Определение № 536 от 10.08.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Перник, 09.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20221700500450 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД против определение № 1866/27.05.2022г. по гр. д. № 2858/2021 г. на РС - Перник, с което е оставена без уважението молба с вх. № 5536/21.03.2022 г. на жалбоподателя-ответник по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 174/21.02.2022 г. по гр. д. № 2858/2021 г. на РС - Перник, в което разноските в производството са възложени изцяло в тежест на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно, които като цяло се свеждат до това, че разноските за първоинстанционното производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, а именно - в качеството на ответник не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

Ответникът по жалбата – Д. В. П. оспорва същата с искане за оставянето й без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Гр. д. № 2858/2021 г. на ПРС е приключило с решение № 174/21.02.2022 г., с което е отхвърлен предявеният от Д.П. срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД иск с правна кв. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД да върне на Д.П. сумата в размер на 7110.12 лева, подробно описана като отделни вноски 1 в удостоверение № *** на ЧСИ Д. по изп.д. № 274/2017 г., платена на отпаднало основание след погасяване по давност на вземанията по Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 8582/13.12.2010 г. и изп. лист по ч.гр.дело № 11764/2010 г. на РС-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба - 07.06.2021 г. до окончателното изплащане. С решението съдът е съобразил настъпилите след предявяване на иска обстоятелства съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, а именно, че ответникът е заплатил в хода на производството претендираната сума, заедно с лихвата за забава, поради което е отхвърлил иска като погасен чрез плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата направените пред първата инстанция разноски в размер на 794,90 лева, от които 289,40 левадържавна такса, 3,50 лева- такса за превод на държавната такса и 500 лева- адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 11.06.2021 г.

По повод молба от ответника по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че ответникът следва да понесе отговорността за разноските, защото е дал повод за завеждане на иска и че не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че в случая не е приложим чл. 78, ал. 3 ГПК, който е приложим само в случай на отхвърляне на исковата претенция поради неоснователност, но не и както е в настоящия казус, когато отхвърлянето й е поради реализирано в хода на съдебното производство плащане на задължението от ответника. Ирелевантно е дали ищецът е упражнил процесуалното си право по чл. 232 или чл. 233 ГПК – дори и да беше сторил това и производството по иска да беше прекратено, това нямаше да рефлектира върху правото му да получи всички разноски предвид основанието за извършването им, а именно поведението на ответника. Съгласно трайно установената практика (определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г., І г. о., определение № 388/11.07.2017 г. по ч. т. д. № 831/2017 г., ІІ т. о. и цитираните в тях предходни актове на ВКС по същия въпрос), когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба (например извършено плащане на претендираната сума) ищецът има право на направените разноски.

Осъщественото в хода на процеса плащане не се отразява на отговорността за разноски на ответника по първоинстанционното производство, независимо, че ответникът е признал иска, тъй като той е дал повод за спора,т.е. липсва другото кумулативно изискване по чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото е била платена сумата в размер на 7110.12 лева по изп.д.

№ 274/2017 г. на ЧСИ Д., както и че същата е събрана от ищцата по изпълнителното дело на отпаднало основание, тъй като с влязло в сила решение № 30 от 09.07.2018 г. по т.д. № 90/2017 г. на Пернишкия окръжен съд между страните е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че вземанията на ответника към ищцата по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 11764/2010г. на РС- Перник, са погасени по давност в периода от 27.07.2011 г. до 27.07.2016 г. С това решение е отпаднало основанието, ответникът да държи тази получена сума и той дължи връщането й изцяло. Не е необходима покана , за да стане изискуемо задължение, възникнало на основание съдебен акт, затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието /така и т. 7 от ППВС 1/1979 г./. Към датата на предявяване на иска вземането на ищеца за преведената на ответника на отпаднало основание сума е било изискуемо и ответникът е дължал връщането й без да е нужна нарочна покана от 2 кредитора. Той е получил сума, за която не би могъл да има съмнение, че не му се следва, и е дължал връщането й, считано от влизането в сила на решение № 30 от 09.07.2018 г. по т.д. № 90/2017 г. на Пернишкия окръжен съд , което е станало на 22.06.2020г. Като не е сторил това близо една година, той е дал повод на кредитора да предяви исковата претенция – предмет на настоящото дело. Вярно е, че той признава иска, но за освобождаването от отговорност за направените разноски това признание не е достатъчно, а наред с него се изисква ответникът да не е станал причина за завеждане на делото. В този смисъл не се е осъществила хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, обуславяща освобождаването на ответника от отговорността за разноски в производството.

С оглед гореизложеното, не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1866/27.05.2022г. по гр. д. № 2858/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3