Решение № 64 от 09.03.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 64 гр. Добрич, 09.03.2021 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, V състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 232/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х, чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Ю.Т.Г. ***, против Решение № 22 от 23.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич.

Жалбоподателят обжалва процесното решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 6 от 06.04.2020 г. на Ръководител на осигуряване за безработица в ТП на НОИ – Добрич. Счита Решението за неправилно и незаконосъобразно. С обжалваното разпореждане е разпоредено да бъде възстановено получено парично обезщетение за безработица за периода от 07.03.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 8 997,21 лева, с мотива, че за периода, в който е работил оспорващият е бил постановен отказ на НАП за издаване на удостоверение А1, както и че е подчинен на законодателството на Франция. Тези твърдения се оспорват и се излагат подробни мотиви в подкрепа на становището на жалбоподателя. Прави и позоваване на чл.12 от Регламент №883/2004 г.. Моли да бъде отменено оспореното Решение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.З., ДАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като се позовава и на влязлото в сила решение по адм. дело №231/2020 г. и по адм. дело №233/2020 г. по описа на ДАС.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Л. Цонева, редовно упълномощена, която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а оспореното Решение намира за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Добрич, в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО Решението на Ръководителя на Териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14 - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез Ръководителя на Териториалното поделение, който в 7 - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В случая Решение № 22/ 23.04.2020 г. е изпратено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка. Видно от известието за доставяне, същото е получено на 15.05.2020 г. Жалбата е подадена на 21.05.2020 г. чрез административния орган, с оглед на което е подадена по установения ред, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, респ. чл. 149, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното жалбата е допустима, като подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и съдържание и от лице, адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси, поради има правен интерес от оспорването и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Със заявление от 07.03.2019 г. жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като е декларирал прекратяване на трудово правоотношение с „Респект 77“ ООД, считано от 07.03.2019 г.. В заявлението е декларирал и съответните обстоятелства по ал. 1 и ал. 2 на чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложен акт за прекратяване на правоотношение, а именно Заповед № 56/ 07.03.2019 г.

По повод подаденото заявление първоначално е издадено Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 1/ 20.03.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., в размер на 63.81 лв. дневно.

Впоследствие на основание чл. 54г, ал. 4 КСО е издадено Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 2/ 14.11.2019 г. от „за

Ръководител на осигуряването за безработица“, експерт по осигуряването, съгласно Заповед № 1015 – 24 – 77/ 29.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица. Като мотив е посочено, че не е приключила проверка в „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД във връзка с определяне на приложимото законодателство. Приложена е Справка за изплатени обезщетения за безработица.

С

Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 3/ 18.03.2020 г. на основание чл. 55 АПК е възобновено производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Ю.Т.Г., считано от 01.10.2019 г. Като мотиви е отразено, че е получен Констативен протокол (КП) № КП – 5 – 21 – 00728623/ 28.02.2020 г.

На

06.04.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е издадено Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 4, с което е отменено Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 1/ 20.03.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., в размер на 63.81 лв. дневно, тъй като според Констативен протокол № КП – 5 – 21 – 00728623/ 28.02.2020 г. в периода 23.03.2017 г. до 29.07.2017 г. и от 24.08.2017 г. до 30.03.2018 г. лицето е командировано от български работодател („БО ИНТЕРИМ“ ЕООД) във Франция.

Отразено е, че за този период е постановен отказ на НАП за издаване на Удостоверение А1, като е прието, че е приложимо законодателството на държавата, в която е положен трудът, на основание чл. 11, § 3, т. „а“ от Регламент 883/2004 г. – Франция, т.е. не се прилага българското законодателство. Разпореждането е потвърдено с Решение № 20/23.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич, което е отменено при съдебното му оспорване с Решение №358/09.12.2020 г., постановено по адм. дело №231/2020 г. по описа на Адм.съд Добрич. Решението е влязло в законна сила на 09.12.2020 г..

Второто

Разпореждане № 241-00-498-5/06.04.2020 г. е издадено на основание чл.54ж, ал. от КСО и с него административния орган е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО като са изложени мотиви, че лицето е подчинено на законодателството на държавата-членка – Франция, на чиято територия е полагал труда си.

Разпореждането е потвърдено с Решение №21/23.04.2020г. на директора на ТП на НОИ –Добрич, което е отменено при съдебното му оспорване с Решение №57/08.03.2021 г., постановено по адм.дело № 232/2020 г. по описа на АдмС-Добрич. Решението е влязло в сила на 08.03.2021 г..

Настоящо производство е образувано по оспорване на Решение № 22/23.04.2020г. на директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е оставено в сила третото разпореждане, с което въз основа на първите две разпореждания е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за периода 07.03.2019 - 30.09.2019 г. в размер на 8 997,21 лева. До приключването на спора по адм.д. № 231/2020г. с влязъл в сила съдебен актов, делото бе спряно и съответно възобновено с Определение № 359 от 11.12.2020 г.

В мотивите и на двете решение, ДАС е приел, че за прилагането на изключението по чл. 12 от Регламент № 883/2004 от общото правило за приложимото право се изисква да бъде издадено удостоверение А1 от съответната компетентна институция на изпращащата държава. Компетентната институция за Република България е съответната Териториална дирекция на НАП, като процедурата за издаването на цитираното удостоверение е уредена в глава XII на ДОПК, чл. 88 и следв. Сочи се, че ако е постановен отказ за издаване на удостоверение А1 за съответното лице, то се прилага общият принцип, че приложимо е законодателството на държавата – членка, в която е положен трудът, като не се прилага българското законодателство, по аргумент от чл. 11, § 3, т. „а“ от Регламент № 883/ 2004 г.

В случая обаче, от приетото писмо на ТД на НАП София такъв отказ не е издаван. Поради което и съдът е приел, че териториалното поделение на НОИ, в случая ТП на НОИ – Добрич, не разполага с компетентност да извърши преценка, доколко в конкретния случай са налице предпоставките за приложението на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, тъй като по отношение на жалбоподателя не е налице издадено удостоверение А1 или постановен отказ да бъде издадено такова.

По делото като доказателства е изискана справка от ТД на НАП София-град, като е получено писмо, в което е отразено, че след извършена справка в информационните системи на НАП относно лицето Ю.Т.Г., ЕГН **********, в качеството му на наето лице във фирма „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, е установено, че няма данни за подадени искания за издаване на удостоверение А1 от цитираното дружество за това лице и съответно няма данни за постановен отказ за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство. Посочени са трудовите договори, за които има данни, както и че са подавани декларации образец 1 за лицето и са внесени осигурителните вноски.

От

НОИ София е представено като доказателство КП №КП—21-00728623/28.02.2020 г., издадена във връзка с извършената проверка на „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД гр. София.

Според този КП е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, София. Проверката е извършена във връзка с постъпил сигнал вх. № 1043 – 21 – 1051#4/

15.11.2019 г. от ТП на НОИ – Добрич относно начина и реда, законодателство, упражняването на трудова дейност по чл. 4 КСО, във връзка с чл. 10 КСО и коректността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 КСО на Ю.Т.Г. и още две лица, осигурени чрез „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, София.

В КП е отразено, че съгласно трудово досие Ю.Т. е назначен в „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, София с трудов договор от 23.03.2017 г. на основание чл. 107р, ал. 4, т. 1 във връзка с чл.

68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, на длъжност „монтажник метални изделия“, място на работа – Атерие де Шевруз – Франция, за временна работа с адрес: Р Франция, Парк де Гомбервил, ул. Пабло Пикасо № 4, 78114 Мани де Амо – Предприятие ползвател. Срокът на договора е до завършване на определената работа, считано от 01.04.2017 г. до 28.07.2017 г., с работно време от 37 часа седмично и възнаграждение от 4029.84 лв. Трудовият договор е прекратен на 29.07.2017 г. С трудов договор от 24.08.2017 г. лицето отново е назначено в същото дружество, със същото място на работа, на същото основание. Трудовият договор е прекратен, считано от 30.03.2018 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. По делото няма спор, че Разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б.

" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед на това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен орган - Директор на ТП на НОИ - Добрич, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с Решение, след като се е запознал с жалбата срещу Разпореждане от вида на посочените в чл.