Решение № 132 от 20.03.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Дупница, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20261510100295 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. Й. П. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № 868912 от 13.03.2020г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1200 лв., с посочен ГПР от 49,66 %. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank” в полза на ответното дружество, без да е посочено възнаграждението на поръчителя. След сключване на договора ищецът установил, че дължи и такса за обезпечение за поръчителство в размер на 600 лв. Намира договорът за кредит за недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (не било посочено кои разходи формират ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин).

Освен това посоченият в договора размер на ГПР не отговарял на действителния, тъй като в него не била включена сумата за предоставяне на поръчителство. Намира, че възнаграждението за поръчителство е пряко свързано с договора за заем и невключването на същото в общите разходи по кредита е заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 2 ЗПК. Моли да бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност – само на клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по силата на договора кредитополучателят можел да избира начина за обезпечаване на задължението.

Счита договора за гаранция за отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна.

1

Твърди, че ищецът бил избрал като поръчител М. Б. (Малта). Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените установителни искове са по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем, наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание, противоречието на клаузата за предоставяне на обезпечение с императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба; размера на действителното ГПР.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ. наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.

В случая между страните не е налице спор, че между тях е имало сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 868912 от 13.03.2020г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1200 лв., с посочен ГПР от 49,05 %.

Не е оспорено и това, че съгласно договора ищецът се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч. и поръчителство, както и това, че във връзка с предоставено от трето лице поръчителство в тежест на ищеца е начислено и заплащането на възнаграждение за поръчителство в размер на 600 лв.

Единственото спорно обстоятелство се свежда до това дали описаното задължение на ищеца за заплащане на възнаграждение за поръчителство следва да се включи в годишния процент на разходите (ГПР), съотв. дали последното води до нищожност на процесния договор за потребителски кредит, по който въпрос съдът намира следното:

В съдебната практика се приема, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка се установява, че към датата на сключване на договора наименованията на двете дружества („Фератум България“ и „Ф. Б.“) са сходни, което навежда за свързаност между тях. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД до 09.12.2024г. е именно Мултитют СЕ, Идентификация 1950969-1 (а след 09.12.2024г. - М. ПЛС, Идентификация C 109441), което наименование е идентично с посоченото от ответника – М. Б. Въз основа на изложените фактически 2 обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това задължение на кредитополучателя е липса на правоотношение между страните – при непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване за кредит не е одобрено, т.е. несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,05 %, като при включването на посоченото възнаграждение (равняващо се на 600 лв. при кредит в размер на 1200 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за кредит.

В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22).

При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за следните суми: 40,90 евро (равностойност в евро на 80 лв.) – държавна такса, 1022,58 евро (равностойност в евро на 2000 лв.) – адвокатско възнаграждение за гр.д. № 2354/2024 по описа на РС-Дупница, 12,78 евро (равностойност в евро на 25 лв.) – държавна такса за въззивно обжалване, 613,55 евро (равностойност в евро на 1200 лв.) - адвокатско възнаграждение за в.гр.д. № 382/2025г. по описа на ОС-Кюстендил, 613,55 евро – адвокатско възнаграждение за гр.д. № 295/2026г. по описа на РС-Дупница.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от К. Й. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: общ. *** нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 868912 от 13.03.2020г.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул./***, бл. 0, вх. А, ет.

9, ап. офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: общ. *** сторените по делото разноски, а именно: 40,90 евро – държавна такса, 1022,58 евро – адвокатско възнаграждение за гр.д. № 2354/2024 по описа на РС-Дупница, 12,78 евро – държавна такса за въззивно обжалване, 613,55 евро - адвокатско възнаграждение за в.гр.д. № 382/2025г. по описа на ОС-Кюстендил и 613,55 евро – адвокатско възнаграждение за гр.д. № 295/2026г. по описа на РС-Дупница.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4