Решение № 647 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №

20221100900790 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК :

Образувано е по подадена пред Софийски градски съд искова молба с вх. номер 25728 от 29.04.2022 г., въз основа на която ищецът – “Е.” ООД, ЕИК *******, предявява против ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА осъдителни искове, както следва :

1./ иск с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 428 789,28 лева с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на Столична община през периода м. януари – м. декември 2019 г. при маршрутен пробег от 714 769,579 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56- 447/04.06.2001 г., сключен между СТОЛИЧНА ОБЩИНА като възложител и “Е.” ООД като изпълнител, изчислено при актуализирана цена с процент инфлация за 2019 г. в размер на 3,07 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние при вече заплатено от ответника възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от 428 789,28 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (29.04.2022 г.) до окончателното й плащане;

2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 118 045,50 лева, представляваща мораторна лихва за забавата в плащането на главното вземане /428 789,28 лева/ начислена за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г. включително.

В исковата молба ищецът - “Е.” ООД твърди, че между него и ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА е сключен договор за извършване на обществен превоз № РД 56-447/04.06.2001 г., като с него ищецът се е обвързал със задължението да извършва обществен превоз на пътници по конкретно обособена маршрутна линия № 260 от масовия градски транспорт с дължина 9,500 км. – еднопосочно, а ответникът да му заплаща съответно договорно възнаграждение формиращо се на база реално изминат километър – пробег. Сочи се, че договорът е сключен с период на действие 5 години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на линията, като този срок бил продължен с подписването на допълнително споразумение от 31.10.2006 г. Поддържа се, че според клаузата на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от 1 договора за всеки реално изминат километър пробег по разписание на автобусна линия № 260 възложителят заплаща 1,65 лв. без вкл. ДДС, като определената цена не подлежи на промяна, освен с процента на годишната инфлация или в случай на увеличение цената на горивото за една календарна година с над 30 % или ако общото поскъпване на горивата, смазочните материали, гуми и резервни части надвиши 50 % от стойността през съответната календарна година. Според договора е предвидено, че следващата се цена от възложителя подлежи на заплащане в полза на изпълнителя на 12 равни месечни вноски, като 30 % от цената следваща се за текущия месец подлежи на авансово плащане, а уравняването й се извършва до 10-то число на следващия месец, като за тези плащания изпълнителят издава данъчна фактура. Тъй като ответникът бил в невъзможност да осъществява авансови плащания по договора, то страните се уговорили, че дружеството-изпълнител ще издава една фактура за цялата дължима сума. По повод уговорения размер на следващата се цена за изминат километър пробег от ищеца се уточнява, че през периода на съществуване на правоотношението по волята на страните по него на няколко пъти е била променяна установената ценова ставка, като същата е повишавана с оглед отчетената годишна инфлация, а именно считано от 16.05.2009 г. цената е установена в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС, считано от 01.05.2009 г. Това е и последното споразумение свързано с промяна в размера на цената на изминат километър пробег, като в този контекст изпълнителят с няколко свои писмени изявления сочи да е известявал възложителя, че са налице предпоставки за актуализиране на цената, поради повишеният размер в индекса на измерваната годишна инфлация, но отговор и действия в тази насока от Столична община не били предприети. Изложението на ищеца в ИМ продължава с това, че обявената от НСИ годишна инфлация генерирана за периода от 2010 г. до 2020 г. е както следва : 2010 г. – 4,5 %, 2011 г. – 2,8 %, 2012 г. – 4,2 %, 2013 г. – 1,6 %, 2014 г. – 0,9 %, 2015 г. – 0,4 %, 2016 г. – 0,1 %, 2017 г. – 2,8 %, 2018 г. – 2,7 %, 2019 г. – 3,8 % и 2020 г. – 0,1 %. Предвид тези инфлационни процеси развили се в страната през посочените години, то цената която ответната община е следвало да заплаща за километър пробег през 2019 г. относно поддържаната градска автобусна линия № 260 възлиза на 3,07 лв. Ищецът сочи, че изпълнявайки договорните си задължения на изпълнител по цитирания договор през 2019 г. е осигурило общ маршрутен пробег от 714 769,579 км. по основна градска автобусна линия 260, която е формирана като сбор от изминатите километри през всеки месец от 2019 г. Тази дейност е отчетена от „Център за градска мобилност“ ЕАД, на което ответникът е възложил дейността по отчитане на пътническите превози по масов градски транспорт, възложени от СО на транспортни оператори. Платената за цялата 2019 г. цена за извършените услуги по превоз на пътници градска автобусна линия № 260 от ответника на ищеца възлизала на сумата от 1 836 648,62 лв. Отчитайки клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора дължимата обща индексирана цена за извършената транспортна дейност през 2019 г. е следвало да бъде в размер на 2 193 973,02 лв. без вкл. ДДС /маршрутен пробег от общо 714 769,579 км. при цена от 3,07 лв. за изминат км./пробег/ и /маршрутен пробег от 241,559 по 1,54 лв. км./пробег/. Базирайки се на тези пресмятания ищецът поддържа, че за периода от м.01.2019 г. до м.12.2019 г. вкл. е носител на вземане за незаплатена индексирана цена, която възлиза в общ размер на 357 324,40 лв. без ДДС или 428 789,28 лв. с вкл. ДДС, като е направена и съответната детайлизация за формирането на цената по месеци. Доколкото индексираната цена за всеки отделен месец от исковия период /2019 г./ е подлежала на заплащане на датата посочена във всяка издадена фактура, то длъжникът изпада в забава след настъпването на съответния ден за плащане упоменат във всяка фактура, като това упоменаване имало характера на покана за плащане. Така се поддържа, че заради допуснато закъснение в плащането на индексираната месечна цена за осъществяваните транспортни услуги през 2019 г. по линия 260 за периода от 14.02.2019 г. до 29.04.2022 г. е натрупана лихва в общ размер на 118 045,50 лв., като е извършена и съответната индивидуализация в периода на начисляване и размера на лихвоносното вземане за всеки месец попадащ в исковия период.

2

Ищецът претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА на 01.08.2022 г. подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва сключването на процесния договор между страните, като поддържа, че същия следва да се квалифицира, като такъв за изработка. Относно клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора ответникът счита, че при лексикално тълкуване на волята на страните изразена в същата ставало ясно, че от тях не е предвидено автоматично изменение на цената при наличието на някоя от упоменатите в клаузите предпоставки, в т.ч. и промяна в индекса на годишната инфлация. Касаело се до правна възможност за актуализация в размера на цената, но не и до автоматична промяна в съдържанието на правното задължение за заплащане на следващата се цена по договора. За това свидетелствали фактите, че страните трикратно са пристъпвали към споразумения за промяна в цената за изминат километър пробег при действие именно на този договор ползвайки като основание промяна в инфлационния индекс. Тоест позоваването на ответника е, че за да се случи договорна промяна в размера на цената дължима по правоотношението е необходимо да се отправи предложение до другата страна, което в случай, че бъде прието следва да се обективира в писмено споразумение – така съгласно чл. 65 от договора. Подобно предложение за изменение на цената не било постъпвало при ответника, като изпратените от ищеца до ответника три писма нямали такъв характер, защото не съдържали конкретно предложение за промяна в цената, поради реализация на дадена предпоставка за това. В подкрепа на този подход било и обстоятелството, че изпълнителят не издава фактури през исковия период, които да включват индексация с размера на годишната инфлация. При условията на евентуалност ответната община се позовава на изтекла погасителна давност спрямо част от претенциите на ищеца, а именно тези начислени за периода м.януари 2019 г. – м.април 2019 г., като се поддържа, че приложение с оглед характера им на периодични вземания има специалната давност уредена в нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Правото от изпълнителя да се иска индексиране на цената за периода от 2010 г. до 2018 г. вкл. се сочи, че е погасено по давност, което означавало, че ищецът няма правото да включва натрупаната през този период годишна инфлация при изчислението на следващото му се по договора плащане на километър изминат пробег през 2019 г. В случай, че все пак се приеме в полза на ищеца да съществува право да получи индексация в цената по договора следваща се за 2019 г., то актуализираната цена следва да се базира на индексация от 2,7 %, или от 2,57 лв. да се повиши до 2,64 лв. с вкл. ДДС, а не както ищецът настоява за ръст до 3,07 лв. без вкл. ДДС.

На последно място ответника сочи, че клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора предвижда възможност за промяна на цената, което не е равнозначно единствено на увеличение в размера на цената, доколкото освен инфлация е възможно и икономическа обстановка на дефлация, която предполага намаляване в цената по договора. По тази причина се оспорват изчисленията направени от ищеца, защото те не държали сметка за периодите с натрупана годишна дефлация и тя не бива отчитана при изчисляването на цената по договора. По отношение на предявените искове за заплащане на обезщетение за забава ответника възразява, както с довод, че при липса на главно вземане не може да възникне отговорност за закъсняло негово изпълнение, така и с възражение, че не е бил поканен да заплати поисканата индексация, нито е имала договорно задължение да направи това по собствен почин. Настоява се за присъждане на разноски.

В допълнителната искова молба депозирана по делото на 12.09.2022 г. ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че няма основание да се смята, че за да се постигне актуализация на договорената цена по сделката е необходимо задължително да се отправи предложение от изпълнителя до възложителя, което да бъде прието и инкорпорирано в писмено споразумение. Отбелязва се, че никъде в съдържанието на договора не е вменено в задължение на изпълнителя да инициира подобно изменение на неговото съдържание в частта му отнасяща се до формиране цената за изминат километър пробег, като изложените в обратния смисъл твърдения за необходимост от такава процедура се квалифицират, като напълно голословни. Допълва се, че независимо от това, че върху изпълнителя не тежи задължението да инициира процедура по промяна на цената, за да се спазват добрите търговски взаимоотношения от ищеца са депозирани три писма до Столична община, с които тя е уведомена, че от 16.05.2009 г. /датата на сключване на 3 последното споразумение към договора/ до момента на изпращане на писмото цената за изминат километър пробег не е променяна, като поради инфлационните процеси в годините след последната извършена актуализация е поискано това да се направи отново. Изтъкнато е, че смисълът на индексирането е с оглед защита интересите на изпълнителя при промените на пазара в течение на срока на договори за обществен превоз, и това само в хипотезата, че такива промени се проявят в обективната действителност. Когато се говори за инфлация, то трябва да се държи сметка за това, че тя представлява изменение в цената на парите – промяната в тяхната покупателна способност, като измерването на тази промяна се прави при съпоставка на покупателната способност на парите през предходната година. Това означава, че при индексация на цената с инфлационния индекс, то същия се прилага върху цената за предходната година, респективно ще се прилага при база от 2,57 % само ако индексацията се извършва през втората година от сключването на допълнителното споразумение датиращо от 2009 г. В случай, че се прилага индексация през третата и всяка следваща година, то тя се извършва върху вече коригирана през предходна година цена, защото се сравнява с цената, каквато е, тя е вече коригираната цена, а не цената през първата година. Това означава, че цената през 2019 г. трябва да се формира след направата на индексация за всяка година в сравнение с предходната и се достигне с натрупване до цената през 2019 г.