Решение № 574 от 18.07.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Сливен, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230101131 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

127, ал. 2 СК от К. Т. Д. срещу А. Т. А., двамата от гр. Сливен, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното им съжителство малолетно дете Т. А. А., ЕГН: ********* на майката, определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща на детето издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на условия за изменение на размера й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че от връзката й се ответника се родил синът им Т., род. на ********* г. Излага, че ответникът работел като готвач и до м. декември 2021 г. живели заедно в гр. Созопол. От получавани от ответника писма от кредитни институции ищцата разбрала, че ответникът имал слабост към хазарта и е теглил бързи кредити. През м. декември 2021 г. страните се прибрали в гр. Сливен и заживели в дома на родителите на ищцата.

Ответникът продължил да излиза вечер и да посещава игрални зали. Страните останали без средства, като ответникът дори откраднал пари от дома на родителите на ищцата. Ищцата излага, че към момента страните са във фактическа раздяла като единствено тя се грижи за детето, подпомагана от 1 своите родители. Детето имало нужда от средства в размер на 500 лв. месечно. Ищцата към момента се намирала в отпуск по майчинство и получавала обезщетение в размер на 650,00 лв. месечно. Ответникът работел в Германия като готвач и получавал възнаграждение от поне 1700 евро месечно. На изложените основания ищцата моли съдът да постанови майката да упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му да се определи при нея, на бащата да се определи режим на лични отношения с детето всяка първа събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч. в присъствие на майката до навършване на 10-годишна възраст на детето, а след това всяка първа седмица от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и да осъди бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. Ищцата претендира и направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез назначения от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за допустимост и частична основателност на исковете. Не оспорва, че е баща на детето, нито претенциите на майката родителските права да бъдат предоставени на нея и местоживеенето на детето да бъде определено при нея.

Оспорва обаче твърденията в исковата молба, че не е осигурявал издръжка на семейството, че е пристрастен към хазартни игри, както и че работи като готвач в Германия и получава месечо възнаграждение поне 1700 евро, тъй като липсват доказателства за това. Ответникът оспорва искането на ищцата режимът на лични отношения на бащата с детето да е толкова ограничен.

Моли режимът му на лични контакти с детето да бъде определен до навършване на 4-годишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, а след това и с преспиване, вкл. и за Коледните, Новогодишните и Великденските празници; до навършване на 5годишна възраст на детето и 15 дни непрекъснато през лятото, а след това един месец непрекъснато през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, вкл. и на рождения ден на бащата и всеки път по споразумение между страните. Оспорва и размера на претендираната издръжка от 300,00 лв. месечно като завишен и излага, че според възрастта и нуждите на детето издръжката следва да бъде в размер на 250,00 лв. месечно.

2

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който оспорва предложения от ищцата ограничен режим на лични отношения с детето, както и размера на претендираната издръжка.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Видно от приетото по делото удостоверение за раждане детето Т. А. А., ЕГН: **********, е родено на ********* г., от майката К. Т. Д., ЕГН:

********** и баща А. Т. А., ЕГН: **********.

От представеното Удостоверение от ТП на НОИ - Сливен се установява, че в периода от раждането на детето до м. декември 2021 г. ищцата е получавала обезщетение в размер на 650,00 лв. месечно.

По делото е представен социален доклад от ДСП - Сливен, който съдът кредитира изцяло като обективно, задълбочено и компетентно изготвен. В доклада е изложено, че грижи за детето се полагат в семейна среда от майката. Описано е, че жилищно-битовите условия са добри и подходящи за живеене и отглеждане на дете. Социалният работник е изложил, че в грижите за детето Т., ищцата е подпомагана от своите родители. Установено е, че за детето е осигурен подходящ дневен и нощен режим, внимание и топлина от близките му, а майката е осигурила стабилна семейна среда за растежа и развитието на детето. В заключение изразеното от ДСП - Сливен становище е, че майката осигурява жизнените потребности и полага необходимите грижи за детето Т.. Същата е показала емоционална привързаност към него, демонстрирала е интерес и загриженост към проблемите в развитието му и е заявила желание и за в бъдеще да се грижи за него. Разговор с ответника не е проведен, тъй като по данни на ищцата същият работи в Германия. В социалния доклад е описано също, че към момента на изготвянето му, месечните доходи на ищцата представляват обезщетение за майчинство в размер на 710,00 лв. и помощ по чл. 7 ЗСПД в размер на 50,00 лв.

От личното изслушване на ищцата, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. Г., чиито показания съдът кредитира 3 изцяло като кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, логични и последователни, се установи по безспорен начин, че майката е силно привързана към детето си и полага всички необходими грижи за него.

Свид. Г. описва, че детето се нуждае от памперси, записано е и на детска кухня. Свидетелката излага, че ответникът живее в Германия от м. януари 2022 г., когато са се разделили с ищцата, като оттогава не е изпращал средства за детето, не е звънял да се интересува как е то. От общи познати свидетелката знаела, че ответникът работи като пицар в заведение и получава възнаграждение в размер на 1600 - 1700 евро месечно.

Общоизвестна е информацията, че за 2022 г. в Германия е в сила минимална работна заплата от 9,82 евро бруто на час, която важи за всички работници/работнички, които нямат право на браншова минимална работна заплата или нямат друг колективен трудов договор , тоест за стандартен работен месец от около 21 работни дни по 8 работни часа минималното брутно месечно възнаграждение е 1649,76 евро.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК от К. Т. Д. срещу А. Т. А., двамата от гр. Сливен, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното им съжителство малолетно дете Т. А. А., ЕГН: ********* на майката, определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща на детето издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети 4 лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.

Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права става като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, така че всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.

Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са възпитателските качества и моралния лик на родителите.

Съдът намира предявения иск по чл. 127, ал. 2 СК за процесуално допустим, а по същество и за основателен.

Страните не спорят относно това родителските права по отношение на детето да се предоставят на майката и местоживеенето му да се определи при нея.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че това е и в най-добър интерес на детето, предвид ниската му възраст от една година и четири месеца и необходимостта от майчина грижа. Безспорно се установи също, че в семейството на майката е създадена сигурна и стабилна среда за отглеждане на детето, където то се чувства добре и се полагат необходимите за него грижи. Ето защо съдът намира, че упражняването на родителските права спрямо детето следва да бъде предоставено на майката, при която да се 5 определи и местоживеенето на детето.

Следва да бъде определен и задължителен режим на лични отношения на бащата с детето, за да може детето да изгради емоционална връзка и с другия си родител.

С оглед установените по делото обстоятелства, че детето не е виждало своя баща от повече от седем месеца и че същото е на много ниска възраст от едва 16 месеца, съдът намира, че евентуалните първоначални срещи с бащата следва да се осъществяват задължително в присъствие на майката и в позната за детето среда в гр. Сливен. На тази възраст, детето има най-голяма нужда и изпитва най-силна емоционална привързаност към своите родители, които полагат непосредствените ежедневни грижи за него, в случая - майката. Ето защо съдът намира, че режимът на лични отношения на детето с бащата следва да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа на съботния ден и от 10:00 часа до 17:00 часа на неделния ден, без преспиване и в присъствие на майката, като срещите се осъществяват в гр.

Сливен.

Предвид отсъствието на ответника от България не е проведена среща с него и семейството му от социалните работници от Отдел „Закрила на детето“. Не е ясно дали и кога ответникът ще се върне от чужбина, нито къде и с кого ще живее, не е установено дали има близки и роднини, които ще му помагат в грижите за детето. Ето защо съдът намира, че не е в интерес на детето да постанови разширен режим на лични отношения или такъв, обхващащ дълъг период от време занапред, както претендират и двете страни.