Решение № 761 от 11.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000500397 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5261 от 12.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 12311/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 20 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на А. И. К. сумата от 45 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 19.06.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2023 год. до окончателното изплащане, като с решението са разпределени и разноските в производството.

Решение е обжалвано от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане” в осъдителната част над сумата от 30 000 лева до присъдения размер от 45 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен за сумата от над 30 000 лева. Претендират се разноските по делото.

Решение е обжалвано и от третото лице помагач Агенция Пътна инфраструктура за сумата над 25 000 лева до присъдения размер от 45 000 лева, като отново се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Отделно от това съдът не е взел предвид икономическата обстановка в страната, 1 към датата на настъпване на деликта. Моли съда да отмени решението и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен за сумата от над 25 000 лева. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият А. И. К. не взема становище по жалбите.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалби, поради което са процесуално допустима. Разгледани по същество са неоснователни.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания, касаещи единствено размера на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди от застраховател, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС за което е налице валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 25 000 лева за неимуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил контузия на гръдния кош и белия дроб; счупване телата на Тх2, ТхЗ, Тх4 и Тх5 /от стабилен тип/, както и множество малки рани в окосмената част на главата и наранявания на двете предмишници, дясната китка и дясното коляно.

Установява се, че счупването на телата на Тх2, ТхЗ, Тх4 и Тх5 е довела до трайно затруднение движенията на снагата за срок, повече от 30 дни, а останалите мекотъканни увреждания сами по себе си са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за 2 живота. Установява се също така, че през периода на възстановяване, ищеца е търпял болки и страдания, като първите 3 месеца, болките са били с по-голям интензитет. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 1 година. При осъществения преглед на ищеца в кабинет по съдебна медицина е установено, че в теменната и тилно теменната области на главата има пръснати около 10-12 отделни дребни рани, с размери от 5/3 до 8/5 мм, покрити с отпадащи корички; в дясната орбитално-предушна област има продълговат хоризонтално разположен белег, широк 6-7 мм и дълъг до 3 см, на места покрит с остатъци от корички; по лакътния ръб, в долната трета на дясната мишница и на дясната китка има групирани и сливащи се ивичести и с неправилна форма белези, подобни на описания на лицето, с размери от 0,3/1 см, до 0.5/3 см, покрити с остатъци от корички, които са причинили болки и страдания на ищеца за около 2 седмици. При пострадалия са били налице придружаващи заболявания, които са удължили възстановителния и оздравителен период, поради общото намаляване на виталния капацитет на организма, вследствие на тези заболявания и развитието на усложнения от тях.

Затлъстяването и намалената физическа активност могат да удължат възстановителния период при такъв вид увреждания. Установява се също така, че счупените 4 прешлена са разположени в сърдечната област, това са трети, четвърти, пети и шести гръдни прешлени прешлените на горната част на гръдния кош и това счупване затруднява дишането и движението на човека, доколкото целия гръбнак участва в движението на тялото.

От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел С. К., чийто показания се кредитират и от настоящия състав, като придобити въз основа на лични впечатления се установява, че след инцидента грижите за пострадалия е полагал свидетеля, в своето жилище, като му е помагал за всичко, вкл. до тоалетна, до баня, до легло. Ищецът имал корсет, който да му държи раменете до врата и кръста и който ограничавал движенията му, поради което сам почти не можел да ляга и става. Установява, че това състояние продължило около 3 месеца, през лятото, като след това пострадалия бил малко по-добре, но трябвало да ограничава движенията си, за да може да се възстанови по-бързо.

Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – юни 2020 год., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалия и установените съпътстващи заболявания, и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 45 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В необжалваната осъдителна част за сумата от 25 000 лева, решението е влязло в сила.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5261 от 12.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 12311/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 20 състав.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4