Решение № 284 от 07.06.2024, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Габрово, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20234210101734 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Йеттел България" ЕАД гр. София, чрез пълномощник адвокат З. Ц., против И. Х. Д. от гр.

Габрово.

В исковата молба се твърди, че между „Йеттел България" ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл" ЕАД и „Теленор България" ЕАД) и ответника са сключени следните договори: договор за мобилни услуги № 624741899 от 07.06.2021 г. , договор за лизинг от 07.06.2021 г. и договор за лизинг за базови аксесоари № 624742274 от 07.06.2021 г. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилен номер и устройства на лизинг се прилагат следните условия:

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 624741899 от 07.06.2021 г. от 07.06.2021 г.;

- за мобилно устройство NOKIA 3.4 64GB Dual Blue - условията, договорени в и Договор за лизинг от 07.06.2021 г.

- за комплект 4 броя аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари от 07.06.2021 г.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2021 г. - м. ноември 2021 г., а именно : фактура № 7322731940/15.07.2021г., фактура № 7324009421/15.08.2021г., фактура № 7325334000/15.09.2021г., фактура № **********/15.10.2021 г., фактура № 1

7327927846/15.11.2021г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:

По Договор за мобилни услуги № 624741899 от 07.06.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 130,30 лв., от които: 53,27 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15/06/2021-14/10/2021; неустойка в размер на 77,03 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

По Договор за лизинг от 07.06.2021 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство NOKIA 3.4 64GB Dual Blue, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 473,57 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/06/2021-14/10/2021 в общ размер на 82,36 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 20,59 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/10/2021-07.05.2023 г. в общ размер на 391,21 лв. с вкл.

ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 20,59 лв. с вкл. ДДС.

По Договор за лизинг за базови аксесоари от 07.06.2021 г., с който е предоставено ползването на комплект 4 броя аксесоари, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 47,61 лв„ от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/06/2021-14/10/2021 в общ размер на 8,28 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 2,07 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/10/2021-07.05.2023 г. в общ размер на 39,33 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,07 лв. с вкл.

ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** са уредени от страните в т. 9 от договор за мобилни услуги № 624741899 от 07.06.2021 г.

Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за 2 предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя. в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България" ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Габрово, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 883/2023 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът е уведомил ищеца, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането м у по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 883/2023 г. по описа на Районен съд - Габрово, против длъжника — ответник И. Х. Д., както следва: 651.48 лв., представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № 624741899 от 07.06.2021 г. и Договор за лизинг от 07.06.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 624742274 от 07.06.2021 г., за които суми са издадени фактура № 7322731940/15.07.2021г., фактура № 7324009421/15.08.2021г., фактура № 7325334000/15.09.2021г., фактура № **********/15.10.2021г., фактура № 7327927846/15.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В с.з. не се явява представител на ищеца. Пълномощникът му е представил писмено становище, в което излага съображения за уважаване на предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител адвокат Н. Д.. В представения от него отговор се изразява следното становище:

Процесният спор е свързан с общо 3 бр. съглашения между търговец (доставчик на телекомуникационни услуги) и физическо лице - потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Между страните са сключени 1 бр. договор за мобилни услуги (ДМУ) и 2 бр. договор за лизинг (ДЛ).

3

Оспорват се като неоснователни всички претенции на ищеца, основаващи се на (l) неустойка и (2) разлика в цената на устройство без абонамент и преференциална лизингова цена.

Въпреки че неустойките в ДМУ се ограничават до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, съответните клаузи в ДМУ са нищожни поради неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В ДМУ между страните се предвижда неустойка в полза на "Теленор България" ЕАД в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.

Също така в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Въпреки че не е изрично заявено в ИМ, горните клаузи са в синхрон със Спогодба от 18.01.2018 г. във връзка с гр. д. № 15539/2014 г. и гр. д. № 16476/2014 г. по описа на СГС, съгласно която ищцовото дружество и Комисията за защита на потребителите (КЗП) се споразумяват, че за съществуващи клиенти - физически лица, максималният размер на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Обвързването на неустойката с размера на стандартния месечен абонаментен план (без промоционалните и пакетни отстъпки), а не с размера на действителната месечна абонаментна такса, води до нейната неравноправност. На същото основание следва да се обяви за неравноправна и неустойката, обвързана с по-високата (обявена от ищцовото дружество за "стандартна") цена на предоставеното устройство.

Що се отнася до позоваването на предоставена на потребителя "преференциална цена" на отдадено на лизинг устройство, особеният представител поддържа, че "пазарната цена на устройството", спрямо която търговецът предоставя на потребителя "отстъпка", е всъщност изкуствено завишена и несъобразена с пазара цена. В тази връзка ищецът не доказва доколко "пазарната цена на устройството" отговаря на цената за същия продукт при други търговци, нито дали въобще е реализирал продажби на тази цена. Тази цена ищецът е ползвал единствено като платформа за да промотира абонаментните си планове.

До извод за неравноправност на договорни клаузи води и обстоятелството, че в ДМУ и в ДЛ не се предвиждат реципрочни неустоечни клаузи в полза на потребителя при неизпълнение на търговеца.

Неравноправно е и допълнението, че освен неустойката потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Това допълнение е неясно формулирано, а прилагането му би могло да доведе до задължаване на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение.

Поради това допълнението е неравноправно съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП.

Предвид гореизложеното, претенциите на ищеца в размер на 77,03 лв. във връзка 4 с неустойка следва да бъдат отхвърлени изцяло поради нищожност на посочените от ищеца основания.

Неравноправният характер на цитираните неустоечни клаузи се онагледява и чрез съдебната практика. В тази връзка е Определение № 999/13.04.2020 г. по в. ч. т. д. № 331/2020 г. описа на Окръжен съд - Варна, I състав . В мотивите на окръжния съд е цитиран аргументът, че размерът на неустойката не би следвало да се формира на база стандартния месечен абонамент без промоционалните и пакетните отстъпки.

В допълнение към гореизложеното се прави искане съдът да проведе предвидената в чл. 7, ал. 3 ГПК служебна проверка за наличие в процесните ДМУ и ДЛ на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Такава проверка следва да се направи и в Общите условия (ОУ) към процесните ДМУ, които не са предоставени от ищеца с ИМ, но се съдържат по заповедното ЧГД 883/2023 г. по описа на PC - Габрово, приложено към делото. По заповедното производство няма данни да е извършвана проверка във връзка с разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. з ГПК. Служебната проверка за наличие на неравноправни клаузи не е ограничена в рамките на заповедното производство или с определен преклузивен срок. ДМУ и ДЛ са с потребителски характер, поради което ответникът се ползва от защитата, предоставена по ЗЗП. За потребителя, позоваващ се на неравноправен характер на клаузи от договор, не съществува задължение да конкретизира същите или да посочва в детайли основанието за твърдяната неравноправност. Въпреки това с е обръща внимание, че като неравноправни клаузи (освен горепосочените) следва да се обсъдят например: клаузата в ДМУ, съгласно която след изтичане на първоначалния срок на ДМУ същото се превръща в безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да се прекрати с едномесечно предизвестие (стр. 4, пар. поел. от ДМУ) - в нарушение на чл. 149, ал. 2, т. 9 ЗЗП; клаузата в ОУ операторът (ищцовото дружество) да има право да индексира месечния абонамент веднъж годишно. В допълнение, приложените фактури съдържат и задължения за застраховки. Такива задължения не се цитират и претендират в ИМ, но се дължат на неравноправно договаряне и могат да имат отношение към действителността на процесиите договори. В случай, че към процесиите ДМУ и ДЛ не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на отделни клаузи влече тяхната нищожност в цялост, нищожни следва да са и неустоечните им клаузи.