Решение № 1266 от 28.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. Варна, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100501912 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 6172/14.07.2025г. от Б. М. П. с ЕГН **********, адрес гр, Варна, ж.к. „Т.“ *** срещу Решение № 184/13.06.2025г., постановено по гр.д. № 20233130101409 по описа за 2023г. на ПРС, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. М. П. с ЕГН **********, адрес гр, Варна, ж.к. „Т.“ *** срещу съпрузите Н. Д. П. с ЕГН **********, адрес с. Неофит Рилски, общ. Ветрино и П. Й. П. с ЕГН **********, адрес с. Неофит Рилски, общ. Ветрино искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на: 1. реална част с площ от 444 кв.м. от УПИ ***, кв. 26 по плана на с. П. дол, при граници: улица, УПИ ***, УПИ I*** и УПИ ***, защрихована с червен цвят на приложената към исковата молба скица, ведно с построената в тази реална част изградена от камък, покрита с керемиди стопанска постройка с площ от 40 кв.м., на един етаж; и 2. реална част с площ от 142 кв.м. от УПИ I***, кв. 26 1 по плана на с. П. дол, при граници УПИ ***, УПИ I***, УПИ ***, защрихована с червен цвят на приложената към исковата молба скица, на основание за ¼ ид.ч. от имотите по наследство и за ¾ ид.ч. осъществено владение в периода от 2008 г. до подаване на исковата молба, както и предявения в условията на евентуалност иск за приемане на установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на имотите въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1927 г. до подаване на исковата молба – 13.12.2023 г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост. Съгласно представения н.а. от 1963г., за собственик на парцел *** е признат П.С.Г. - дядо на ищеца. Това означава, че същият е във владение на имота поне от 1953г. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели границите на имота не са били местени. Св. Д. сочи, че къщата е правена 1960-65г., като в нея са живели дядото и бабата на ищеца, баща му, а сега и самият той, макар и непостоянно.

Този извод се подкрепя и от СТЕ, която сочи актуалните граници на имота.

Вещото лице сочи още, че регулацията по РП от 1927г. не е била приложена.

С оглед на това следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 110 от ЗТСУ и пар. 6, 8 и 9 от ЗУТ, съгласно които при неприложена регулация, отчуждителното действие на регулацията се прекратява и реалните части, които не са заплатени, остават в имота, от който се отнемат. Сочи, че дворищно-регулационните планове имат пряко отчуждително действие по чл.

39 ал. 2 от ЗПИНМ, но счита, че съгласно пар. 106 от ППЗПИНМ заемането на придадените недвижими имоти се извършва след обезщетяване на собственика. Твърдят, че ответниците нямат издаден н.а. съгласно пар. 108 от ППЗПИНМ. Считат, че съгласно пар. 8 от ЗУТ след изтичане на сроковете по пар.6 ал.2 и 4 от същия закон, отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план следва да е отпаднало, независимо от това, че регулацията е с план по ЗПИНМ, а не по ЗТСУ. Относно понятието „приложена регулация“ цитира ТР 3/1993г. на ОСГК, ВКС и ТР 3/2010г. на ВКС. Сочи, че ответниците не са доказали правото си на собственост - същите твърдят давност, а ищецът оспорва правата им. В настоящото производство ищецът доказва собствените си права, като по този начин оборва 2 доказателствената сила на документа им за собственост.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се уважи исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна. В същия се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Поддържа становището си за недопустимост на иска, както и за липса на обстоятелствена част на исковата молба. Счита, че въззивникът не е доказал в процеса по безспорен начин наличието на явна и необезпокоявана фактическа власт с намерение за своене.

Считат, че процесните реални части не могат да се придобиват по давност поради наличие на императивните правни норми на чл. 59 от ЗТСУ и чл. 200 от ЗУТ, а разпитаните по делото свидетели не са успели да докажат владението върху конкретните реални части. Споделя изводите на ПРС, че съгласно разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от (отм.) изтеклата до влизане в сила на закона (01.06.1973 г.) придобивна давност върху реално определени части от дворищно-регулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали досега, или съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ, а тези предпоставки в конкретния случай липсват.

Моли за потвърждаване на решението на ПРС.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Производството е образувано по предявени от Б. М. П. с ЕГН **********, адрес гр, Варна, ж.к. „Т.“ *** срещу съпрузите Н. Д. П. с ЕГН **********, адрес с. Неофит Рилски, общ. Ветрино и П. Й. П. с ЕГН **********, адрес с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на: реална част с площ от 444 кв.м. от УПИ ***, кв. 26 по плана на с. П. дол, при граници: улица, УПИ ***, УПИ I*** и УПИ ***, защрихована с червен цвят на приложената към исковата молба скица, ведно с построената в тази реална част изградена от камък, покрита с керемиди стопанска постройка с площ от 40 кв.м., на един етаж; реална част с площ от 142 кв.м. от УПИ I***, кв. 26 по плана на с. П. дол, при граници УПИ ***, УПИ I***, УПИ ***, защрихована с червен цвят 3 на приложената към исковата молба скица. на следните основания: за ¼ ид.ч. - на основание наследяване, а за ¾ ид.ч. - осъществено лично от него давностно владение в периода от 2008 г. до подаване на исковата молба в условията на евентуалност - осъществявано от наследодателите му – П.С.Г. (дядо) и М. П. С. (баща) давностно владение, към което присъединява осъщественото от него владение, считано от 1927 г. досега.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, са следните:

Твърди се, че бащата на ищеца – М. П. С., бил владелец на парцел ***, находящ се в с. П. дол и постройките в него и на реалните части от парцели *** и I***, ведно с постройката, попадаща в тези два парцела. Приживе не се снабдил с нотариален акт за собственост. Получил имота от своя баща – П.С.Г., който бил собственик на по-голям имот, за който не притежавал документ за собственост. По-големият имот бил поделен между децата на П.С.Г., сред които бил М. П. С. – баща на ищеца, а ответницата е наследник на друго от децата му. Твърди се, че М. П. С. е упражнявал владение както на парцел ***, така и на реалните части от парцели *** и I*** и постройката върху тях повече от десет години, като владението било продължено от синовете му. След смъртта на М. П. С. през 1993 г., децата му – ищецът Б. М.

П., П. М. П. и Й. М. С., се снабдили с акт за собственост – НА № 116, том IV, вх.рег. № 2320/04.04.2008 г., с който били признати за собственици по давностно владение върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 2230 кв.м., съставляващо УПИ № *** в кв. 26 по плана на с. П. дол, при граници и съседи: улица, поземлени имоти с ***, I***, I***, VI-277, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка. С НА №54, том IX, дв.вх.рег. № 3509/09.10.2020 г. П. М. П. дарил на брат си Й. М. С. 1/3 ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ ***, находящо се в с. П. дол, кв. 26 с площ от 2230 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от жилищна сграда на един етаж, построена в дворното място, без посочена площ в предходен документ за собственост и с площ от 92 кв.м. съгласно удостоверение за данъчна оценка и 1/3 ид.ч. от второстепенна постройка, без посочена площ в предходен документ за собственост и с площ от 40 кв.м. съгласно удостоверение за данъчна оценка, при общи граници съгласно скица: УПИ с № с ***, I***, I***, 4

VI-277. С НА № 153, том IV, дв.вх.рег. № 1473/23.04.2021 г. за замяна на недвижими имоти Й. М. С. прехвърлил на ищеца 2/3 ид.ч. дворно място, представляващо УПИ ***, находящо се в с. П. дол, кв. 26 с площ от 2230 кв.м., ведно с 2/3 ид.ч. от жилищна сграда на един етаж, построена в дворното място, без посочена площ в предходен документ за собственост и с площ от 92 кв.м. съгласно удостоверение за данъчна оценка и 2/3 ид.ч. от второстепенна постройка, без посочена площ в предходен документ за собственост и с площ от 40 кв.м. съгласно удостоверение за данъчна оценка, при общи граници съгласно скица: УПИ с № с ***, II[1]285, I***, VI-277. Ищецът твърди, че е завладял самостоятелно, непрекъснато и несмущавано реалните части от парцели *** и I*** и постройката в тях през 2008 г. и това владение продължавало и към момента на подаване на исковата молба, като отрича ответницата и нейният наследодател някога да са владели процесните реални части. С уточняваща молба вх. № 9258/09.12.2024 г., с която формулира окончателен петитум по предявения иск, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че е собственик на описаните имоти на основание за ¼ ид.ч. наследяване, тъй като наследодателят му оставил съпруга и три деца след смъртта си и за ¾ ид.ч. осъществено владение в периода от 2008 г. до подаване на исковата молба. В условие на евентуалност моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че е собственик на описаните недвижими имоти на основание осъществявано от наследодателите му – П.С.Г. (дядо) и М. П. С. (баща) владение, към което присъединява осъщественото от него владение, считано от 1927 г. досега.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото от ответната страна Н. Д. П.. Оспорва изцяло исковата претенция. Ответницата счита исковата молба за недопустима, тъй като била подадена срещу ответник, който не е собственик на претендираните имоти. Посочва, че заедно със съпруга си П. Й. П. са продали дворно място, находящо се в с. П. дол, съставлявало УПИ *** в кв. 26 с площ от 2060 кв.м., при граници от две страни улица, УПИ *** и I***, както и дворно място, находящо се в с. П. дол, съставляващо УПИ I*** в кв. 26 с площ от 1980 кв.м., при граници улица, УПИ I***, УПИ *** и УПУ *** на Гюлтен Фикриева Дурмаз с НА № 174, том III, дв.вх.рег. № 1278/09.04.2024 г. Посочва, че искът бил предявен единствено срещу нея, но не и срещу съпругът.

5

По валидността и допустимостта на постановеното и обжалвано съдебно решение:

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени с исковата молба петитуми по четири обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК /отделно е налице и субективно съединяване/ за две реални части от имоти и на две евентуални придобивни основания. По този начин, без да бъдат уточнявани претенциите, исковете са разгледани и по тях е постановено съдебно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че исковите претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на: 1. реална част с площ от 444 кв.м. от УПИ ***, кв. 26 по плана на с. П. дол, и 2. реална част с площ от 142 кв.м. от УПИ I***, кв. 26 по плана на с. П. дол, на първото придобивно основание: за ¼ ид.ч. - на основание наследяване, а за ¾ ид.ч. - осъществено лично от него давностно владение в периода от 2008 г. до подаване на исковата молба, са недопустими.

В исковата молба се излага фактическа обстановка, отговаряща само и единствено на искове, основани на второто заявено като евентуално придобивно основание: осъществявано давностно владение от ищеца с присъединяване на владението на неговите наследодатели – П.С.Г. (дядо) и М. П. С. (баща), считано за периода от 1927 г. досега. Твърди се, че ищецът има имотите от баща си, а той от дядо си, който е установил владение от 1927г.