Решение № 4424 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4424 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110145400 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба от С. И. М. против Софийски градски съд, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие нарушение на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на образувано в СГС в.ч.гр.д.№ 5530/2024 г. по подадената от него частна жалба.

В исковата молба ищецът твърди, че във връзка с постановено определение за прекратяване на производството по гр.д.№ 42018/2023 г. по описа на СРС, 162 състав, подал частна жалба с вх.№ 5330/2024 г., по която било образувано въззивно производство пред Софийски градски съд. Поддържа, че от образуване на делото в СГС е изминал период от повече от една година, но все още няма произнасяне по частната жалба, което затруднява започването на основания процес пред СРС. Излага още, че заведеното пред СРС дело е срещу медия, която нечестно и невярно го е оклеветила и обидила, като липсата на съдебен акт, с което евентуално да докаже правотата си, влошило социалните му контакти с хора от театралните среди, познати и съседи. Бездействието на съдията от Софийски градски съд по подадената частна жалба обуславя невъзможност ищецът да получи справедлив процес и води до стрес и негативно настроение, притеснение, влошени социални взаимоотношения и пропуснати ползи от приключване на делото. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск, като моли за 1 неговото уважаване.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника се изразява становище за нередовност на исковата молба, поради липса на посочена банкова сметка или друг начин на плащане по предявения осъдителен иск, както и поради липса на подробно описание на претендираните неимуществени вреди. По същество се изразява становище за неоснователност на иска, като се оспорват изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат от неправомерни действие от страна на СГС. Излагат се доводи, че след образуване на въззивното производство и определяне на съдия-докладчик, със Заповед на Председателя на СГС е определен нов член на състава и то по време на регламентираната в ЗСВ съдебна ваканция. Поддържа се, че СГС е един от най-натоварените съдилища в страната и количеството дела, които разглежда един съдия-докладчик е изключително голяма, поради което е обективно невъзможно съставите на СГС да разгледат и решат повдигнатите пред тях правни спорове в по-кратки срокове. Поддържа се още, че процесното въззивно частно дело няма характер на такова с „висок залог“ за страните по него, за да се обезпечи по-бързото развитие на производството. Оспорва се за ищеца да са произлезли неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с поведението на ответника при разглеждане и решаване на в.ч.гр.д.№ 5330/2024 г. В условията на евентуалност се изразява становище, че размера на претендираното обезщетение е прекомерен с оглед принципа за справедливост и съобразно правилото на чл.52 ЗЗД. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискана, но до приключване на устните състезания по делото не е представена, справка от Софийски градски съд относно движението на ч.гр.д.5330/2024 г. по описа на СГС.

С оглед предходното, видно от протокол от проведено на 24.02.2026 г. открито съдебно заседание е, че съдът е докладвал станали му служебно известни факти, а именно – че при проверка в ЕИСС относно движението на производството по ч.гр.д.5330/2024 г. по описа на СГС е констатирал, че същото е било образувано по частна жалба от С. И. М. /настоящ ищец/ срещу определение за прекратяване на производството по гр.д.№ 42018/2023 г. по писа на СРС, 162-ри състав, като до датата на провеждане на открито съдебно заседание, не е постановен съдебен акт от въззивната съдебна инстанция.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. С.ов М..

В показанията си свидетелят разказва, че знае за заведено от ищеца преди около 2 години дело във връзка с обидна статия за него. По делото обаче нямало движение, 2 сякаш било забравено. Предходното се отразило зле на ищеца, тъй като изпитвал чувство за несправедливост. Разказва, че ищецът е известна личност и хората го познават, но тъй като делото не се придвижва, той не може да се оправдае.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл.2б от ЗОДОВ, с примането й през 2012 г. /обн. ДВ бр. 98/2012 г./, създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, и по съществото си представлява вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 от ЕКПЧ, като претенцията за обезщетение, съгласно чл.8, ал.1 ЗОДОВ, се разглежда по този закон и по реда на ГПК. Материалноправната норма на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила – 11.12.2012 г. и занапред, като обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, съгласно чл.8, ал.1 ЗОДОВ.

В конкретния случай не се спори, че образувано по частна жалба от С. И. М.

/настоящ ищец/ ч.гр.д.5330/2024 г. по описа на СГС, към момента на предявяване на настоящия иск, а също и към настоящия момент е висящо, неприключило, поради което и допустимостта на предявения от ищеца иск не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 ЗОДОВ, а именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а” от ЗДВ и да няма постигнато споразумение.

Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона /чл.2б, ал.2 ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. В същото време, приема се, че отговорността е обективна и се носи от държавата, респ. от нейните органи, а не от длъжностните лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат.

Съгласно чл.6, §.1 КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения” , има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта.

В случая настоящият съд намира, че е налице прекомерна продължителност на производство по ч.гр.д.5330/2024 г. по описа на СГС, тъй като същото е образувано на 09.05.2024 г. и в продължение на 1 година и 10 месеца липсва каквото и да е произнасяне по подадената от С. М. частна жалба. Производството не е от фактическа и правна сложност, доколкото е образувано против определение на СРС, с което производството е прекратено с мотиви за предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК.

3

Следва да се има предвид, че спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. В редица свои решения ЕСПЧ приема, че в исковото производство по чл.2б ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинноследствена връзка между тях и забавеното производство, а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v.

Bulgaria по жалба № 1849/08), както и тази на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 924/2019 г. по описа на ВКС, IV-то г.о., решение № 306/18 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV-то г.о. и др.).

С оглед предходното и доколкото не са ангажирани доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца, съдът намира, че същият е претърпял твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за липса на справедливост, негативно настроение, притеснение и влошени социални взаимоотношения.

По делото не са ангажирани доказателства, сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумната продължителност на гражданското производство. Не се установява по делото продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства.

По изложените съображения настоящият съд приема, че предявеният иск е частично основателен. Размерът на обезщетението за тях следва да се определи съобразно предвиденото в чл.52 от ЗЗД. Прилагайки критерият „справедливост” и съобразявайки социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане, настоящият състав приема, че паричното обезщетение на ищеца за причинените негативни изживявания от нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в срок, следва да се определи в размер на 3000,00 лева. Върху главницата не се претендира законна лихва, поради което съдът не присъжда такава, за да не се стигне до произнасяне „свръх петитум“. За разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

По разноките:

4

С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса по делото в размер на 10,00 лева.

Видно от приложеното по делото пълномощно е, че процесуалното представителство на ищцата е безплатно – чл.38, ал.1, т.3 ЗА. На основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 200,00 евро, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност. С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. сумата от 200,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие на ищеца в производството пред първоинстанционния съд.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Софийски градски съд, с адрес: гр.София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на С. И. М., ЕГН ********** сумата от 1533,88 евро /3000,00 лева/, на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са резултат от нарушеното му право на разглеждане и решаване на образувано по подадена от него частна жалба в.ч.гр.д.№ 5530/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в разумен срок, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2556,46 евро /5000 лева/.