният колесен трактор не е бил регистриран по надлежния ред, съотв. видно от приобщените по делото материали същият е бил бракуван и регистрацията му е била прекратена на 01.08.2006 г.

Доказателствения материал по делото установява по несъмнен начин и фактът, че възз. Ж. е съзнавал, че превозното средство не е регистрирано, доколкото същият е бил уведомен за посоченото обстоятелство от собственика му, който му е предал и регистрационните табели на превозното средство, които са били свалени при прекратяване на регистрацията. С оглед на изложеното е безспорно установено, че нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал осъществяването му и настъпване на общественоопасния резултат, изразяващ се от опасност от засягане на конкретните обществени отношения, които е призвана да гарантира нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Поради изложеното, с описаното в НП деяние възз. Ж. безспорно е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с осъществяване на деянието, което е формално такова, се засягат обществените отношения, които нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗАНН е призвана да гарантира. Не се установяват и обстоятелства, които сочат за съществено отклонение от типичната обществена опасност за нарушения от съответния вид, с оглед осъществяване на нарушението при по-тежката форма на вина – умисъл, управлението на превозното средство в централната част на населено място и 4 извършване на управлението от въззивника като неправоспособен водач, който факт се установява от приобщените гласни и писмени доказателства и не се оспорва от въззивника.