Решение № 49 от 23.03.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Харманли, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20245630200168 по описа за 2024 година

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

Образувано е по жалба от А. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.*** против Наказателно постановление № 1559 от 28.06.2021г. инж.Ю.С.К. –директор на РДГ Кърджали, оправомощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 270 от Закона за горите за нарушение на чл.14б от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50лв.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения на атакуваното с нея наказателно постановление. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се твърди, че са издадени при съществени нарушения на закона.

В съдебно заседание пред Районен съд - Харманли жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. Д. А.- АК гр. Хасково са постъпили по делото становища, които се поддържат. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. Претендира разноски.

Административно - наказващият орган, редовно призовани, не изпращат представител и не се представлява. Постъпило е становище от упълномощения представител на АНО, с което счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана и моли да не бъде разглеждана, а образуваното производство да бъде прекратено.Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при 1 извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2021г. в 11:20часа в землището на с.Българин, общ. Харманли е извършена проверка на камион марка „ЗИЛ“ 131 с рег.№***, който не е снабден с функциониращо устройство за позициониране и проследяване GPS, с което виновно е нарушил чл.14б от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, поради което и на основание чл.270 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

АУАН е съставен на 21.05.2021г. в гр.Харманли, от З. М. С. – горски инспектор при РДГ Кърджали в присъствието на свидетелите Б. И. Н. и К. Д. Н. и нарушителя, който като обяснения е отразено – ненавременно превеждане на сумата към фирмата поддържаща GPS устройството, както и че потвърждава написаното в т.1 от акта.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – актосъставителя З. С. и свидетелите по акта Б. Н. и К. Н., които посочват, че актът е бил съставен в гр.Харманли, въз основа на проверка на камион превозващ дървесина немаркирана с контролна горска марка и нямала издаден превозен билет, но тъй като установили, че собственик на камиона било друго лице, не съставили акт, а само констативен протокол. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН серия КОО, № 095171, в който е описано, че камион марка „ЗИЛ“ 131 с рег.№***, не е снабден с функциониращо устройство за позициониране и проследяване, с нарушител А. И. Д. от гр.Харманли. Като нарушен текст е посочен чл. 14б от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Акта е връчен на същата дата на нарушителя, който е описал като обяснения - че ненавременно превеждане на сумата към фирмата поддържаща GPS устройството, както и че потвърждава написаното в т.1 от акта.

На 28.06.2021г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 1559 на Директора на РДГ-Кърджали, с което за описаното по-горе нарушение на чл. 14"б" от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на жалбоподателя Д. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50лева- на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 270 от Закона за горите.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП 2 също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.

Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и наказателното постановление по следните съображения.

При съставянето на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на императивна разпоредба от ЗАНН, ограничило правото на защита на наказаното лице.

Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, в акта следва да се съдържа описание на нарушението и да бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. В АУАН е описано следното нарушение: камион марка „ЗИЛ“ 131 с рег.№***, не е снабден с функциониращо устройство за позициониране и проследяване GPS.Не става ясно защо въпросния камион е следвало да бъде снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението /GPS/, което е изискване за автомобилите превозващи дървесина, съгласно чл. 14б. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) Товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства).

Разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ сочи, че товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.

206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS), би имала отношение към извършеното нарушение, ако беше удостоверено, че процесния камион е превозвал дървесина.

От посочените по- горе разпоредби се установява, че в описателната част на нарушението както в АУАН, така и в атакуваното НП, не се съдържат обстоятелства за това, че А. Д. е превозвал дървесина,т.е. липсва съставомерен признак от състава на нарушението.

В тази връзка не следва да бъде поставян един нарушител в ситуация, при която същият сам да доизяснява, тълкува волята на наказващия орган и да проследява текстовете на изписаните разпоредби в АУАН и НП. Описанието на едно административно нарушение следва да е достатъчно ясно и да не съпроводено със съмнения или възможност за тълкуване и излишни интерпретации.

Налице е разминаване между описаното текстово административно нарушение, разпоредбите на цифрово описаните законови такива и реално установеното извършено нарушение. Което представлява съществено нарушение на материалния закон, водещо до отмяна на издаденото наказателно постановление.

Посочената правна квалификация на нарушението е изискване на разпоредбата на чл. 42,т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН и е от съществено значение, като следва да се има предвид, че между описанието на нарушението и неговата правна квалификация следва да е налице пълно единство, тъй като влияят върху правото на защита на нарушителя, а именно върху възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

В случая със съставяне на АУАН нарушителят следва да е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. С това нарушение е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере какво е нарушението, за което е наказано.

Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл. 14б от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии , а именно че като собственик и ползвател на товарно МПС не е осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройство на 29.03.2021г., като е управлявал камион марка ЗИЛ 131 с рег. № ***. Т. е. това означава, че за съставомерността на деянието е необходимо да се установи чрез годни доказателства неговия субект – собственик или ползвател на МПС-то.

3

Съгласно чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS), като редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11 – Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Според чл. 14б, ал. 1 от тази наредба товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства), а съгласно чл. 14б, ал. 3 от същата собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството. За съставомерността на процесното деяние от обективна страна е необходимо да се установи, че на 29.03.2021г. А. И. Д. е бил собственик или ползвател на товарен автомобил марка ЗИЛ 131 с рег. № ***. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.

Във въззивното производство се събраха безспорни писмени доказателства, а именно: писмо с № 1354 от 11.02.2025г. на ОДМВР , сектор „ Пътна полиция”, приложените разпечатки към него от АИС – Регистрация на ППС и собствениците им, СРМПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, че собственик на товарен автомобил марка ЗИЛ 131 с рег. № *** към инкриминираната дата 29.03.2021г. е И.А.О. с ЕГН ********** , от с. Горно Дряново, община Гърмен. Управлението на автомобила от А. И. Д. не доказва, че той е собственик или ползвател на същия.

Субектът на задължението за снабдяване с GPS устройства на превозните средства и мобилните обекти се извежда от ал. 3 на чл. 14б от посочената Наредба, според която собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.