Решение № 11862 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11862 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.ЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело № 20231110150062 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.

1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 3 735,70 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: ******************, аб.№ ********, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 439,30 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата от 74,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13,74 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.05.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 25498/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като недоказана. Твърди, че между страните не е налице договор за предоставяне на топлинна енергия, тъй като не е обвързан от общите условия на ищеца, 1 както и че ищецът не е предоставил топлинни услуги в процесния период с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба сума.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован се представлява от юрисконсулт Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът Г. Т. У., редовно призован в съдебно заседание, се представлява от адвокат В. У., който от името на доверителя си поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 25498/2023г., в срока по чл. 415 ГПК и при подадено в срок от ответника възражение по чл. 414 от ГПК.

По същество съдът намира, исковете за частично основателни, по следните съображения: Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 37 от досието на делото както следва:

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ.

Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за 2 който се отнасят.

По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на **************“, от който е видно, че собствениците на самостоятелно обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ като за целта упълномощено конкретно лице от името на ЕС да подпише договор с /ФИРМА/. Това конкретно лице, съдът установи, че е самият ответник – Г. У.. На четвърта позиция от спикъса на етажните собственици към протокола е положен подпис отново на Г. У., обстоятелство, което не се оспори в хода на производството. Решението, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници. От името на собствениците на самостоятелни обекти на правото на собственост в СЕС е сключен договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.21-22 по делото.

Оспорва се първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно наличието на валидно сключено между страните правоотношение по доставка на топлинна енергия.

По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът Г. Т. У. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 65, находящ се в ****************** за процесния период от време. Видно е по делото, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.06.1997г. родителите на ответника са му дарили процесния имот, като с молба – декларация от 23.10.2001г., ответникът е подал искане за откриване на партида. Няма данни до началото на процесния период партидата да е променяна. Предвид изложеното, съдът приема, че през периода - 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали е обитавал имота, след като по делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да изключва отговорността на ответника. Определящо за задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот и което по отношение на ответника се установи в производството.

3

Оспорва се и количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница за дялово разпределение.

В тази връзка от изслушаната по делото СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия на адреса се отчита от общ топломер в началото на всеки месец по електронен път, като технологичните разходи са отчитани за сметка на ищцовото дружество. Дялово разпределение е извършвано след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монитрани в имота. По данни на ФДР в имота е имало монтирани пет отоплителни тела, съответно пет топлоразпределители, както и два водомера за топла вода, като при отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния период е изчислена по формула, съгласно приложението към чл. 61.,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването, като вещото лице е констатирало, че имота има отопляем обем от 226 м3, съгласно акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда от 23.11.1974г. По отношение на СТИ е установено , че за същото е налично свидетелство за проверка № 18-09-04-3 от 05.09.2018г., като е посочено, че през 2019 и 2020г. ищцовото дружество не е имало сключен договор с фирми за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване, като е налично свидетелство за проверка № С2-1337-1 от 01.07.2021г. Изслушаната ССчЕ установява, че по прогнозни данни за имота с абонатен номер ******** по фактури е начислена сума от 4173,51 лева, като след изравняване главницата за доставена в имота топлинна енергия е в размер на 3735,70 лева. На абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в периода от 31.05.2020г. до 30.04.2022г. в размер на 74,03 лева. Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № Е- РД-04-1 от 12.03.2020 г., приложима с оглед процесния период. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност. По делото са приети формуляри за отчет, касаещи процесния период, от които е видно, че потребител, намиращ се на адреса е осигурил достъп до апартамента за отчитане. Възражението на ответника в тази връзка е ирелевантно, доколкото ал.2 от чл. 70 от горепосочената наредба задължава клиентите да осигурят достъп за отчет показанията на уредите, като е без значение кой е осигурил този достъп, дали самият клиент, или друго лице на адреса или някой от домашните, живущи на адреса. В конкретиката на случая е видно, че достъп е осигурен, и е извършен реален отчет на уредите. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на водомера на топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети.