Определение № 1076 от 26.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1076 гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Станислав Стефански

Ирена Колева като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско дело № 20214100500828 по описа за 2021 година

С Разпореждане №2594 от 09.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.

№491/2021 г. на Районен съд- Горна Оряховица, е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 с правно основание чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение – главница, ведно със законната лихва върху главницата, против Г И Н, като неоснователно.

Заявителят по делото „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК:

203670940 чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно.

Изразява становище, че доколкото целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, то за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му и не е необходимо в заявлението да бъдат посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от същото не се връчва на длъжника. Намира, че при преценката относно спазването на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК съдът не е изходил от целта на заповедното производство. Счита, че липсват пречки по смисъла на чл. 410. ал. 2 ГПК за 1 издаване на исканата заповед за изпълнение, тъй като за да се издаде заповед за изпълнение но реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, е необходимо от изложените в заявлението твърдения на молителя да може да се направи положителна преценка, че вземанията са определени по размер и с настъпил падеж за плащане, а тази преценка се извършва единствено по твърденията на кредитора – заявител и дължимата преценка по представения в изпълнение на задължението по чл. 410, ал. 3 ГПК потребителски договор е единствено относно валидността на искането (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), а не за установяване на вземанията по размер. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество на спора.

Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като са запозна с оплакванията в жалбата и приложените дела, приема за установено следното:

Частно гражданско дело 491/2021г. по описа на Районен съд – Г.Оряховица е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и длъжник Г И Н за парично вземане , като същото представлява парично вземане за неплатени суми по потребителски договори обективирано в издадени и непогасени фактури от „БТК“ ЕАД. Вземанията са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата на Договор за прехвърляне. Описани са обстоятелствата, от които произтича вземането, като са посочени фактурите, обективиращи вземането.

С Разпореждане № 2594/09.09.2021г. районният съд е оставил без движение заявлението и е указал в тридневен срок от получаване на съобщението да се уточни кога е сключен договора между страните и с какъв срок, какви услуги са предоставени на длъжника по договора и да се конкретизира естеството на всяка една от дължимите суми по цитираните фактури- за какви предоставени, но незаплатени услуги се дължат.

В Молба с вх. № 7488/23.юли 2021г. заявителят чрез своя процесуален представител е заявил, че договорът между страните е сключен,какъв е срока на действие ,какви са предоставените услуги.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 127, 2 ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като липсва в достатъчна степен изложение на обстоятелствата, на които се основава искането, поради което повторно е оставил заявлението без движение с указание за отстраняване на нередовностите- конкретизиране в какъв размер е всяка предоставена, но незаплатена услуга по всяка от цитираните фактури.

Постъпила е молба от заявителя, в която „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД уточнява кога е сключен договора и с какъв срок, конкретизирано е, че предоставените услуги са електронни съобщителни, като са посочени дължимите суми по всяка фактура. Уточнено е, че начислените суми са с оглед тарифните планове, с които длъжникът е запознат и се е съгласил да използва и са подробно описани в представените договори. Посочено е, че във всеки от договорите, потребителят е посочил, че желае услугите по всеки от договорите да се включват в обща сметка с акаунт , посочен в договора. Сочи, че с подаденото заявление не се претендират неустойки, а претендираната сума включва само стойността на използваната услуга за съответния период.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е приел, че нередовностите по заявлението не са отстранени, тъй като не е налице конкретизация в какъв размер е всяка от предоставените, но незаплатени суми по всяка една от фактурите, а претендираните суми са посочени сумарно, като от това не може да стане ясно за длъжника по всяка фактура каква сума дължи за всяка отделна услуга.

Съдът е приел, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено, доколкото в него не са описани всички обстоятелства относно претендираното вземане, което описание да съвпада с изложението на всички обстоятелства в една искова молба.

Окръжен съд- Велико Търново намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално допустима - подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна.

Неправилно съдът е приел, че е налице липса на достатъчна конкретизация на вземането. Действително съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл. 127, 3 ал. 1 от ГПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които би се основавал искът. Целта на заповедното производство е да се провери дали претендираното вземане е спорно, поради което за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. В настоящия случай в т. 9 и т. 12 от подаденото заявление, както и в последващите молби, подадени от заявителя, е посочено, че вземането му произтича от договори за предоставяне на телекомуникационни услуги услуги, за които е открит Акаунт, между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Георги Иванов Николов, като са посочени фактурите, в които вземането е обективирано. Така посочените фактически обстоятелства позволяват вземането да бъде индивидуализирано в достатъчна степен с оглед издаване на поисканата заповед за изпълнение.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от изложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2594 от 09.09.21г по ЧГр.Д.№ 1491/21г на РС Г. Оряховица.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5