Решение № 18588 от 12.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18588 гр. София, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110114698 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [***********] срещу [***********] за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57962/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че през м.септември 2019 г. ищцовото дружество доставило на ответното училище плодове /подробно описани по вид и количество в исковата молба/, за което били съставени приемо-предавателни протоколи, подписани от представители и на двете страни. Поддържа се, че въз основа на съставените и подписани приемо-предавателни протоколи, били издадени фактури, както следва: фактура № 7200000934/ 30.09.2019 г. на обща стойност 126,44 лева с ДДС и фактура № 7200000933/30.09.2019 г. на обща стойност 196,40 лева с ДДС.

Ищецът твърди, че дружеството е одобрено за изпълнител на доставка на плодове в [***********] по схема „Училищен плод“ от ДФ „Земеделие“ за три учебни години 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., поради което между него и ответното училище не е налице договорно правоотношение. С оглед предходното, поради неодобряване за плащане от страна на ДФ „Земеделие“ на доставките, за които са съставени гореописаните протоколи и фактури, ищецът поддържа, че за него е налице правен интерес от предявения иск за неоснователно обогатяване от страна на ответника с равностойността на доставените през м.септември 2019 г. плодове, като 1 същевременно последния е спестил и разходи. Ищецът поддържа, че подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 57962/2022 г., но тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника-настоящ ответник, получил указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от общо 322,84 лева, с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените разноски в хода на заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за нередовност на исковата молба, за недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата неоснователност. Излагат се доводи, че е налице противоречие в твърденията на ищеца относно основанието за извършените от това дружество доставки. Сочи се, че програмата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения е по схема „Училищен плод“, която се контролира от ДФ „Земеделие“ и е нормативно уредена в Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за представяне на плодове и зеленчуци, и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Сочи се още, че през периода 2019 и 2021 г. ищцовото дружество е доставяло плодове на децата в [***********]и [***********] именно по реда на горепосочената Наредба, поради което плащането за извършените доставки се извършва само след ободрение на ДФ „Земеделие“. След като ищецът е получил отказ за плащане на процесните доставки, то реда за това е било да обжалва отказа по АПК, а не да предявява иск против ответника. По същество се поддържа становище, че в случая плодовете са доставяне както на децата от ЧОУ, така и на тези от ЧСГ, но не било ясно защо претенцията е насочена единствено към училището. Според изложеното в отговора, ответното училище не се е обогатило, тъй като бенефициенти по програмата са децата и учениците, на които са раздадени плодовете. Оспорва се твърдението, че доставките за без основание, тъй като плодовете са доставени в изпълнение на Схемата „Училищен плод“. Прави се и възражение за погасяване на вземанията по давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 57962/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата в 2 общ размер на 322,84 лева, представляваща главница за неплатени задължения по издадена фактура № 7200000934 на стойност 126,44 лева и фактура № 7200000933 на стойност 196,40 лева - за доставка на плодове през месец септември 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за държавна такса.

С разпореждане от 20.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 57962/2022 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложена фактура № 7200000934/30.09.2019 г. с получател ответника и доставчик ищеца, на стойност 126,44 лева с ДДС, с предмет – доставка на плодове /подробно описани по вид и количество/. Видно още от същата е, че „сумата по фактурата ще се плати до размера одобрен от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция“. Към фактурата е приложен и приемателно-предавателен протокол за доставените плодове и датите на доставка.

По делото е приложена фактура № 7200000933/30.09.2019 г. с получател ответника и доставчик ищеца, на стойност 196,40 лева с ДДС, с предмет – доставка на плодове /подробно описани по вид и количество/. Видно още от същата е, че „сумата по фактурата ще се плати до размера одобрен от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция“. Към фактурата е приложен и приемателно-предавателен протокол за доставените плодове и датите на доставка.

По делото е приложен договор за услуга, сключен на 25.11.2019 г. между ответника, в качеството му на бенефициент, ищеца, в качеството му на възложител и трето за делото физическо лице, в качеството на изпълнител, по силата на който същите са „декларирали намерение“ за извършване на услуга „Раздаване на плодове и зеленчуци за учениците от целевата група по „Училищен плод“ и „Раздаване на мляко и млечни продукти за учениците от целевата група „по схема „Училищно мляко““.

Видно от чл.2 от договора е, че Млякото и млечните продукти, както и плодовете, и зеленчуците, предмет на договора, са за сметка на възложителя – настоящ ищец.

От приложените по делото три броя актове за одобрение, издадени от ДФ „Земеделие“ се установява, че за исковия период ищцовото дружество е било одобрено за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци в учебни заведения, сред които и процесното – настоящ ответник.

По делото е постъпило писмо от ДФ „Земеделие“, в което е отразено, че ищцовото дружество не е подавало заявки за плащане пред фонда за м.септември 2019 г. по Схема „Училищен плод“, съответно не е издавано писмо за пълен или частичен отказ от плащането за извършени доставки.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 3 изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

По иска в правно основание чл.59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: настъпило обедняване в неговия патримониум;

2. настъпило обогатяване в патримониума на ответника; 3. общ юридически факт, който причинява едновременно обедняването и обогатяването.

Настоящият съд намира, че в хода на производството ищецът не проведе пълно и главно доказване на предпоставките, обуславящи отговорността на ответника в производството.

По делото безспорно се установи, че с Акт за одобрение № 012600/5426/16.10.2018 г., издаден от ДФ „Земеделие“, ищцовото дружество е било одобрено за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", за срок от три години. Видно от Приложение № 1 към акта е, че сред получателите на доставките е и ответното учебно заведение.

Съгласно цитираната по-горе Наредба /чл.18, ал.1/ одобрените заявители по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" подават в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по тяхното седалище заявки за плащане. Съгласно чл.19, ал.1 и 2 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" извършва административна проверка по заявката за плащане, въз основа на която одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. В тази насока са и приложените към исковата молба фактури, в които е отразено, че „сумата по фактура ще се плати да размера одобрен от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция“.

В конкретния случай, видно от приложеното по делото писмо от ДФ „Земеделие“ е, че ищецът не е подавал заявки за плащане за м.септември 2019 г., като 4 не е издавано и писмо за пълен или частичен отказ.

Съдът не обсъжда изложените от ищеца в писмена защита /представена към молба от 12.09.2023 г./ доводи за наличие на неформален договор за продажба, обективиран в процесните фактури, тъй като същите са в противоречие на изложените в исковата молба обстоятелствата и правната квалификация на предявения иск.

При така установеното се налага извод, че не е налице нито един от елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. В конкретния случай ответникът претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400,00 лева, като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че същото е заплатено в брой, поради което договорът служи за разписка.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство не са представени доказателства за сторени от длъжника – настоящ ответник разноски, поради което такива не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от [***********], със седалище и адрес на управление: [***********] против [***********] със седалище и адрес на управление:

[***********] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 322,84 лева, представляваща главница за неплатени задължения по фактура № 7200000934 на стойност 126,44 лева и фактура № 7200000933 на стойност 196,40 лева - за доставка на плодове през месец септември 2019 г., с които суми ответникът неоснователно да се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57962/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.