Определение № 1496 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 20.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901931 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Уон“ ООД, гр. София чрез процесуален представител адвокат С. Ч. срещу решение № 405 от 24.06.2024 г. по в. гр. дело № 145/2024г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 887 от 11.07.2023 г. по т. дело № 1859/2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-26 състав в осъдителната му част и „Уон“ ЕООД е осъдено да заплати на „Румибел“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 600 лв. – направени разноски за въззивното производство. В потвърдената осъдителна част на първоинстанционното решение ответникът „Уон“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Румибел“ ЕООД на основание чл. 92 ЗЗД сумата 23 166 лв., представляваща неустойка по чл. 8.2 от договор за продажба на нерафинирано олио, сключен на 12.09.2022 г. /с посочена в договора дата 09.09.2022 г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 810 лв. – направени разноски в първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към 1 касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т.

1 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и решението е очевидно неправилно:

1. Въпроси във връзка с първата група мотиви на решението, свързани с възражението на „Уон“ ООД за липса на надлежно възникнало облигационно правоотношение между страните /договор за продажба на нерафинирано олио/ поради липса на саморъчно положен от управителя подпис под документ на хартиен носител, респективно липса на съгласие за използването на обикновен вместо квалифициран електронен подпис /КЕП/ относно направените по мейл електронни изявления:

Може ли разменена по електронен път /мейл/ кореспонденция да удостовери валидно сключено облигационно правоотношение /договор/ в случай, че по делото не е било установено при условията на пълно и главно доказване авторството на разменената кореспонденция /т. е. на съответните изявления/?

Може ли документ, който няма белезите на електронно изявление и не е подписан саморъчно от лицето, което се сочи за негов автор, а чрез дигитално изготвено факсимилие и е приложен към неподписано чрез КЕП електронно изявление /мейл/, да бъде източник на валидно облигационно правоотношение, респективно да обуслови по аргумент от чл. 293, ал. 4 ТЗ спазване на установената от страните писмена форма?

Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с решение № 70/19.04.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Въпроси във връзка с втората група мотиви на въззивното решение, свързани с прилагането на хипотезата на чл. 301 ТЗ:

Приложима ли е презумпцията по чл. 301 ТЗ, когато не е ясно от кого изхождат действията /волеизявленията/, извършени без представителна власт предмет на потвърждаване по този ред, и за които съдът е приел, че са източник на облигационната връзка между страните по договор № 09092022/09.09.2022 г.?

Може ли презумпцията по реда на чл. 301 ТЗ да се приложи по отношение на действия или волеизявления, които изхождат от самия законен 2 представител на търговеца?

Прилагането на презумпцията по чл. 301 ТЗ изисква ли да бъде предшествано от установяване по делото по безспорен начин на конкретния момент, в който търговецът /респективно неговият законен представител/ е узнал за извършените от негово име действия без представителна власт?

Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с решение № 156/12.01.2015 г. по т. д. № 2989/2013 г. ВКС, ТК, I т. о., решение № 89/12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1859/16.11.2001 г. по гр. дело № 359/2011 г. по гр. д. № 359/2011 г. на ВКС, ГК, решение № 555/04.10.2005 г. по т. д. № 41/2005 г. на ВКС, решение № 253/01.04.2004 г. по гр. д. № 884/2003 г. на ВКС, ГК, решение № 202/31.05.2007 г. по т. д. № 649/2006 г. на ВКС, ТК и др.

3. Въпроси във връзка с третата група мотиви на въззивното решение, свързани с пропуски на съда да обсъди направени от ответника по иска възражения, както и игнориране направеното оспорване истинността на WhatsApp кореспонденцията:

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи конкретни мотиви за тях и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи?

Следва ли съдът да изпълни процесуалното си задължение по чл. 155 ГПК и да съобщи на страните в доклада си по чл. 146, т. 3 и т. 4 ГПК или в нарочно определение ноторно известен факт, на който обоснова част от крайните си изводи?

Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на BKC, ТК, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

4. Въпроси във връзка с четвъртата група мотиви на въззивното решение относно евентуалното възражение на ответника по иска, че между страните не е възникнало валидно правоотношение - възражение за липса на изпълнение от страна на „Румибел“ ЕООД:

3

Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има сила на закон за тях и следва ли да тълкува действителната им воля реда на чл. 20 ЗЗД, когато уговорките са неясни, непълни или неточни?

Касаторът поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 60292/02.09.2022 г. по гр. д. № 4050/2020 г. на ВКС, ГК, решение № 50035/15.06.2023 г. по гр. д. № 5039/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

5. Въпроси във връзка с петата група мотиви на въззивната инстанция, свързани с възражението за нищожност на уговорената с чл. 8.2 от договора неустойка, респективно с възражението, че същата не се дължи:

Може ли преценката за съответствие на спорната неустойка по реда на чл. 8.2 от договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио № 09092022 да съставлява действителна клауза за неустойка при положение, че съдът не е формирал мотиви относно размера на вредите /предполагаеми или действителни/ на ищеца и без да е обосновал санкционния характер на спорната неустойка?

Следва ли да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 8.2 от процесния договор в случай, че кредиторът е бил в забава, не е провел пълно и главно доказване във връзка с разпределената му с доклада тежест, че е доставил уговореното количество съгласно уговорения срок на уговореното място?

Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с решение № 229/29.06. 2017 г . по т. д. № 3550/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 298/31.10.2013 г. по гр. д. № 1312/2012 г. на ВКС, ГК, I V г. о., решение № 124/05.12.2019 г. по т. д. № 2809/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 181/26.02.2015 г. по т. д. № 4386/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.

На самостоятелно основание касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението поради очевидната му неправилност чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Румибел“ ЕООД, гр. София /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Ч. П. оспорва касационната жалба, поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните 4 съображения:

Въпросите са по съществото на спора и касаят оценката на доказателствата и фактическите обстоятелства по конкретния случай, поради което не представляват материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото.

САС не се е произнесъл по формулираните от касатора въпроси относно приложението на чл. 301 ТЗ в твърдяната от него хипотеза, а е приложил посочената разпоредба при спазване на законовите правила.

Въпросите относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, да обсъди всички доказателства и да изложи фактическите и правните си изводи не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

По формулирания от касатора въпрос относно изпълнението на процесния договор и прилагането на чл. 20а ЗЗД - тълкуване на действителната воля на страните не е било необходимо, тъй като клаузите на договора са ясни и непротиворечиви и няма съмнение относно волята на страните; цитираната съдебна практика на ВКС отговаря на направените от апелативния съд изводи.

Петата група въпроси, обвързани с размера на неустойката, са разрешени при съобразяване с практиката на ВКС.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК от процесуално-легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

За да направи извод, че страните са обвързани от валидно сключен договор № 09092022/09.09.2022 г. за продажба на нерафинирано слънчогледово олио, въззивният съд е обсъдил заключението на техническодокументната графическа експертиза, разменената кореспонденция между страните по електронна поща и през приложение WhatsApp, заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза и показанията на свидетеля 5

Драгомир Драгомиров. Установил е, че подписът на мястото за „купувач“ /„Уон“ ЕООД/ под договора се явява дигитално създадено факсимиле на подпис, вграден в кръглия печат, които са интегрирани върху документа с помощта на специална компютърна програма, след което договорът е разпечатан на хартиен носител и са положени подпис и отпечатък от кръгъл печат на мястото за „продавач“, както и че е налице идентичност между подписа на мястото за „купувач“, положен от името на „Уон“ ЕООД, ведно с кръглия печат в представения договор и подписа и кръглия печат на мястото на „ръководител“ в счетоводен баланс на „Уон“ ЕООД към 31.12.2017 г. Приел е, че не е налице пренасяне с технически способи на подписа и печата от счетоводния баланс върху договора, както и че подписът и печатът са предварително изготвени, съхраняват се на компютър и всеки, който има достъп до тях, може да ги ползва.

Съдебният състав е констатирал, че кореспонденцията между страните е осъществена в режим „Съобщения в разговор“, чрез използване на функционалност „Отговор /replay/, като електронният адрес, от който „Уон“ ЕООД е осъществило кореспонденцията, е електронна пощенска кутия [email protected], а електронният адрес, използван от „Румибел“ ЕООД, е електронна пощенска кутия [email protected]. Обсъдил е съдържанието на разменените електронни писма между страните на 11 и 12 септември 2022 г. и прикачените към тях файлове, съдържащи договор № 09092022, датиран от 09.09.2022 г., и договор, датиран от 12.09.2022 г., съответно без подписи на страните /към изпратеното на 11.09.2022 г. от [email protected] до [email protected] електронно писмо/ и двата договора, съдържащи подпис и печат на мястото за „купувач“ за „Уон“ ЕООД.

По отношение на електронната кореспонденция, осъществена през приложението „WhatsApp“, въззивната инстанция е приела, че през периода 16.07.2022 г. - 15.09.2022 г. двете дружества са обсъждали възможностите за установяване на договорни отношения с контрагенти в Словакия и Украйна, уреждали са доставка на масла между тях, както и че кореспонденцията е идентична с представените на хартиен носител извадки по делото и на електронен носител.