Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 518 от 15.11.2022, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 537/2022
Вид
Решение № 518
Подписан
15.11.2022
В сила
19.12.2022
Състав
Красимира Иванова Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Търговище, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря С. Й. Йорданова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20223530100537 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск предлож.3-то от ГПК. с правно основание – чл.124 ал.1

Ищцата-С. Х. С. твърди в исковата си молба, че тя като кредитополучател и ответникът -„Сити Кеш“ ООД, като кредитор, сключили на 18.05.2021г. договор за потребителски кредит № ******* към искане № ********. По силата на договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя заем в размер на 800лв., а кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума в срок до 18.03.2022 г.. на 10 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по кредита в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 47.76 %. Посочено е, че общата сума за плащане от кредитополучателя е в размер на 990.38 лв.

Съгласно чл.6 от ДПК № ******************* г. е посочено, че страните се споразумяват, договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: Б. гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.23 от Общите условия към Договора. В чл.8 от Договора е посочено, че при непредставяне на обезпечение по чл. 6 от Договора в тридневен срок от сключването или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.23 от ОУ. се дължи неустойка в размер на 889,62 лв., която се начислява и се заплаща разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план.

Предвид задължението предвидено в чл.6 от Договора, към Погасителния план е включена и неустойка, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включена неустойка.

Съгласно погасителния план, общата сума. която кредитополучателят се задължава да заплати по Договора е в общ размер на 1880 лв.. от които 800 лв. главница, 190,38 лв. лихви и 889.62 лв. неустойка.

1

Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Считаме, че доколкото Договор за потребителски кредит №******************* г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26. ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

Счита, че по отношение на сключения между С. Х. С. и „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********** договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В чл.6 от Договора е предвидено С. Х. С. да представи обезпечение под формата на Б. гаранция или поръчителство. В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.8 във вр. с чл. 6 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната сума чрез Б. гаранция или поръчителство се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

-Претендираната неустойка в размер на 889,62 лева предвижда задължение за ищцата като кредитополучател за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство по заема. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

-Дължимата по Договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. От член 8. параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно. че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от ЗПК.

- На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, 2 която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.;

-На последно място, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33 ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение - представяне на гаранция или поръчителство, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са. че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението

-В допълнение, считаме, че дължимите суми за неустойка следва да бъдат включени в обхвата на ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Считаме, че има нарушение в посечения процент ГПР. който не съответства на действително приложения. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.; Налице е недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР;

-В чл.19, ал.4 от ЗПК е посочено, че максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити следва да е в размер не по- висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4. се считат за нищожни. Считаме, че посочената в чл.8 във р. с чл.6 от Договора неустойка в размер на 889,62 лв., не е включена в процента на разходите на годишна база, поради което ако я добавим, то тя ще надхвърли размера предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК., което отново обуславя, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае със сила на присъдено 3 нещо в отношенията между страните, че тя-С. Х. С. не дължи на ответника „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 889.62лв., представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл.8 във вр. с чл.6 от Договор за потребителски кредит №******* към искане № ******** от 18.05.2021 г., както и да и бъдат заплатени разноските по делото.

Редовно призована ищцата не се яви лично в открито заседание и не се яви упълномощения и процесуален представител. Постъпила е писмена молба преди о.з., в която са изложени допълнително аргументи, с които поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор. Същият оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Съображенията за това са следните:

- Неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с добрите нрави:

Във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се оценява преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценява и носения от финансовата институция финансов риск.

Обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение - поръчител или Б. гаранция. Само при това условие кредиторът би имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя (каквото е налице и в конкретния случай). Съобразно изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми.

Предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и действията на потребителя. Нещо повече, чрез неизпълнение на поетото договорно задължение за представяне на обезпечение потребителят де факто едностранно и без оглед на волята на кредитора е увеличен носеният от него финансов риск. Това увеличаване на риска се случва пост фактум - след датата на отпускане на кредита и то по волята на една от страните - в резултат на неизпълнение на договорно задължение. В случай че ищецът изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. В случай че договореният между страните 3-дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на 4 обезпечение, потребителят е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение. В настоящия случай клиентът не е сторил нито едно от двете неща.;

- Не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 – ЗПК:

В конкретния случай не са налице нито обективният, нито субективният елемент от фактическия състав на заобикаляне на закона. Доколкото ищецът твърди, че неустоечното задължение е недействително на собствено основание, то същото не би могло да бъде част от валидно извършени сделки, чрез които да се постигане забранен от правото резултат. С оглед на това то не би могло да бъде част от сделки, целящи заобикалянето на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Още повече, че твърдението, че целта за заобикаляне на закона е била известна единствено на кредитора, но не и на ищеца, би довело до липса на субективния елемент от фактическия състав на заобикалянето на закона.;