Решение № 775 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 934/2023
- Вид
- Решение № 775
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- Чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 -12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 -12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 775 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300500934 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В. В. В., чрез адв. Б., срещу Решение № 3372/19.10.2022 г., постановено по гр.дело № 9420 по описа на РС Пловдив за 2021 г., Х граждански състав, в частта, с което е признато за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. **** против В. В. В. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. ***, относно следните суми:
2735,82 лв. – главница по договор за кредит; 410,14 лв. договорна лихва за периода 05.10.2019 г. – 05.10.2020 г.; 162,83 лв. законна лихва за периода 05.10.2019г. 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2020 г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15808/2020г. по описа на Пловдивския районен съд.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва в частта, в която са уважени исковите претенции, като оспорва решаващия извод на съда, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е действителен. Счита решението постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост, доколкото в мотивите не се съдържат конкретни доводи защо се 1 приема спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, нито се обсъжда заключението на вещото лице, в което се дават различни стойности на ГПР, поради невъзможността да се установи по какъв начин е бил изчислен, като никоя от стойностите не съвпада с посочената в договора. Излага съображения, че е било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като счита, че в договора не е посочено ясно какви разходи са включени при формиране на ГПР, приетото заключение на ССЕ безспорно установява, че посочения в договора ГПР не отговаря на действително приложения, като и, че не става ясно какви разходи са били включени при изчисляването му. Твърди, че неправилно посочване на ГПР заблуждава потребителя какъв е реалния размер на оскъпяването на кредита му, което представлява заблуждаваща търговска практика, поради което и клаузата, която го урежда е неравноправна и влече недействителност на целия договор. На това основаниемоли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, включително и относно чистата стойност на кредита, с оглед нормата на чл. 23 ЗПК, тъй като не се претендира на извъндоговорно основание. Моли присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрисконсулт И., в който се излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба и се намират правилни изводите на районния съд за действителност на договора. Обосновава се, че в договора се съдържат всички изискуеми реквизити, дължимите застрахователни премии правилно са били включени в главницата и общия размер на кредита, от друга страна в годишния процент на разходите по кредита, ГПР е изразен в годишен процент от общия размер на предоставения кредит, с което задължението на кредитора, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПР да информира потребителя за размера на ГПР е спазен, а начина за изчисление не може да бъде представен по ясен и разбираем начин, доколкото е законово определен с формула и абсолютно безполезен за потребителя. Поради липсата на неясноти в договора, които да обуславят използването на допускания, се сочи, че не са предоставяни като информация по договора. Моли да бъде потвърдено изцяло решението в обжалваната част, включително в частта за присъдените разноски, ведно с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Постъпила е и частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрисконсулт И., срещу определение № 1706/09.02.2023 г., с което, на осн. чл. 248 ГПК, е увеличено възнаграждението на процесуалния представител на ответника, което дружеството е осъдено да заплати, като се сочи, че по възражението заповедния съд не дължи произнасяне, а само указания за иницииране на исково производство, поради което не е израз на материалноправна защита на длъжника и възнаграждение за подаването му не дължи по чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер на 50 лв. По отношение на определеното възнаграждение в исковото 2 производство се сочи, че както държавната такса по алтернативно или евентуално съединени искове (каквито са тези за главница и лихви) е една, така и адвокатското възнаграждение е едно, което следва да е равностойно на труда, фактическата и правна сложност на делото, а уговореното в повече да остане в тежест на страната. Сочи практика на СЕС, според която съдът може да определи и възнаграждение под определения с наредбата минимум. Моли да бъде отменено обжалваното определение и възнаграждението да бъде редуцирано до минималния размер, посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в производствата по частни жалби.
Отговор на постъпилата частна жалба, след администрирането и, не е постъпил от насрещната страна.
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.
Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Относно възприетата от районния съд фактическа обстановка съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Пред РС Пловдив са предявени за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за кредит, по силата на който на ответника са били изплатени сумата от 2500 лв., като към отпуснатия кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска в размер на 385,99 лв., по желание на клиента, както и задължение за погасяване на застрахователни премии в размер на 354,75 лв. застраховка „Безработица“ и 361,85 лв. застраховка „Живот“, които били заплатени на застрахователя по изрично нареждане и съгласие от ответника, с подписване на договора, които ответникът се задължила да заплаща ведно с възнаградителна лихва в размер на 29,14%, разсрочено, на 43 3 погасителни месечни вноски, които включват задължение за заплащане на главница и лихва. Твърди се, че по договора са преустановени плащанията, поради което е обявена предсрочна изискуемост на всички непадежирали вноски, за което бил уведомен лично ответника, като за цялото задължение по договора за кредит била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 15808/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд. Моли да бъде установено, че ответникът дължи заплащането на посочените в издадената заповед по реда на чл. 417 ГПК суми.
Ответникът оспорва основателността на иска, като счита, че договорът за кредит е недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК, доколкото не е налице яснота относно начина на формиране на ГПР – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на общо дължимата сума, ГПР надхвърля законоустановения максимум, не е посочен размерът на възнаградителната лихва в лева – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и защото не е посочено в погасителния план каква част от месечните погасителни вноски погасяват главница, лихва, застраховка и такса оценка на риска – чл. 11, ал. 1, т. 11, вр. с т. 12 ЗПК. Сочи се, че таксата оценка на риска противоречи на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
С обжалваното решение е прието, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена, като поради просрочие за банката е възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, което е сторено и съобщено лично на длъжника. Приет е за неоснователен довода за неправилно посочване на ГПР, доколкото в главницата като компонент е включена стойността на премията по сключения договор за застраховка – 716,60 лв., тъй като това е било уговорено в договора, а извън това размерът на застрахователните премии, съобразно §1т.1 от ДР на ЗПК е част от общия разход по кредита за потребителя, тоест формира годишния процент на разходите. Начисляването на еднократната такса от 385,99 лв., която също се предоставя на длъжника като заем и следва да се заплати от него с погасителните вноски, ведно с възнаградителна лихва, съдът е приел, че съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което и не се дължи.
Като е извадил от дължимата главница сумата, определена за еднократна такса за оценка на риска, от дължимата възнаградителна лихва и лихва за забава тези, начислени върху еднократната такса, е определил сумите, които е счел дължими и за които е уважил исковата претенция.
Пред районния съд са приети писмени доказателства, като от представения договор за потребителски кредит № 7000884502 от 30.11.2018 г. се установява, че „Ти Би Ай Банк“ АД е предоставил на жалбоподателя В. В. В. сумата от 2500 лв. В чл. 7.1. от Договора, след посочения размер на кредита са посочени и “Bank Комбо Живот” 354,75 лв. и “Bank Комбо Безработица” 361,85 лв. Посочен е общ размер на кредита 3602,59 лв., като след него е посочена и еднократна такса за оценка на риска, в размер 4 на 385,99 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В чл. 7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателя декларира с подписване на договора. В чл. 9.1 от договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 29,14 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл.
10 е посочен годишният процент на разходите 43,37%, и обща сума, дължима от потребителя 5845,27 лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер – 135,93 лв. и последна вноска в размер на 136,21 лв.
От приетото заключение по ССЕ се установява, че по договора е платена общо сумата от 1301,21 лв., от които сумата от 480,78 лв. главница, сумата от 786,70 лв. договорна лихва и сумата от 33,73 лв. лихва за просрочие. При изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид разходите за лихви и застраховка, като част от главницата, а ГПР е посочен неточно, като при изчисляване на ГПР при заложена главница от 3602,59 лв. и разходи по кредита в размер на уговорената възнаградителна лихва, ГПР е в размер на 43,89 %. От приетото заключение се установява, че към датата на входиране на заявлението задълженията на ответника са за главница – 3121,81 лв., договорна лихва от 813,14 лв. и обезщетение за забава в размер на 230,70 лв., както и, че е направен превод към ЗК „Уника“ АД на 30.11.2018 г., като на същата дата е преведена и сумата по предоставения кредит по сметка на кредитополучателя.
Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb8e6432-12c6-4b7a-96ba-70864933edf3