Решение № 90 от 28.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Плевен, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20224400900098 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „КОМАКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. ***, общ.Д.Митрополия, обл.Плевен, ул.***, ЕИК 831852646, представлявано от управителя О. И. М., чрез пълномощника адв. Т. Д., против

„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, със седалище гр. София, ЕИК

175133827.

В исковата молба са наведени следните фактически твърдения:

„Комакс“ ЕООД е потребител на ел.енергия за небитово ползване по договор с праводателя на ответника за недвижим имот, находящ се в с.***, общ.Д.Митрополия. На 27.12.2007 г. „ЧЕЗ Електро България“ АД /с правоприемник „Електрохолд продажби“ АД/ депозирало молба за издаване на изпълнителен лист срещу „Комакс“ ЕООД на несъдебно изпълнително основание. Такъв е бил издаден за сумата от 4764,03 лв. – главница за незаплатена ел.енергия за периода от 10.01.2003 г. до 31.05.2007 г. и лихва за забава за периода от 10.01.2003 г. до 17.12.2007 г. в размер на 611,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, както и сторените по производството разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20148140400219 по описа на ЧСИ Н. В.. След получаване на поканата за доброволно изпълнение по същото ищцовото дружество подало възражение по чл. 250 от ГПК /отм./. С определение на РС-Плевен 1 изпълнителното производство било спряно на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК, а в последствие - прекратено с определение от 01.12.2014 г. по ч.гр.д.

№4423/2007 г. На 13.02.2014 г. образуваното срещу дружеството изпълнително производство по описа на ЧСИ Н. В. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Наскоро, при устна справка в офис на ответника се установило, че в информационната система на „Електрохолд продажби“ АД за клиентски номер 210000384581 има непогасени задължения в общ размер на 76 563,45 лв. за периода 10.07.2002 г. до 31.08.2015 г.

Обяснено било, че това задължение включва сума по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4423/2007 г. на РС-Плевен в размер на 6875,54 лв., съдебни разноски в размер на 342,56 лв. и извънсъдебно задължение в размер на 62 286,22 лв., за които не са предприемани действия за принудително изпълнение, както и че поради неплащане на задължението в срок от м.септември 2015 г. електрозахранването на недвижимия имот, находящ се в с.***, със същия клиентски номер, е било преустановено. Ищецът подал писмено възражение пред ответното дружество, че гореописаното вземане за сума в общ размер на 76 563,45 лв. е погасено по давност и помолил същото да бъде отписано от счетоводството им. Получил отговор, че това възражение не може да бъде уважено. Ответникът продължава да води погасеното по давност задължение в счетоводството си и да начислява лихви за забава върху главницата. Също така, електрозахранването на имота на ищеца в с.*** може да бъде възстановено едва след заплащане да задълженията за него или след разсрочването им. Ищецът счита, че има голяма вероятност ответникът, позовавайки се на общите условия, да откаже да предостави електрическа енергия и за други обекти на дружество. Счита също така, че за него е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, с който да се установи недължимост на вземането на ответното дружество поради давност. Твърди, че в периода от изискуемостта на вземането до погасяването му по давност не са извършвани никакви действия водещи до спиране или прекъсване на давността за вземането, поради което всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад от датата на предявяване на исковата молба – 20.06.2022 г., т.е. преди 20.06.2019 г. са погасени по давност. Именно това се явява процесното задължение за заплащане на главница в размер на 40 200,14 лв. за доставена електрическа енергия за периода 10.07.2002 г. до 31.08.2015 г. Тъй като 2 главното вземане е погасено по давност, на основание чл. 119 от ЗЗД следва да се считат погасени поради изтекла погасителна давност и вземанията за законна лихва върху главниците, както и вземането за съдебни разноски.

След частично прекратяване на производството поради заявен частичен отказ от претенцията за главница и допуснато изменение на исковата претенция за мораторни лихви, ищецът претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 39 857,58 лв. главница за доставена електрическа енергия в периода от 10.07.2002 г. до 31.08.2015 г. и сумата от 88 768,43 лв. - лихва за забава за периода от 10.08.2002 г. до 01.06.2022 г., както и съдебни разноски в размер на 342,56 лв., поради погасяването на тези вземания по давност.

Претендират се и направените в настоящото производство деловодни разноски.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество адв. Т. Д..

Ответникът оспорва основателността на предявените искове чрез своите пълномощници юрк. С. Т. и юрк. А. В.. Навежда фактически твърдения, че ищецът е неизправна страна по договора за продажба на ел.енергия, както и че задълженията му са формирани по реда на Общите условия, за което са били издадени данъчни фактури, явяващи се годно доказателство за редовен отчет на показанията на СТИ за фактите и обстоятелствата, вписани в тях и че след изтичане на срока за плащане потребителят е в забава. Оспорва фактическите твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност. Прави възражение, че в хода на изпълнителното производство са били предприети изпълнителни действия, които прекъсват давността. Счита, че искът за признаване за установено, че не съществува вземане за сумите поради погасяването му по давност, е неоснователен, защото вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество – естествено вземане, поради което ищецът може да получи защита с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр.2 от ГПК, а не с предявения от него отрицателен установителен иск. Счита също така, че дори вземането му да е погасено по давност, то продължава да съществува и се дължи, а ищецът единствено може да се ползва със защитата на държавната 3 принуда.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника пледира за отхвърляне на исковите претенции и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени отрицателни установителни искове за недължимост на вземания поради погасяването им по давност, които са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

При действието на ГПК /отм./ иск за несъществуване на претендирано вземане беше допустим само, когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул /изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение/ или с други средства за извънпроцесуална принуда /например да спре занапред доставката на стоки или услуги/. Без наличието на една от тези предпоставки отрицателният иск беше недопустим поради отсъствието на правен интерес.

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска. Следователно при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска /Опр. № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 209/2018 г., IV г.о., ГК/.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ищецът „Комакс“ ЕООД е бил небитов потребител на ел.енергия за обекти, находящи се в с. ***, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, за които има открита партидата при ответното дружество /правоприемник на „ЧЕЗ Електро България“ АД/ с клиентски номер 210000384581.

От приложеното по делото писмо изх.№ 1204959074 от 09.02.2023 г. на „ЕРМ Запад“ ЕАД се установява, че договорите на този небитов потребител за двете точки на доставка са прекратени, съответно на 26.01.2012 г. и на 24.08.2015 г.

4

Видно е от събраните по делото писмени доказателства, че в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД е бил издаден изпълнителен лист от 09.01.2008 г. по ч.гр.д. № 4423/2007 г. на Районен съд – Плевен срещу длъжника „Комакс“ ООД. Изпълнителният лист е издаден на основание чл. 237, б.“к“ от ГПК /отм./ за следните суми: сумата от 4764,03 лв. – главница за неизплатена електрическа енергия за периода 10.01.2003 г. до 31.05.2007 г.; сумата от 611,28 лв. – лихва за забава за периода от 10.01.2003 г. до 17.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата – 27.12.2007 г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20148140400219 по описа на ЧСИ Н. В., с район на действие Окръжен съд – Плевен, по което на 25.06.2014 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника „Комакс“ ЕООД.

С определение от 08.08.2014 г. по ч.гр.д. № 4423/2007 г. Плевенският районен съд е спрял принудителното изпълнение срещу длъжника „Комакс“ ЕООД по изпълнително дело № 20148140400219 по описа на ЧСИ Н. В. на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК /отм./.

С определение от 01.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4423/2007 г. по описа на Плевенски районен съд е обезсилен на основание чл. 252 от ГПК /отм./ издадения по делото изпълнителен лист. Определението е влязло в законна сила на 16.12.2014 г.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице М. Ф. по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводните данни на ответното дружество съществува задължение на „Комакс“ ЕООД за доставена електрическа енергия през исковия период. Общият размер на главниците по всички описани в табличен вид в заключението фактури за периода от 10.07.2002 г. до 31.08.2015 г. възлиза на сумата от 39 857,58 лв. При изслушването й в съдебно заседание вещото лице М.Ф. е пояснила, че съгласно подадената й справка за издадени фактури на потребител с клиентски номер 210000384581, дължимата законна лихва от падежа на всяка фактура е в общ размер на 65 470,64 лв. В заключението е посочен по висок размер на общата сума, представляваща законна лихва върху главниците по отделните фактури за исковия период от 11.08.2002 г. до 01.06.2022 г., а именно сумата от 88 768,43 лв. Разликата 5 между заведеното в счетоводството на ответника задължение за законна лихва и посоченото в заключението такова според вещото лице се дължи на обстоятелството, че софтуерът на ответното дружество е различен от публичния калкулатор за законна лихва на НАП. Вещото лице е заявила също така, че за определяне размера на дължимата законна лихва е ползвала два официални калкулатора и счита, че посочената в заключението сума е правилно определена.

Законът свързва началото на погасителната давност с изискуемостта, т.е. с възможността кредиторът да иска изпълнение /чл. 114 ЗЗД/ и го санкционира при бездействие – с изтичането на давностния срок кредиторът губи държавната защита по принудително изпълнение, а длъжникът може да изпълни доброволно /чл. 118 ЗЗД/. В чл. 115 ЗЗД са визирани основанията за спиране на погасителната давност, които са свързани с обстоятелства, обясняващи бездействието на кредитора. С чл. 116 ЗЗД са предвидени хипотезите, при които давността се прекъсва. Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност /ал. 1/, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години /ал.2/.

В настоящия случай е спорен въпросът налице ли са основания за прекъсване на давността по отношение на процесното вземане на ответното дружество, с оглед наведеното от него възражение в този смисъл.