Решение № 4860 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4860 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330102782 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от **** **** Д.К.К., заедно с М.С.- *** на СД, чрез пълномощник адв. С. М., е предявил против М. С. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *********************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 1704/ 2025 г. на Районен съд- Габрово, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК рег. № 1253/ 31.08.2025 г., сума в общ размер на 40, 57 евро- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и допълнителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 13.04.2023 г., за периода 15.05.2023 г.14.07.2023 г. по издадена фактура № 7356127737/ 15.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 13.08.2025 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 1704/ 2025 г. на Районен съд- Габрово, като в производството се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.

5 от ГПК. Между страните бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 13.04.2023 г., по който обаче ответникът не изпълнявал задълженията си и същият бил прекратен на 08.09.2023 г. Задълженията били обединени в една фактура № 7356127737/ 15.09.2023 г. за клиент № ************, като същите възлизали на сумата от 40, 1

57 евро- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и допълнителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 13.04.2023 г., за периода 15.05.2023 г.- 14.07.2023 г. Претендира се сумата според издадената заповед за изпълнение, останала още незаплатена. Моли за присъждане и на разноските по двете дела. В съдебно заседание страната не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, в който се посочва, че към исковата молба липсвали приложения като писмени доказателства. Моли за отхвърляне на иска, доколкото не се представяли доказателствата, от които да произтича вземането на ищеца. Претендира разноски. В с.з. назначеният особен представител на ответника моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 1253/ 31.08.2025 г. по чл.

410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 1704/ 2025 г. на Районен съд- Габрово, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 40, 57 евро- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и допълнителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 13.04.2023 г., за периода 15.05.2023 г.14.07.2023 г. по издадена фактура № 7356127737/ 15.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 13.08.2025 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в общ размер на 158, 40 лева, по съразмерност.

Заявлението е било отхвърлено в частта относно сумата за 171, 76 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за мобилни услуги, ведно с приложения към него, резюме на договора, декларации, ОУ, покана, както и процесните фактури- 5 броя, с приложенията към тях за потреблението на номера.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Видно от представения договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на 2 неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като той включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Той е приет с положения подпис на абоната, който по този начин е декларирал, че е запознат с него и е получил екземпляр от същия. От горното следва, че не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договора за мобилни услуги поради противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните с договорените им задължения.

Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото страната не ангажира писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. Отделно от това, следва да се посочи, че според публично известните ОУ операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и още 6- месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.

В производството не се претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора, възлизаща в размер на сумата от стандартните за съответната програма три месечни абонаментни такси. За тази му част заявлението е било отхвърлено и осъдителен иск в настоящия процес не е предявен, поради което не следва да се излагат никакви съображения досежно действителността на клаузите за неустойка по договора.

Конкретните размери на дължимите суми се установяват от писмените доказателства.

По отношение на претенциите за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, са издадени фактури на стойност от 40, 57 евро, формирано от задължения за предходни периоди, за които са представени процесните фактури, като точно тази сума се претендира с исковата молба и следва да се присъди.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на 3 ищеца се дължат направените разноски. Ответникът е представляван от назначен му особен представител в процеса, на когото по правило се полага възнаграждение, дължимо от ищеца, за което ще бъде издаден РКО, независимо от изхода на делото. Ищецът пък е направил следните разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за действителното им заплащане: внесена държавна такса в размер на 12, 78 евро, както и адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро с ДДС, видно от договор за правна помощ и фактура за изплащането му, които суми следва да се възложат в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК рег.

№ 1253/ 31.08.2025 г., издадена по частно гр. дело № 1704/ 2025 г. на Районен съд- Габрово, М. С. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *********************, ДЪЛЖИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от **** **** Д.К.К., заедно с М.С.- *** на СД, сумата в общ размер на 40, 57 (четиридесет евро и петдесет и седем евроцента) евро- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и допълнителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 13.04.2023 г., за периода 15.05.2023 г.- 14.07.2023 г. по издадена фактура № 7356127737/ 15.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 13.08.2025 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *********************, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от **** **** Д.К.К., заедно с М.С.- *** на СД, разноските в заповедното производство, определени там по съразмерност, както следва: сумата от 3, 46 (три евро и четиридесет и шест евроцента) евро- държавна такса и сумата от 77, 55 (седемдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента) евро с ДДС- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата от 12, 78 (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента) евро- внесена държавна такса и сумата от 245, 42 (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента) евро с ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4