Решение № 7447 от 27.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7447 гр. София, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110135741 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. № , срещу М. Х., роден на **** г., с ЛНЧ **********, гражданин на Н., с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 22 304,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ................ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2022 г., до окончателното плащане; 2./ 713,72 лева – договорна лихва за периода 22.11.2021 г. – 31.05.2022 г.; 3./ 237,39 лева – мораторна лихва за периода 22.11.2021 г. – 13.06.2022 г.; 4./ 75,50 лева – такси по кредита, дължими за периода 22.11.2021 г. – 13.06.2022 г.; 5./ 24,00 лева – обезщетение за уведомяване за периода 22.11.2021 г. – 13.06.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № ................ г., по силата на който „Ю. Б.“ АД – в качеството на кредитор, е поел задължение да предостави на М. Х. – в качеството на кредитополучател, потребителски кредит за текущи нужди в размер на сумата от 22 304,00 лева, срещу насрещно задължение на ответника да върне предоставената му сума в уговорените срокове, ведно с начислена за срока на договора възнаградителна лихва. На 22.10.2021 г. кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя, което се установява и от приложено към исковата молба банково бордеро. Въпреки постигнатите договорености ответникът преустановил трайно изпълнението на своите задължения съобразно условията по чл. 7 и 8 от договора. Съгласно уговореното в чл. 14 от договора, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска по кредита, банката – кредитор има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. На основание цитираната клауза и поради неплащане на вноски с падеж 22.11.2021 г. и 22.12.2021 г., ищецът обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което кредитополучателят бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Х., чрез назначения му по делото особен представител адвокат М. К., с който е изразено становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 22 304,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ................ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2022 г., до окончателното плащане; 2./ 713,72 лева – договорна лихва за периода 22.11.2021 г. – 31.05.2022 г.; 3./ 237,39 лева – мораторна лихва за периода 22.11.2021 г. – 13.06.2022 г.; 4./ 75,50 лева – такси по кредита, дължими за периода 22.11.2021 г. – 13.06.2022 г.; 5./ 24,00 лева – обезщетение за уведомяване за периода 22.11.2021 г. – 13.06.2022 г.

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, е обусловена от кумулативното позитивно установяване на страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните материални предпоставки: 1./ възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ................ г.; 2./ че е предоставил на ответника паричен заем в размер на сумата от 22 304,00 лева; 3./ че последният е усвоен; 4./ уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният й размер; 5./ размерът и основанието за начисляване на таксите; 6./ предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита; както и 7./ сторените разходи за връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника, е да докаже плащане на процесните задължения.

По делото не е спорно, а и се установява по категоричен начин от приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № ................ г., че на посочената дата е сключен договор за кредит между „Ю. Б.“ АД – като кредитор, и М. Х. – като кредитополучател, по силата на който Банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на сумата от 22 304,00 лева за текущи нужди, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора помежду им. Съгласно чл. 2 от договора разрешеният кредит се отпуска по сметка с ................... в „Ю. Б.“ АД на името на кредитополучателя М. Х..

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, която за първите дванадесет месеца от срока за издължаване на кредита се изчислява при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 4.900 %, а от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита се изчислява при прилагане на променлив лихвен процент в размер на 4.900 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент .......... на „Ю. Б.“ АД за необезпечени кредити в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Съгласно чл. 3, ал. 7 дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се счита датата на 2 заверяване на сметката на кредитополучателя. В ал. 8 на същата клауза е посочено, че годишният процент на разходите /ГПР/ по отпуснатия кредит е 6.10 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 27 972.29 лева, изчислена към момента на сключване на договора.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката – кредитор има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Договорът за кредит е саморъчно подписан от страните по него, чиито подписи не се оспорват в процеса.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Погасителен план към Договор за потребителски кредит № ................ г., видно от който кредитополучателят М. Х. дължи връщане на предоставения му заем на 96 погасителни вноски, първата от които платима на 22.11.2021 г., а последната – на 22.10.2029 г. Всяка страница от погасителния план носи саморъчно положен подпис на страните по договора за кредит, чиято автентичност не се оспорва в процеса.

По делото не е спорно, а и се установява от приетото по делото Банково бордеро от 22.10.2021 г., а и от неоспорените констатации на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, че на 22.10.2021 г. банката-кредитор е наредила по банковата сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора за кредит, парична сума в размер на 22 304,00 лева. С оглед на това съдът приема за категорично установено по делото, че банката е изпълнила задължението си по процесния договор за кредит, като е предоставила на кредитополучателя паричен заем в размер на уговорената сума от 22 304,00 лева, която е била съответно усвоена от насрещната страна по договора.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на посочения от кредитополучателя в договора за кредит адрес, от страна на Банката, чрез ЧСИ Ст. Я., е било изпратено Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за потребителски кредит № ................ г., с което на длъжника е обявена предсрочната изискуемост на задълженията по посочения договор, с оглед на констатираната забава в плащането на вноската с падеж 22.11.2021 г., и са му указани последиците от непогасяване на задълженията му по доброволен път – предприемане на съдебни действия с цел принудителното им събиране. По делото е представен и приет Констативен протокол от 01.06.2022 г., съставен от ЧСИ Ст. Я., с отбелязване, че по молба на Банката за извършване на действия по връчване по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, на 14.04.2022 г., 01.05.2022 г.

/почивен ден/ и 17.05.2022 г. е посетен посоченият от кредитополучателя в договора за кредит адрес, като при всяко от посещението не е намерено лицето М. Х. или друго лице от живущите, съгласно да приеме книжата. При посещенията на адреса са събрани данни, че търсеното лице не живее на адреса. На основание чл. 47 ГПК, на 17.05.2022 г. на пощенската кутия на ап. № 25 е било залепено уведомление и екземпляр от него е бил пуснат в кутията.

В указания в уведомлението двуседмичен срок никой не се е явил в канцеларията на съдебния изпълнител за връчване на книжата. При служебно извършени справки е установено, че посетеният адрес съответства на регистрирания настоящ адрес на М. Х., като за последния няма данни за регистрирани действащи трудови договори.

От изслушаното и прието без възражения на страните заключение на вещото лице Р.

С. по допуснатата в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сумата по кредита в размер на 22 304,00 лева е била усвоена изцяло от кредитополучателя М. Х. на 22.10.2021 г. по посочената в договора банкова сметка, като към датата на сезиране на СРС – 01.07.2022 г., кредитополучателят не е извършвал плащания в изпълнение на договора, респ. неплатеният остатък по договора е в размер на пълния отпуснат заем от 22 304,00 лева. Размерът на неплатения остатък за възнаградителна лихва за периода 3

22.11.2021 г. – 31.05.2022 г. възлиза на 713,72 лева, а на неплатения остатък за мораторна лихва за периода 22.10.2021 г. – 22.02.2022 г. – на 248,99 лева. Изчислена съобразно чл. 9 от договора неплатената мораторна лихва за периода 22.11.2021 г. – 30.06.2022 г. възлиза на 228,99 лева. Неплатеният остатък за такси за периода 22.11.2021 г. – 07.06.2022 г. възлиза на 75,50 лева.

Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ................ г. има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.