Решение № 33 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200192 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № *** г., издадено от Д.Д.Д. – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „***“ ЕООД, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция 1 600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

Жалбата е подадена от дружеството чрез законния му представител Н.Г.И. чрез адв. Р. Н.

(Адвокатска колегия – Варна). Административнонаказващият орган се представлява по делото от юрисконсулт И. А..

Районна прокуратура – Силистра не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на 24.09.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез наказващия орган на 07.10.2025 г., т.е. в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поР. което е процесуално допустима; подадена е от надлежно легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

От приобщената административнонаказателна преписка и от събраните в съдебното производство доказателства съдът приема за установено следното:

На *** г. около *** ч. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в **, стопанисван от „***“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че лицето Е.Б.С. извършва трудова дейност (шиене на машина на калъфки/столовки) в обекта. Изискана и попълнена е декларация по чл. 402, ал. 1 КТ, като в НП и АУАН е отразено, че лицето е „прието на работа“ на *** г. при липса на сключен писмен трудов договор, при определено работно време (08:00–17:00 ч.) и уговорка за заплащане на брой изделие. На *** г. в ДИТ – Силистра е представен трудов договор № *** г. между работодателя и Е.Б.С. (длъжност „шивач“, 8-часов работен ден, договорено месечно възнаграждение ** лв.), както и документ за отразяване/вписване относно трудовия запис. За констатираното е съставен АУАН № *** г., а въз основа на него е издадено атакуваното наказателно постановление от *** г. с правно основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ.

1

В съдебното заседание са приети и допълнителни писмени доказателства, включително стокова разписка от 27.08.2025 г., представена от жалбоподателя като относима към твърдението за върната продукция и спешна корекция.

Жалбоподателят поддържа, че на *** г. работата е била „ад хок“ за един ден, продиктувана от неотложност, за да се избегнат санкционни неустойки по търговска верига и възложител, и че при тези факти следва да се отчете ниска обществена опасност (вкл. чрез институт на маловажност).

При формиране на вътрешното си убеждение съдът извърши преценка на свидетелските показания поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки непосредствеността на възприятията, логичност, последователност и съответствие с писмените доказателства.

Р. И. Ж., „главен инспектор“ при ДИТ – Силистра заяви, че на *** г. около *** ч. лично е участвала в проверката в шивашкия цех в *** и лично е възприела, че Е.Б.С. извършва трудова дейност (шие калъфка/столовка). Посочи, че на работничката е предоставена декларация, от която се установява приемане на работа на *** г., а в последствие е представен трудов договор № *** г. с месечно възнаграждение ** лв. Свидетелката съобщи и за неформален разговор с управителя относно „върната стока“ и спешност за поправка; заяви, че при подписване на акта възражения не са били направени и че АУАН е съставен и връчен в присъствието на управителя на ** г.

Съдът кредитира показанията на Р. И. Ж. като конкретни, последователни и основани на преки възприятия относно същественото за състава – фактическо полагане на труд на процесната дата и последващо документално оформяне на трудово правоотношение. Те се подкрепят от съдържанието на НП и АУАН и от последващо представения трудов договор.

М. Д. Г., „главен инспектор“ при ДИТ – Силистра, заяви, че проверката е била съвместна и екипите са били разделени по два обекта; тя и колегата са били в ***, а колежката Ж. – в ***.

Свидетелката изрично посочи, че не е присъствала при констатацията в ***, но е присъствала при съставянето/връчването на актовете в ДИТ – Силистра в присъствие на управителя. Свидетелката спомена, че управителят е говорил за върната продукция, но тя е видяла, че се шият калъфки/столовки.

Съдът приема тези показания като достоверни относно организацията на проверката и процесуалните действия по съставяне/връчване на АУАН. Те не опровергават показанията на актосъставителя относно лично възприетата трудова дейност в ***, доколкото свидетелката не е очевидец на момента на установяване на нарушението на тази локация.

Д. Р. Ц., „старши инспектор“ при ДИТ – Силистра; адрес: гр. Силистра, потвърди, че екипите са били разпределени по два обекта, като той и М. Г. са били в ***, а Р. Ж. – в ***.

Свидетелят заяви, че не е присъствал на терен при констатацията в ***, но е бил свидетел по съставянето/връчването на АУАН в ДИТ – Силистра на ** г.

Съдът приема, че показанията на Д. Р. Ц. са относими към реда на съставяне/връчване на АУАН и към ролята на свидетелите, подписали акта, но не и към самото полагане на труд на място.

Г.А.И., воден от жалбоподателя, заяви, че е бил управител на фирмата до 2023 г., а за процесната дата – *** г. – описа, че е имало върната „некачествена стока“ за поправка с кратък срок и поР. това са били извикани хора „по спешност“, въпреки че през август по принцип обемът на работа намалявал. Свидетелят назова възложителя като „**“ (***) и описа деловите последици при забава, включително по линия на търговска верига ***

Съдът кредитира показанията на Г.А.И. относно мотивите за възникналата „спешност“ и твърдяното връщане на продукция, но приема, че тези обяснения не отричат, а по същество потвърждават, че на *** г. е било организирано реално полагане на труд (вкл. „извикване“ на работници да извършват поправки/шиене). Следователно, тези показания не подкрепят тезата за липса на предоставяне на работна сила, а само сочат мотиви за допускането до работа.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. За нарушение на 2 режима по приемане на работа без предхождащо писмено трудово правоотношение, санкционната рамка е уредена по чл. 414, ал. 3 КТ (имуществена санкция за работодателя в диапазон 1 500–15 000 лв. за всяко отделно нарушение), а компетентността за издаване на наказателно постановление по трудовото законодателство е в системата на „Инспекция по труда“ при условията на чл. 416 КТ.

Настоящият съд приема, че в случая е доказано по несъмнен начин предоставяне на работна сила и допускане до работа на Е.Б.С. на *** г. преди сключване на писмен трудов договор, въз основа на съвкупната преценка на:

- преки възприятия на актосъставителя за фактическа трудова дейност (шиене на машина) в обекта на работодателя;

- данните, отразени в НП и АУАН, че са били налице характерни белези на трудово правоотношение (работно време и възнаграждение);

- представянето на трудов договор № *** г. за същото лице и същия обект, което обективира, че работодателят е уредил впоследствие отношенията в трудовоправна форма;

- показанията на водения свидетел, които потвърждават организиране на работа на *** г. и „извикване“ на хора за изпълнение на дейности по корекция/шиене.

Съдът отчита, че декларацията по чл. 402, ал. 1 КТ по своя характер се третира в практиката като частен свидетелстващ документ, който сам по себе си не притежава обвързваща материална доказателствена сила и следва да се оценява съвкупно с останалите доказателства. В настоящия случай декларацията не е единственото доказателство, а се подкрепя от преки възприятия на контролен орган и от последващ трудов договор, поР. което съдът я приема като подкрепяща установеното нарушение.

Доводите на жалбоподателя за „еднодневна“, „ад хок“ работа поР. стопанска неотложност не дерогират императивното изискване на чл. 61, ал. 1 КТ за предхождащо постъпването на работа сключване на трудов договор, когато в действителност се предоставя работна сила.

Жалбоподателят поддържа, че двама от подписалите акта инспектори не са присъствали на терен при констатацията в ***, което според него накърнява доказателствената стойност на АУАН и създава съмнения относно начина на установяване. Съдът приема това възражение за неоснователно. ЗАНН допуска при отсъствие на свидетели на самото нарушение актът да се състави в присъствието на други двама свидетели – свидетели по съставянето, като ролята им е декларативна и те не е необходимо да са очевидци на самото нарушение. В конкретния случай се установява именно това: М. Д. Г. и Д. Р. Ц. са били свидетели по съставянето/връчването на АУАН, като липсата им на терен при констатацията не опровергава установеното от актосъставителя.

По отношение на твърденията за наличие на втори обект (в ***) и „смесване“ на констатации, съдът констатира, че в процесното НП и АУАН мястото на нарушението е конкретизирано ясно – **, дата и час *** г., *** ч. Данните за паралелни проверки в друг обект сами по себе си не опорочават настоящото производство, доколкото фокусът на настоящото дело е индивидуализираното нарушение, установено в посочения обект.

В жалбата и писмените бележки се поддържа теза за „формално нарушение“ без вредни последици и се иска приложение на чл. 28 ЗАНН, като се цитира Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС относно това, че преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съдът приема, че по принцип постановките на тълкувателното решение са правилни и приложими при общия режим на чл. 28 ЗАНН. В материята на трудовото законодателство обаче е налице специална императивна уредба: чл. 415в, ал. 2 КТ изрично предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и на чл. 62 и 63 КТ). В съдебната практика по приложението на чл. 415в, ал. 2 КТ съществува известно колебание – срещат се решения, в които се приема, че нормата изключва само специалния „маловажен“ състав по чл. 415в, ал. 1 КТ, но не препятства обсъждане по чл. 28 ЗАНН. Наред с това, налични са и мотивирани актове (вкл. такива, които анализират нормативната техника и систематиката), според които чл. 415в, ал. 2 КТ нормативно дисквалифицира маловажността изобщо (както по чл. 415в КТ, така и по чл. 28 ЗАНН) за посочените нарушения, а съдът не може да преодолява изрична законова забрана чрез общия институт на ЗАНН. Настоящият състав споделя второто, по-аргументирано и съобразено със специалността на КТ становище: при наличие на изрична законова повеля, че даден 3 вид нарушения „не са маловажни“, общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН не може да намери приложение, тъй като специалният закон дерогира общия.

ПоР. изложеното искането за квалифициране като „маловажен случай“ е неоснователно.

Наложената имуществена санкция от 1 600 лв. се намира близо до законовия минимум по чл. 414, ал. 3 КТ (1 500 лв.). Административнонаказващият орган е посочил като отегчаващо обстоятелство наличие на предходно санкциониране на дружеството за нарушение от същия вид (НП № 19-2300206/18.10.2023 г., влязло в сила на 19.10.2023 г.). При тази данност, както и предвид тежестта на нарушението от гледна точка на защитените трудови и осигурителни права, съдът намира, че санкцията не е явно несъразмерна и съответства на целите на административното наказване (превенция и възпиране от нарушения).

Съдът приема, че:

- нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е доказано по несъмнен начин;

- не са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да водят до отмяна на постановлението;

- институтът на маловажността е неприложим поР. изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 КТ.