Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 224/2025
Вид
Решение № 17
Подписан
12.01.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Александър Стойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.4, пар.3 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000224 по описа за 2025 година v

С решение № 95/26.02.25 г., постановено по т.д. № 286/23 г. на ОС Пловдив, е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. Р. ЕГН ********** против „ЗД ЕВРОИНС“ АД ЕИК 121265113 иск за заплащане на сумата от 50 000 лв.

/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния брат И. И. Р. , настъпила при ПТП на 27.05.2018 г., причинено от И. Й. Р. при управление на лек автомобил „Мазда 5“ ** **** **, изразяващи се в скръб, душевни болки и страдания, ведно с обезщетение за забава от 27.05.2021 г. до окончателното Изплащане.

И. Р. е осъдена да заплати на „ЗД ЕВРОИНС“ АД сумата 610 лв. - разноски по делото.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от И. Р. чрез процесуален представител адв. Г. Х.. Излагат се подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на съществени процесуални правила. На първо място, жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приложил българското законодателство при решаване на въпроса дали ищцата е правоимащо лице да иска обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат. Счита, че в случая е приложимо испанското законодателство на основание чл. 4 от Регламент /ЕО/ № 864 на Европейския 1 парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни отношения /“Рим ІІ“/, което чуждо право не е установено по делото. При условията на евентуалност, ако се приеме, че е приложимо българското право, излага оплаквания, за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилна и необоснована преценка относно наличието на особена трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния брат, като основание за обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания от неговата смърт.

Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявения срещу застрахователното дружество иск да бъде уважен с произтичащите от това законни последици. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна „ЗД ЕВРОИНС“ АД по съображения, изложени в отговора.

Иска се решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетениe за претърпени неимуществени вреди, настъпили за ищците вследствие смъртта на нейния еднокръвен брат И. И. Р., настъпила в резултат на ПТП на 27.05.2018 г., виновно причинено от И. Й. Р. при управление на лек автомобил „Мазда 5“ ** **** **, за който лек автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество.

Приет е за установен следният механизъм на настъпване на ПТП, на база неоспорено заключение на САТЕ: Водачът И. Й. Р. е управлявал л.а.

„Мазда 5“ ** **** ** по черен път в посока от запад на изток. През това време товарен влак № 80196 се е движел по ЖП линия Мадрид - Барселона в посока от юг на север. При достигане до ЖП прелез водачът на л.а. „Мазда 5“ ** **** ** е навлязъл в него при забраняващ сигнал на шосейния светофар. В този момент локомотивът на товарен влак № 80196 е бил на около 76 м, поради което след около 2,9 секунди е настъпил удар в задната дясна страна на л.а.

„Мазда 5“ ** **** ** и в предната дясна част на локомотива. След удара л.а.

„Мазда 5“ ** **** ** се е установил на мястото и в положението отразени в протокола, а товарен влак № 80196 се е установил на мястото и в положението отразени в протокола. Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а. „Мазда 5“ ** **** ** И. Й. Р. е навлязъл в железопътния прелез по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., при работещ шосеен светофар със светлинна сигнализация, забраняваща 2 преминаването на автомобили през прелеза и при добра видимост към приближаващия влак.

Прието е, че ПТП е виновно причинено от водача на МПС автомобил „МАЗДА 5“ ** **** **, който е нарушил правилата за движение по пътищата на Кралство Испания, а именно: разпоредбата на чл.41, ал.1 от Закона за движението по пътищата, движението на МПС и пътната безопасност на Кралство Испания, тъй като не е проявил предпазливост при наближаване на железопътен прелез, преминаването през който е било ограничено поради преминаване на влак, както е нарушил и разпоредбата на чл.41, ал.2 от Закона за движението по пътищата, движението на МПС и пътната безопасност на Кралство Испания, според която водачът, който при навлизане на железопътен прелез или подвижен мост го намери затворен или с бариера или полубариера в движение, трябва да спре в съответната лента, докато получи възможност за свободно преминаване.

Установено е, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач е настъпила смъртта на И. Р., който е получил тежки травматични увреждания / черепно-лицева травма, тежка гръдна травма, коремна травма, травма на крайниците, в резултат на което като пряка и непосредствена последица е настъпила неговата смърт.

Непосредствената причина за смъртта е тежката съчетана закрита гръдна и коремна травма, като водеща е тежката гръдна травма, довела до разкъсването на аортата, белите дробове и масивния кръвоизлив в гръдната кухина, причинили остро нарушаване на функциите на жизненоважните вътрешни гръдни органи и спиране на сърдечната дейност и дишането.

Прието е, че пострадалият е пътувал на задната дясна седалка в лекия автомобил марка „Мазда 5“ ** **** **, без поставен предпазен колан на база неоспорено заключение на СМЕ. Според същото поставеният предпазен колан би предотвратило изпадането на пострадалия от автомобила /съшият е намерен на 20 м от автомобила/ но не и настъпването на смъртта, тъй като тежките смъртоносни травми на пострадалия И. Р. са получени вътре в купето, от удара между локомотива и лекия автомобил и тези травми биха се получили независимо от това дали пострадалият И. Р. е пътувал с или без поставен обезопасителен колан.

Горните фактически и правни изводи не се оспорват от страните във въззивното производство.

Прието е в обжалваното решение, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния еднокръвен брат е неоснователен, тъй като не се установява ищцата да попада в кръга на лицата, на които се дължи такова обезщетение в светлината на тълкуването, дадено с ТР 1/21.06.2018 г. по т.д.

№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Прието е, че свидетелските показания по делото сочат на установени отношения на уважение, взаимност, сплотеност и привързаност, които са нормални, типични за българското общество родствени отношения между сестра и брат, характеризиращи се с взаимна 3 обич, привързаност, морална подкрепа, без да надхвърлят обичайните такива, както и макар безспорно да са налице болки и страдания от внезапната смърт на близкия човек, то те не надхвърлят обичайните такива по повод смъртта на обичан брат.

Във въззивната жалба, на първо място, се поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, изразяващо се в прилагане на българското право вместо на испанското право.

Жалбоподателката счита за приложимо испанското право, включително относно определяне кръга на правоимащите лица, като се позовава на разпоредбата на чл. 4, пар.1 от регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения /“Рим ІІ“/, според който освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Излагат се доводи, че в случая вредата на настъпила на територията на Испания, с оглед на което приложимо следва да е испанското законодателство.

Във връзка с горното оплакване въззивният съд е допуснал събиране на информация относно евентуално приложимото испанско право, като в постъпилия отговор от Министерство на президенството, правосъдието и съдебните отношения на Кралство Испания се сочи, че съгласно системата за обезщетение, установена в Кралски законодателен декрет 8/2004 г., изменен със Закон 35/2015 г. роднините, имащи право на обезщетение са съпругът/съпругата или регистрираният партньор на починалия, децата, родителите, братята и сестрите и близките им /хора, които са имали специални отношения с починалия, като например децата на партньора на починалия, който е живял с тях/. Обезщетението зависи от възрастта на починалия и пострадалия, връзката между тях и икономическата зависимост между пострадалия и починалия; братята и сестрите получават различни суми в зависимост от това дали са под или над 30 години. Възможни са разнообразни сценарии, като във всяко производство съдът трябва да вземе предвид конкретните обстоятелства и доказателства.

Ответното застрахователно дружество счита за приложимо българското право, като се позовава на разпоредбата на чл.4, пар.3 от посочения Регламент, според която: когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Явно по-тясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със съответното непозволено увреждане.

Въззивният състав на ПАС счита, че в случая е приложимо 4 изключението по чл.4, пар.3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II ), тъй като разглежданият случай на непозволено увреждане е по-тясно свързан с България – прекият причинител на увреждането И. Р. /баща на ищцата/, починалият брат на ищцата И. Р., както и самата ищца са български граждани, с постоянни адреси в РБългария, увреждащият автомобил е с българска регистрация и със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с българско застрахователно дружество. Т.е. множество елементи свързват процесния деликт с РБ, а в Испания е единствено мястото на настъпване на ПТП, което обуславя извод за наличие на по-тясна връзка с РБ, респ. за приложимост на българското право по отношение на деликтната отговорност, вкл. и правоимащите лица да получат обезщетение.

Ето защо в случая следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, според което материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление 4/1961 г. и Постановление 5/1969 на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало дълбока и трайна емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетение; . обезщетение се дължи в случаите, в които житейските обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди; когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между братя и сестри, внуци и баби/дядовци е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик, като в този случай няма да е достатъчно само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават изключение. За основателността на предявения иск е необходимо да е проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която по вид, интензитет, продължителност да надхвърля нормалната такава връзка между брат и сестра, така че изградените отношения да сходни или изключително приближаващи се до тази, съществуваща между най-близкия кръг лица, очертан в ППВС №№ 4/61 и 5/69, както и на настъпили в резултат на смъртта сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.