Решение № 529 от 04.06.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Добрич, 04.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20213230103017 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***” № *, ет. * представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С., с която срещу Д. С. И. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ***“ № ***, е предявен иск за заплащане на сумата от 11 218,54 лв. /единадесет хиляди двеста и осемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № ****., за претърпени имуществени вреди от собственика на лек автомобил марка ***, модел „М.“ с рег. №**** които вреди са настъпили на 30.05.2016 г. във Ф. Р. Г., в резултат на ПТП, причинено вследствие поведението на Д. С. ИЛ., управлявайки без действаща задължителна застраховка „Г. *** лек автомобил, марка „***”, модел „*** с ДКН № ****, които вреди са били обезщетени от ищеца на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), в качеството му на компенсационен орган, във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 27.09.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала 1 писмен отговор.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Според изложените в исковата молба твърдения, които не са оспорени от ответната страна, на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива ************, във връзка с предявената на 13.12.2016г, претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № ********. Гаранционен фонд е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 11 218,54 лв. чрез банков превод на 23.12.2016г., като парична равностойност на

5 735,95 евро по курса за деня, от които 4 770,69 евро обезщетение, 942.26 евро такса обработка по фра № *****************. и 23.00 евро банкови такси. Сочи се, че на осн. чл.559 ал.2 от КЗ на посочената дата фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия. Към датата на образуване в ГФ на щета № 120703/13.12.2016г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на 5 735,95 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а. “*******“ per. № ******* е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановява. Ищецът сочи, че виновен е ответника Д. С. И., която на 30.05.2016г. в Германия при управление на л.а. „*** “ с ДКН ****, по Центграфенщрасе и на кръстовището с Бисмаркщрасе не спазва правилото за движение, че при кръстовище на равнозначни пътища, водачът на превозно средство е длъжен да пропусне превозните средства който се намират или приближават дясната му страна, поради което удря л.а. “*** и така причинява 2 процесното ПТП. В нарушение на чл. 490 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия л.а. „М. *** с ДКН **** без действаща задължителна застраховка „***” към датата и часа на ПТП. С регресна покана, ищецът е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

От правна страна, съдът намира следното: Съгласно чл. 559 от действащия към момента Кодекс за Застраховането, законодателят е предвидил Гаранционния фонд да възстановява суми, изплатени от Компенсационен орган на Държава- членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния орган на Държавата-членка. Съгласно чл. 559, ал. 3 от КЗ след изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.

Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република България. Функциите на ГФ, действащ като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Г.***“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган, който съгласно КЗ за територията на Република България се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата, 3 органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице.

Предявен е иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във връзка с ал.1, т.1 от действащия КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година (на основата на чл.6, параграф 2 във връзка с чл.7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 май 2000 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (четвърта директива за автомобилното застраховане)

Фактическият състав на правопораждащата норма, на която се основава регресният иск, включва следните елементи: 1/ налично застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, възникнало на територията на Република Б. или на територията на друга държава-членка, виновно причинено от водач на моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; 2/ липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 3/ изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка; 4/ възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение. В случая от представеното по делото, във вид на легализиран превод от немски език, Уведомление за ПТП от 07.07.2016 г. до Административното управление по правни въпроси на регион Р.-**** ответницата е признала пред полицейския служител от Полицейския участък Вайнхайм извършеното от нея нарушение правилата за движение, а именно нарушено е правилото за предимството на идващия отдясно, в резултат е настъпило ПТП. Увредено е собственото на Криста Фетцер Щумпф МПС: лек автомобил марка „Нисан”, модел „Микра“ с рег. № HD CS 1743.

При извършената в последствие проверка било установено, че ответницата не е притежавала задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Видно от приложените доказателства от Националното бюро 4 на автомобилистите на Германия е изплатено обезщетение във връзка с увредения лек автомобил марка „****, собственост на К. Ф. Щ., в размер на 4 770,69 евро, включващо:

3 801,18 евро – остойностени щети за ремонт;

200 евро – обезценка;

115 евро – неразполгаемост с МПС;

629,51 евро – техническа експертиза по приложна експертиза и приложени фактури на „Бекс Бюро“ към немското Бюро – зелена карта;

По претенцията за щета са заплатени:

942,26 евро разходи по обработка на щета с ДДС фактура и 23 евро – разходи за банкови такси.

Не се спори по делото, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с нареждане за презграничен превод по заявено искане от Дойче бюро, Грюне карте е платило сумата от 5 555,91 евро на 22.11.2016 г. С преводно нареждане от 23.12.2016 г. Гаранционен фонд е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сумата от 11 218,54 лв., представляваща левовата равностойност на 5 735,05 евро /сборът на описаните по-горе: 4 770,69 евро + 942,26 евро + 23 евро/.

Съгласно чл. 559 от Кодекса за Застраховането законодателят е предвидил Гаранционният фонд да възстановява суми, изплатени от Компенсационен орган на Държава – членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния орган на Държавата-членка. Съгласно ал.3 на посочения чл.559 след изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република 5

България. Функциите на ГФ, действащ като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган, който съгласно КЗ/отм./ за територията на Република България се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата, органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице.

В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 559, ал. 3 във връзка с ал.1, т.1 от действащия КЗ, тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС – Федерална република Германия; виновният водач на МПС в случая ответницата не е разполагала с валидно сключена задължителна застраховка „***“ и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника, като е прието. Размерът на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП.