Решение № 334 от 22.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Ямбол, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500461 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "ПБЗН" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т.С. против Решение №508/13.10.2022 г., постановено по гр.д.№1549/2022 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ГД ”ПБЗН” МВРгр.София да заплати на И. И. З. сумата 568,34 лв. за извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г., мораторна лихва върху нея в размер на сумата от 125,04 лева за периода 01.01.2020 г. - 07.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда - 07.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 350 лева - разноски по делото. ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати и д.т. в размер на 50 лева и 200 лева разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност и необоснованост. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, 1 ал.3 ЗМВР. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на нормите по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Въз основа на тези и другите подробно изложени съображения, иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло, като бъдат присъдени и разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна , с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна И. И. З. не се е възползвал от правото на писмен отговор и не е изразил становище по въззивната жалба.

В о.с.з., въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата и излага доводи по същество

В о.с.з. въззиваемият не се явява и не изпраща представител. В предварително депозирана молба пълномощника му адв.В. М. оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция по приложен списък.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор между страните, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г. ищецът е положил 57 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен от ищеца, включващ и часовете ношен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1.143, за периода е 65 часа, паричната равностойност на положения извънреден труд за периода е в размер на общо 568,37 лв., неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, представляващ часове нощен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1,143, за периода 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г. е за 65 часа, и е в размер на 568,37 лв. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 125,04 лв.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

2

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Същото е подробно мотивирано като изложените от първостепенния съд мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството пред районния съд са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.).

Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г .

Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. , Наредба №8121з592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за 3 държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143 получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата, че продължителността на дневното и нощното работно време на служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.