Решение № 58 от 04.06.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. С. , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надежда Н. Янакиева

Мартин Цв. Сандулов

Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20212200500211 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260226 от 01.04.2021 постановено по гр. дело № 4317/2020год. на С.ския районен съд, с което са осъдени Т. Ф. СТ. ЕГН ********** и Д. В. СТ. ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Г.И.“ № ** на основание чл. 109 от Закона за собствеността да премахнат частта от масивна ограда, съществуваща в северната част на поземлен имот е идентификатор № ***. собственост на ИВ. СЛ. Ч. ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Ш.“ № ***, отразена със зелен цвят на Комбинирана скица № 1 и Комбинирана скица № 1а от заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 48 и л. 49 от делото), които представляват неразделна част от решението и са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответниците чрез представител по пълномощие.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е необосновано и неправилно. Пьрвоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено заключението на в.л.Ж.Ж., според което към момента на придобиването на собствения си поземлен имот с идентификатор *** през 1974г. ответниците са придобили имота в имотните граници, отразени по плана от 1957г. Изводите, които е направил, се 1 основават единствено на отразената по кадастралната карта от 2006г. имотна граница между имотите на страните. Въпреки, че в с.з. вещото лице уточнило, че навлизането на оградата в имота па ищеца варира от 20 см.в най-тясната част до 1.02 м.в най- широката, както и че за 1/3 от оградата навлизането с в рамките на допустимото отклонение при заснемане/ чл.18 от Наредбата за създаване и поддържане на кадастралната карта/,в диспозитива на решението си съдът не е посочил коя част от оградата следва да бъде съборена с оглед изложените изводи на вещото лице. Незаконния строеж в имота на ищеца е по протежение на цялата ограда и дори и да е заета част от неговия имот, той не би могъл да ползва тази част преди да събори незаконната си сграда според издадената заповед на кмета на Община С.. При сегашното състояние на незаконния строеж той няма пряк достъп до площта между оградата и стената на незаконната постройка. В частта относно доказването на правото на собственост приетото от съда не отговаря на данни по делото, както и на правната нормата чл.2,ал.5 от ЗКИР. Според заключението на вещото лице по плана от 1957г. фактическата ограда съвпада с имотната граница, отразена по плана. По този план имотните и регулационните граници на имот пл.№ 5399, съвпадат напълно с границите па парцел ХХ-5399. По плана от 1982г. имотната граница между двата имота е заснета неправилно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗТСУ/отм./ Същата грешка е възпроизведена и по плана от 1995г., който възпроизвежда кадастралния план от 1982г. При изложените обстоятелства съдът неправилно не се е съобразил с разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗКИР, според която кадастралната карта има удостоверително действие. Данните по тази карта не променят правото на собственост. Когато е налице грешка в това заснемане, тази грешка няма вещно-прехвърлително действие. Ищецът е придобил имот с идентификатор *** през 2015г. именно в грешно заснетите граници на имота по кадастралната карта. От доказателствата по делото се установява, че масивната ограда съществува отпреди 1957 г. и продължава да съществува в този вид и към момента на одобряването на кадастралната карта. В картата е допуснато грешно заснемане на имотната граница, но това не лишава ответниците от правото им на собственост върху грешно заснетата площ, нито прави ищеца собственик на тази част. След като ищецът не е придобил частта от имота, заета от масивната ограда, искьт по чл.109 от ЗС се явява неоснователен. Освен, че трябва да докаже своето право на собственост, 2 ищецът трябва да установи други две задължителни условия за уважаване на иска: неоснователността на действията и създаване на пречки за собственика да упражняване пълноценно правото си на собственост. Понякога естеството на нарушението е такова,че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са действията, които ответникът осъществява в собствения на ищеца имот или поддържа създадени от такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Именно такова състояние по настоящото дело не е доказано. Поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Изградените въз основа на нея логически връзки и правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми. По делото е установено, че в нотариалния акт, с който ищецът е придобил правото на собственост през 2015 г., имотът е идентифициран с идентификатор № *** по действащата КККР на гр. С. и с площ от 270 кв. м. Съседен от север е имотът на ответниците с идентификатор №***, с площ от 391 кв. м. върху който е построена оградата. От показанията на свид. Петко Любенов се установява, че при полагане на границите на имота на ищеца през 2018 год. от специалист геодезист, е установено навлизане на оградата на ответниците в имота на ищеца, като именно несъответствието на границата между съседните имоти е била причината ответниците да дадат декларация - съгласие на ищеца да построи навес до оградата, за да не се мести границата. Страните не са имали спор по кадастралното заснемане на имотите им и собствеността на всеки от тях върху съответния имот в границите и площта по кадастралната карта.

Ответниците не са инициирали и производство по ЗКИР за установяване на грешки в кадастралната карта. От заключението на вещото лице се установява, че нанесената в КК граница между двата имота отговаря на плановете от 1982 г., 1995 г. - 2001 г. Следователно не може да се говори за допусната грешка в кадастъра. Още повече, че споровете за местонахождението на имотните граници на поземлените имоти се решават по съдебен ред, а такова производство до момента от страна на ответниците 3 не е инициирано. Съдът правилно е приел, че в случая не може да има придобиване на реални части по давност, като е развил подробно своите доводи. Посочил е в тази връзка, че придобиването по давност на реално обособена част от чужд УПИ е възможно само ако са налице изискванията на чл.19 от ЗУТ, като изключение е предвидено само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 от ЗУТ при първоначално урегулиране на територията, каквото в случая не е налице. Аналогични са и разпоредбите на чл.59 от действащия преди ЗУТ Закон за териториалното и селищно устройство, в сила от 01.06.1973 г., във връзка с чл.54 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство.

Правилни са и изводите на съда, че поддържайки наличието на част от процесната масивна ограда изцяло в имота на ищеца, ответниците са навлезли и заградили реална част от него с площ от 7 кв. м. към собствения си недвижим имот, като по този начин са осъществили неоснователно въздействие върху правото на собственост на ищеца, като са му създали пречки, по-големи от обикновените, а именно - осуетили са напълно възможността му да ползва процесната реална част от имота, намираща се зад масивната ограда. Макар и да се доказва, че процесната ограда е построена в съответствие с действащите към момента на построяването й преди 1951 г. правила и норми и може да се квалифицира като „търпим строеж" по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ, това не променя извода на съда за основателност на негаторния иск, доколкото част от оградата се намира изцяло в имота на ищеца, което по всякакъв начин е действие, с което се нарушава правото му на собственост. Относно възражението, че ищецът не би могъл да ползва завзетата от тях част, дори и да я ньмя незаконната ограда, защото е изградил навес, по протежението на имота, следва да се припомни, че именно за да бъдат уредени бъдещи отношения между съседите, ищецът е поискал и е получил от ответниците изрично писмено съгласие, като обезщетение във връзка с тяхното неправомерно навлизане в имота на ищеца. На основание на това дадено от ответниците съгласие, ищецът е изградил затворен от трите страни (запад, север и изток) и отворен от юг масивен навес с барбекю и кът за отдих, долепен до процесната ограда и изцяло в имота на ищеца. Изградена е по този начин, защото ищецът е считал, че отношенията му с ответниците са уредени и той не би ползвал заграбените 7 метра. След като от страна на съседите му (ответниците по производството) е подаден сигнал за незаконно 4 строителство и има издадена заповед на кмета за неговото премахване, достъпът до заграбените 7 метра ще се окаже единствено и само изградената незаконна ограда, изцяло в имота на ищеца и ползвана от ответниците.

Настоящото производство е провокирано единствено и само от отмятането на ответниците от даденото от тях съгласие за изграждането на навеса от страна на ищеца и изцяло изменената фактическа обстановка във връзка с това.

В с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

За да постанови решението си, районният съд приел, че з а да се уважи предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки: да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца: действие на ответника, за което няма основание и причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените 5 предпоставки. Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването па собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че е него се пречи па собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Приел е, че е установено, че ищецът е собственик на поземлен имот е идентификатор № ***, е площ ог 270 кв. м.