Решение № 15350 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15350 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20241110174890 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от 'ЗАД А.Б.“ АД против "АД А." АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът 'ЗАД А.Б.“ АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на л.а. м. “БМВ” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който е съставена застрахователна полица № 21- 0300/ 030/ 5000212, със срок на застрахователно покритие от 26.02.2021г.- 25.02.2022г.

Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 24.02.2022г, е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “БМВ” и л.а. м. “Фолксваген”, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. "Фолксваген", който нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС да упражняват непрекъснато контрол върху автомобила.

Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 0300-22-747500205, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 3346,19 лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ищецът сочи, че към настъпване на застрахователното събитие гражданската отговорност на водача на л.а. м. Фолксваген", е застрахована от ответника.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу 1 застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният е платил 1688,09 лева, като неплатена е останала сумата 1673,10 лева.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 1673,10 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 21- 0300/ 030/ 5000212, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.02.2022г., за което е образувана щета № 0300-22-747-500205 и сумата 555,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.05.2022г.16.12.2024г. Претендира присъждане на законна лихва и направените по разноските по делото.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са релевирани доводи, с които оспорва съществуването на застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка "Каско" между ищеца и собственика на автомобил м. "БМВ"; механизма на ПТП и противоправността на деянието на водача на л.а. м. “Фолсваген”, чиято гражданска отговорност е застраховал. Предявеният иск се оспорва и по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че платеното застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на увреденото имущество. В отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. м. "БМВ". В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателства- застрахователна полица № 21- 0300/ 030/ 5000212, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “БМВ”, с рег. № *********, е сключен договор за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства- Каско, с предмет л.а. м. “БМВ”, с период на застрахователно покритие 26.02.2021г.- 25.02.2022г.

В срока на застрахователно покритие, на 24.02.2022г., в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. БМВ“, с рег. № ********* и л.а. м.

„Фолксваген“, с рег. № ***********, за което е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 24.02.2022г. От вписванията в протокола се установява, че произшествието е настъпило при излизане от паркинг.

В изпълнение на произтичащото от договора задължение, застрахованият е уведомил ищеца за настъпило застрахователно събитие, за което била образувана щета № 0300/ 22/ 747/ 500205, по която е определено обезщетение в размер на 3346,19 лева, което е платено 2 на 01.04.2022г. (платежно нареждане от 01.04.2022г).

Ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Фолксваген”.

Относно механизма на ПТП пред първоинстанционния съд е назначена съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ).

Съгласно заключението на САТЕ, механизма на ПТП е следният: водачът на л.а. м.

“БМВ”, при излизане от паркинг предприел маневра “движение назад”. Системата за безопасност на автомобила засякли л.а. м. "Фолксваген", който се намирал зад автомобила, в ляво, и л.а. м. "БМВ" спрял. Водачът на л.а. м. "Фолксваген" продължил движението на заден ход за излизане от реда на паркираните превозни средства, вследствие на което двата автомобила се ударили. Според вещото лице, причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. м. "Фолксваген", който при движение на заден ход не е оставил безопасна дистанциядо намиращия се отдясно зад него л.а. м. "БМВ". Ударът е бил предотвратим за водача на л.а. м. "Фолксваген", ако същият е оставил безопасна дистанция при преминаването покрай л.а. м. "БМВ" или е преустановил движението си, след като е възприел движението си. Вещото лице дава заключение, че ударът не е бил предотвратим за водача на л.а. м. "БМВ", тъй като автомобилът е бил спрял към момента на удара. Уврежданията по л.а. м. “БМВ” се намират в причинна връзка с механизма на ПТП.

Вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на вредите е в размер на 3346,19 лева.

Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като обективно, безпристрастно и даващо в пълнота отговор на поставената задача.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 411 КЗ:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на осъдителен иск, несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата.

Първият спорен между страните въпрос и съществуването на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. В конкретния случай се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на л.а. м. "БМВ" е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договора за застраховка “Каско” под формата на застрахователна полица № 21- 0300/ 030/ 5000212, с 3 предмет л.а. м. “БМВ”, с рег. № *********, с период на застрахователно покритие 26.02.2021г.- 25.02.2022г.

Относно възражението, че представената застрахователна полица не е подписана от страните по договора за застраховка следва да се посочи, че договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка, посочена в разпоредбата на чл. 1 ТЗ, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286 ТЗ. С оглед това спрямо договора за застраховка приложение намира разпоредбата на чл. 293 ТЗ. В съдебната практика, е прието, "че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл. 27 и сл.) или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ". В т.см. решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т.д. № 95/ 2011г. на ВКС, II т.о., решение № 71 от 22.06.2009г. по т.д. № 11/ 2009г. на ВКС, I т.о., решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т.д. № 348/ 2012г., I т.о. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него, дори напротив, и както бе отбелязано по-горе от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него.

Изложеното обуславя извод, че между ищеца и собственика на увредения л.а. м. "БМВ" е възникнало застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка "Каско, с период на застрахователно покритие 26.02.2021г.- 25.02.2022г.

Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, както и настъпването на пътно- транспортно произшествие на 24.02.2022г., което представлява покрит застрахователн риск по договора за застраховка "Каско", за което пред ищцовото дружество е образувана щета № 0300/ 22/ 747/ 500205, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 3346,19 лева, платено на 01.04.2022г.

Следващият спорен въпрос между страните е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- двустранен констативен протокол и уведомление за щета и заключението на САТЕ. От приложения двустранен констативен протокол за ПТП се установява при какви обстоятелства е била причинена увредата на л.а. м. "БМВ", а именно- водачът на л.а. м. „Фолксваген” не е спазил правилото за управление на МПС преди да започне маневра " движение назад", да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл.

125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са 4 съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ, според които при извършване на маневра за движение назад л.а. м. "Фолксваген" ударил намиращият се зад него л.а. м.