Решение № 336 от 01.09.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Перник, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500237 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 1412 / 22. 12. 2023г., постановено по гр. д. № 20221720102126 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд, е осъдил, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „АЙЗЕМ.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, със седалище/адрес на управление: гр. София, Ж.К. „Хаджи Д.“, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123, да заплати на М. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 294.98 лева., представляваща недължимо платена сума за допълнителна услуга по Договор за паричен заем № *** от ***, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 150,99лв., представляваща направените от нея разноски съразмерно на уважената част от иска, като искът за разликата над уважения размер от 294.98 лева до пълния предявен размер от 674.00 лева, е отхвърлен като неоснователен.

С решението е осъдено, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „АЙЗЕМ.БГ“ 1

ООД, ЕИК 203595295, със седалище/адрес на управление: гр. София, Ж.К.

„Хаджи Д.“, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ: *** и адрес: ***, представлявано от адв. Д. М., сумата от 157.56 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

Недоволна от решението, в частта, с която е искът е отхвърлен за горницата над 294.98 лева до пълния предявен размер от 674.00 лева., е останала М. М. П., която чрез адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., го е обжалвала в тази му част като неправилно и незаконосъобразно. По подробно изложени съображения във въззивната жалба моли то да бъде отменено в обжалваната му част и искът да бъде уважен в пълния му размер. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред Пернишкия районен съд и пред Пернишкия окръжен съд. Същата, чрез адвокат адв. Д. М., е депозирала за съдебно заседание писмена молба, с която изразява становище, че поддържа въззивната жалба и и моли да бъде уважена. Моли да й се присъдят направените разноски пред Пернишкия окръжен съд за държавна такса. Адвокат Д. М. моли, на основание чл.38 от ЗАдв. да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Насрещната страна „АЙЗЕМ.БГ“ ООД, чрез адвокат Л. Г., е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото. За съдебно заседание дружеството, чрез адвокат Л. Г., е депозирало писмена молба, с която поддържа писмения отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски, съгласно списък по чл.

80 от ГПК – адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС.

За да отхвърли искът в обжалваната му част, Пернишкият районен съд е приел следното:

Приел е, че между страните е сключен договор за заем № *** от *** Съдът е направил извод, че възнаграждението за допълнителна услуга в 2 размер на 550.98 лева по този договор, не се дължи от ищцата, тъй като от една страна не се установява за каква услуга точно се дължи, а от друга, ако се приеме, че се дължи за уговорено възнаграждение по имуществено проучване на ищцата, в качеството й на кредитополучател, то тази клауза, респ. договор противоречи на закона, и в тази връзка е нищожна. При това положение ищцата дължи на ответника сумата на отпуснатия кредит в размер на 1000.00 лева, и уговорената договорна лихва в размер на 123.02 лева, които тя вече е изплатила.

По изложените съображения съдът е намерил, че договорът за кредит е валиден, с изключение на сумата за заплащане на допълнителна услуга, като недоказана, респективно нищожна поради противоречието и със закона и добрите нрави. Отбелязал е, че по договора с валидно правно основание са клаузите за заплащане на сумата от 1000.00 лева - главница и възнаградителна лихва в размер на 123.02 лева, които са изплатени. Счел е, че заплатената сума от 294.98 лева, представляваща сума за допълнителна услуга се явява платени на нищожно основание, поради което ответникът неоснователно се е обогатил с получаването и, и дължи нейното връщане. В този смисъл е отбелязал, че предявеният иск се явява основателен за сумата от 294.98 лева, като за разликата над тази сума до предявения размер 674.00 лева /т.е. за 379,02лв./, искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява заплащането на тази сума.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо в обжалваната му част. Налице е правен спор между дееспособни и 3 правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Въз основа на договор за потребителски кредит № *** от *** Съгласно този договор ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 1000.00 лева, при годишен процент на разходите от 49,70 %, лихвен процент от 41,03 %, който е следвало да върне на 6 месечни вноски, всяка в размер на 279.00 лева, в които месечни вноски е включена допълнителна услуга, с дата на първо плащане - 11.10.2017 г. и обща сума за плащане с включена допълнителна услуга от 1674.00 лева.

Правният спор се определя от твърденията на ищеца и тези на ответника.

Видно от абзац втори от писмения отговор на ответника – На 11. 09.

2017г. М. М. П., с ЕГН **********, е сключила договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно условията и сроковете на същия договор М. П. се е задължила да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ.“ ООД сума в размер на 550,98лв., която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни вноски всяка в размер на 91,83лв. По договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг не са постъпвали плащания от М. М. П. или трето лице. Дружеството не е търсило, приемало или претендирало от ищеца каквито и да било суми по Договора за имуществено проучване, а нещо повече – дружеството е опростило задълженията на М. П..

По делото не се спори, че М. П. е погасила главницата в размер на 1000лв., което се установява и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

Пернишкият окръжен съд възприема доводите на Пернишкия районен 4 съд, че договорът за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, с който М. П. се е задължила да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ.“ ООД сума в размер на 550,98лв., която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни вноски всяка в размер на 91,83лв., е нищожен, тъй като с този договор дружеството не предоставя никаква допълнителна услуга на потребителя, а извършва свои задължения по първоначалния договор.

При това положение основният въпрос, който стои пред съда е дали М.

П. е заплащала сума на „АЙЗАЕМ.БГ.“ ООД по втория, нищожен договор и ако е заплащала, то в какъв размер е, тъй като ако има такова заплащане, то сумата е получена без основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и съответно подлежи на връщане на далата я М. П..

Видно от приложената по делото вносна бележка – фискален бон /л.75 от първоинстанционното делото/, както и от заключението на вещото лице В.В. по съдебно – счетоводната експертиза, П. е заплатила на 15. 02. 2018г., на ответното дружество общо сумата 418лв., от която 319,98лв. главница, лихва 6,19лева и кредитен рейтинг 91,83лв. Постъпилите суми по сметка на ответното дружество са осчетоводени като приходи, като постъпления за деня, с общ касов бон и обща сума, без да има яснота на аналитично ниво за постъпилите суми, които са осчетоводени.

Съдът следва да отбележи, че на 15. 02. 2018г. същите страни са сключили нов договор за заем № *** за сума в размер на 800лв. и нов договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг /л.25 – 44 от първоинстанционното производство/. Видно от погасителния план към новия договор за заем /л.45 от първоинстанционото дело/, първата погасителна вноска по него е следвало да се заплати на 15. 03. 2018г. В случая сумата от 418лв. е заплатена на 15. 02. 2018г., поради което съдът приема, че тя се отнася за първоначално сключения договор и първоначално сключения договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг.

Освен това съдът следва да отбележи, че ищцата твърди, че ответното дружество неоснователно се е обогатило с процесната сума и е доказала, че е внесла по сметка на дружеството сумата от 418лв., която е била осчетоводена като общ приход, а след като дружеството твърди, че не я получавало или че я е получило на друго основание, то именно то следва да докаже тези си 5 твърдения, но такива доказателства няма.

Следователно въззивната жалба се явява основателна. Решението следва да бъде отменено в обжалваната му част – с която частично е отхвърлена исковата претенция и същата следва да бъде уважена и за горницата над 294,98лв. до 674лв.

Като последица на М. П. следва да бъде присъдена и горницата над 150,99лв. до 345лв. разноски, направени пред първата инстанция, а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да бъде присъдена и горницата над 157,56лв. до 300лв.

С оглед изхода по делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на М. П. сумата 25лв., представляща направените от нея разноски в производството пред въззивната инстанция за държавна такса.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата 400лв. за оказана безплатна правна помощ в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Отменява решение № 1412 / 22. 12. 2023г., постановено по гр. д. № 20221720102126 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлен искът на М. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, за осъждане основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, на „АЙЗЕМ.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, със седалище/адрес на управление: гр. София, Ж.К. „Хаджи Д.“, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123, да й заплати като недължимо платена сума за допълнителна услуга по Договор за паричен заем № *** от ***, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба - 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата над 294.98 лева до пълния предявен размер от 674.00 лева, в частта му и вместо това ПОСТАНОВЯВА :