Решение № 1315 от 24.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. *, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110163303 по описа за 2023 година

Пред Софийски районен съд е било образувано гр. д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, 57 състав, по подадена искова молба вх. № 8003253/15.02.2016 г., с която от името на „***“ ЕАД против **, ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците дължат разделно /по ½ част за всеки от тях/ на ищеца сумата от 1086,67 лв., представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.

*, ж.к. „***“, ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до изплащане на вземането, като от ответниците се претендира по ½ част от посочената сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.11.2015 г. по ч.гр.д. № 61905/2015 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.

С протоколно решение от 25.04.2017 г., постановено по гр. д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, 57 състав съдът е признал за установено, че ответниците **, ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** дължат на ищеца „***“ ЕАД сума от по 658,17 лв., представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.

*, ж.к. „***“, ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума от по 84,88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, и е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски в заповедното производство в размер от по 1

164,82 лв. и разноски в исковото производство в размер от по 114,13 лв.

След постановяване на съдебното решение съдът е извършил справка по реда на Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до НБД „Население“, от която е установил, че ***, ЕГН ********** е починала на 08.07.2016 г., поради което с разпореждане от 29.06.2017 г., на основание чл. 227 ГПК, е конституирал като ответници в производството по гр. д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, 57 състав на мястото на починалата ***, ЕГН **********, нейните наследници по закон, а именно – ** и Б. Е. К., като всеки от тях е следвало да отговаря за по ½ от припадащите се на ***, ЕГН ********** задължения към ищеца, или за по ¼ част от вземанията, предмет на предявените искове.

С разпореждания от 22.07.2019 г. и 23.06.2021 г. съдът е указал на ищеца да внесе депозит за възнаграждение на особен представител на ответника Б. Е. К., с оглед необходимостта от връчването на препис от постановеното съдебно решение. След внасяне на определения депозит, за особен представител на ответника Б. Е. К. е назначен адвокат Б*** от САК, на когото е връчен препис от постановеното протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, 57 състав.

Срещу горепосоченото съдебно решение, адвокат Б*** от САК, в качеството си на особен представител на ответника Б. Е. К., е подал въззивна жалба вх. № 25136585/08.09.2021 г., по която е образувано в. гр. д. № 801/2022 г. по описа на СГС, II-Б състав.

С Решение № 5546/01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 801/2022 г. по описа на СГС, II-Б състав, съдът е обезсилил протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 8051 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, в частта, в която е признато за установено по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът ***, ЕГН ********** /починала преди приключване на устните състезания пред СРС/ дължи на ищеца „*-*“ ЕАД на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 329,08 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана ТЕ за топлоснабден обект апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. „***“, ***, за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,44 лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 658,17 лв. за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г., както и в частта в която *** е осъдена да заплати 82,14 лв. разноски по ч.гр.д. 61905/2015 г. и 57,07 лв. по исковото производство, които задължения са преминали върху Б. Е. К., по реда на наследственото правоприемство от наследодателя му ***, съобразно частта, която е наследил Б. Е. К..

С горепосоченото въззивно решение съдът е върнал делото за ново разглеждане 2 от друг състав на СРС, който да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника ***, ЕГН **********, вече с участието на процесуалните му правоприемници, вкл. и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с участието на Б. Е. К., поради което е образувано настоящото гр.д. № 63303/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

С разпореждане от 17.11.2023 г. на зам.председател на Софийски районен съд е разпоредено да се образува дело, което да се преразпредели между съдиите от II Гражданско отделение на Софийски районен съд, без 57-ми състав.

Със заявление вх. № 3070152/13.10.2015 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу **, ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1267,74 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. ***, б**, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 162,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2012 г. до 29.09.2015 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 48,60, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. ***, б**, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,93, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2012 г. до 29.09.2015 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

На 12.11.2015 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, като е разпоредено всеки от длъжниците да заплати в полза на ищеца по ½ част от горепосочените суми.

Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 15431/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжниците и от името на същите в законоустановения срок са постъпили възражения, като в тази връзка заявителят /*** ЕАД/ е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си на 27.01.2016 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 15.02.2016 г./.

В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите са потребители на топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственици на последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Бруната 3

ООД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че от страна на ответниците е използвана доставяна до процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на същото.

Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за установено, че всеки от **, ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** дължи в полза на *** ЕАД сума в размер на 543,34 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. ***, б**, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

С протоколно решение от 25.04.2017 г., постановено по гр. д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, 57 състав съдът е признал за установено, че ответниците **, ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** дължат на ищеца „***“ ЕАД сума от по 658,17 лв., представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.

*, ж.к. „***“, ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума от по 84,88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, и е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски в заповедното производство в размер от по 164,82 лв. и разноски в исковото производство в размер от по 114,13 лв. Тоест произнесъл се е за повече, отколкото е бил сезиран от ищеца в проиводство След постановяване на съдебното решение съдът е извършил справка по реда на Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до НБД „Население“, от която е установил, че ***, ЕГН ********** е починала на 08.07.2016 г., поради което с разпореждане от 29.06.2017 г., на основание чл. 227 ГПК, е конституирал като ответници в производството по гр. д. № 8051/2016 г.

4 по описа на СРС, 57 състав на мястото на починалата ***, ЕГН **********, нейните наследници по закон, а именно – ** и Б. Е. К., като всеки от тях е следвало да отговаря за по ½ от припадащите се на ***, ЕГН ********** задължения към ищеца, или за по ¼ част от вземанията, предмет на предявените искове.

С разпореждания от 22.07.2019 г. и 23.06.2021 г. съдът е указал на ищеца да внесе депозит за възнаграждение на особен представител на ответника Б. Е. К., с оглед необходимостта от връчването на препис от постановеното съдебно решение. След внасяне на определения депозит, за особен представител на ответника Б. Е. К. е назначен адвокат Б*** от САК, на когото е връчен препис от постановеното протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, 57 състав.

Срещу горепосоченото съдебно решение, адвокат Б*** от САК, в качеството си на особен представител на ответника Б. Е. К., е подал въззивна жалба вх. № 25136585/08.09.2021 г., по която е образувано в. гр. д. № 801/2022 г. по описа на СГС, II-Б състав.

С Решение № 5546/01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 801/2022 г. по описа на СГС, II-Б състав, съдът е обезсилил протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 8051 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, в частта, в която е признато за установено по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът ***, ЕГН ********** /починала преди приключване на устните състезания пред СРС/ дължи на ищеца „*-*“ ЕАД на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 329,08 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана ТЕ за топлоснабден обект апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. „***“, ***, за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,44 лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 658,17 лв. за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г., както и в частта в която *** е осъдена да заплати 82,14 лв. разноски по ч.гр.д. 61905/2015 г. и 57,07 лв. по исковото производство, които задължения са преминали върху Б. Е. К., по реда на наследственото правоприемство от наследодателя му ***, съобразно частта, която е наследил Б. Е. К..