Решение № 377 от 11.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 208/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 52/2024 г. по описа на РС-Сливница е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Д. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. А., общ. С., обл. С. ул. „В.“ № ., не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н К. с., ул. „Я.“ №..., сумите по изпълнителен лист, издаден на 19.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2581/2017 г. по описа на СРС, а именно: сумата в размер на 805,46 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2017 г. до изплащането й, сумата в размер на 100,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2014 г. до 09.01.2017 г., както и сумата в размер на 168,12 лв. - разноски в производството, или общо сумата в размер на 1073,81 лв., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20239270401203 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е осъдено да заплати на Д. Д. П., ЕГН **********, сумата в размер на 506,55 лева, в това число 56,55 лв. 1 държавни такси и 450,00 лв. - заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд – Сливница.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Излага, че съдът погрешно е приел, че към 17.02.2022 г. задължението по изпълнителния лист се е погасило по давност. Излага, че давността е прекъсната с депозиране на молба за образуване на изпълнително дело на 08.12.2021 г. до ЧСИ Уляна Димоларова, в която били посочени изпълнителни способи. Излага, че молбата е допустима и редовна. На 17.01.2023 г. взискателят депозирал молба изпълнителното дело да бъде изпратено по подсъдност на ЧСИ Стоян Лазаров, с оглед установеното, че постоянният и настоящ адрес на длъжника е в гр. Сливница. По образуваното и.д. № 20239270401203 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров били поискани и извършени множество изпълнителни действия, както следва: на 10.01.2024 г. – наложен запор на получавана от длъжника пенсия в НОИ; на 18.01.2024 г. – наложени запори върху банкови сметки; на 24.01.2024 г. – връчена покана за доброволно изпълнение.

Твърди, че давността е прекъсната впоследствие многократно, поради което не била изтекла. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответника по въззивна жалба Д. Д.

П., чрез адв. П. Х. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Претендира разноски, за които представя списък.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответника по иска „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищцата Д. Д. П. е предявила иск срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, че не съществува вземане на ответника, поради 2 погасяване по давност на сумите по издадения изпълнителен лист от 19.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2581/2017 г. по описа на СРС, а именно: сумата в размер на 805,46 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2017 г. до изплащането й, сумата в размер на 100,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2014 г. до 09.01.2017 г., както и сумата в размер на 168,12 лв. - разноски в производството, или общо сумата в размер на 1073,81 лв., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20239270401203 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ.

Ответното дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД в отговора на исковата молба е оспорил същата. Излага, че са предприемани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност.

От приложеното ч. гр. д. № 2581/2017 г. по описа на СРС, 66-ти състав, се установява, че на 24.01.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците Б. Д. Я. и Д. Д. П. да заплатят разделно на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумите, както следва: сумата в размер на 1610,92 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 17.01.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 200,46 лв. за периода от 31.01.2014 г. до 09.01.2017 г. и 336,23 лв. разноски по делото, които се разпределят поравно между двамата длъжници, както следва: сумата в размер на 805,46 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2017 г. до изплащането й, сумата в размер на 100,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2014 г. до 09.01.2017 г., както и сумата в размер на 168,12 лв. - разноски в производството.Заповедта е била връчена на длъжника на 23.02.2017 г. и тъй като не е било подадено възражение е влязла в сила на 09.03.2017 г.

На 19.10.1017 г. е бил издаден и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Д. П. за тези суми.

От представеното заверено копие на изп. д. № 2275/2017 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на ответника, подадена на 08.12.2021 г., въз основа на изпълнителния лист от 19.10.2017 г. В молбата за образуване е поискано образуване 3 на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия.

В деня на образуване на това изпълнително дело на 08.12.2021 г.

ЧСИ Димоларова е направила служебна проверка в регистъра НБД „Население“, от която е установила, че постоянният и настоящ адрес на длъжника са в с. А., общ. С., обл. С. ул. „В.“ № ., поради което длъжникът бил уведомен да посочи съдебен изпълнител, на когото да бъде препратено делото. С молба вх. № 02649/17.01.2023 г. по изп. д.

№ 2275/2021 г. по описа на ЧСИ Димоларова, ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е заявил, че моли делото да бъде изпратено по подсъдност на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - София.

С протокол от 09.03.2023 г. на ЧСИ Уляна Димоларова е разпоредено, изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ Стоян Лазаров. С разпореждане от 18.05.2023 г. било образувано изп. дело № 20239270401203 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров. Видно от приложеното изпълнително дело на 10.01.2024 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в Банка ДСК АД, връчена покана за доброволно изпълнение на 24.01.2024 г.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата Д. Д. П. е предявила отрицателен установителен иск по чл.

439 от

ГПК за защита срещу материлноправна незаконосъобразност на насочено срещу нея принудително изпълнение.

Искът е подаден от лице, което има качеството на длъжник по изпълнително дело срещу взискателя по изпълнението. Съгласно чл.

439, ал. 2 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца - длъжник погасителна давност след издаване на 19.10.2017 г. на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2581/2017 г. по описа на СРС, ГО, 66-ти състав.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително 4 изпълнение на своето вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсване на давността започва да тече нова давност – чл.117, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно, и която съставлява съдебно изпълнително основание /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация, в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117 ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, в който е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила през 2017 год., като не е било подадено възражение от длъжника.

Според ППВС № 3/18.11.1980 г. с образуването на изпълнителното дело се прекъсва давността, като по време на 5 висящността на изпълнителния процес тя се спира (т.е. давност не тече). В този случай новата погасителна давност ще започне да тече от момента, в който изпълнителното производство бъде прекратено.

Относно датата, от която тече погасителната давност, и относно предпоставките за спирането на давността е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. В т.10 е прието, че самото образуване на изпълнителния процес не прекъсва давността, а това става с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Приема се също така, че по време на изпълнителното производство давността не спира.

На въпроса преформулиран както следва: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.“ е даден отговор с постановеното Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., постановено по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.