Решение № 383 от 20.06.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И

Е

383/20.6.2019г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На десети юни две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 862 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от С.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 9032 /девет хиляди тридесет и два/ лева за нарушение по чл. 3, ал.

1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата.

В проведеното по делото съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

За ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, не се явява представител, представено е писмено становище в което се моли НП да бъде потвърдено, а жалбата да се счита за неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63 и се представлява от управителя д-р С.С.К., ЕГН **********. Същото е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен на 20.10.2000 г.

В ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен бил получен доклад № ДИЗШН-1/16.03.2018 г. от Агенция за държавна финансова инспекция - Шумен за извършена финансова инспекция на дружеството – жалбоподател през периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. В тази връзка на основание РИП № П – 03002718107340-ОРП-001/14.06.2018 г. на К.С.М. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен било възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства спрямо „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, въз основа на предоставени документи. В хода на проверката било установено, че на 30.04.2018 г. в гр. Шумен дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД е получило плащане в размер 18 065.47 лв. от И.Р.. Сумата е отчетена в счетоводството на дружеството по сметка „501“ „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ“. Във връзка с направените констатации на дружеството - нарушител бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F449721 от 30.11.2018 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал.

1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, а именно: за това, че „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД в качеството си на задължено лице по чл. 1 от ЗОПБ, е получило плащания в брой, надвишаващи 10 000 лв., а именно: че на 30.04.2018 г. в гр. Шумен дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК ********* е получило плащане в размер 18 065.47 лв. от И.Р.. Сумата е отчетена в счетоводството на ЗЛ по Дт сметка „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ“.

Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице – Ани Иванова Бончева, което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от С.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 9032 /девет хиляди тридесет и два/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К.С.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на посоченият свидетел следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 398500-F449721/16.01.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦУ - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на

Национална агенция за приходите. При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на дружеството - жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на дружеството - жалбоподател. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.

57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството - жалбоподател не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.

83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Нормата на чл.

3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ указва, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 5 , ал. 1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 3, се наказва с „глоба“ в размер на 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с „имуществена санкция“ в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице.

В конкретния случай, в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин от приложените и събрани писмени доказателства, както и гласни такива, че с действията си дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на 30.04.2018 г. в гр. Шумен дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД е получило плащане в размер 18 065.47 лв. от И.Р.. Сумата е отчетена в счетоводството на ЗЛ по Дт сметка „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ“, с което е нарушило забраната на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/. В тази връзка настоящия съдебен състав оцени като неоснователни и възраженията по същество, касаещи характера на извършеното получаване на парична сума.

В случая не е спорно, че на 30.04.2018 г. дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, е получило плащане в размер 18 065.47 лв. от И.Р.. Сумата е отчетена в счетоводството на ЗЛ по Дт сметка „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ“. Спорен е въпросът обаче, дали предаването на тези парични суми представлява „плащане“.

Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане“ в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съдът почерпи доводи в тази насока от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,

ОСГТК, касаещо „периодични плащания“ по смисъла на чл.

111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите, според което „плащането“ се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Т. е. „плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закон за задълженията и договорите следва да се разбира именно задължение за предаване на пари или други заместими вещи.

В случая процесните суми са били получени чрез плащане, като дружеството – жалбоподател ги е получило

/приело/ в счетоводството си по Дт Сметка 501 „Каса 1“ и Кт Сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ.

Няма спор между страните, че в процесния случай не е налице плащане на задължение по договор. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е посочено, че тази сума е констатирана в рамките на извършена от органите на АДФИ финансова инспекция, като инспектора е дал срок за възстановяването ѝ, което ревизора определил като неоснователно получено.

Във връзка с гореизложеното и цялата доказателствена маса, съдът намира, че от обективна страна безспорно се установи, че дружеството – жалбоподател е допуснало извършването именно на плащане на стойност 18 065.47 лв., към „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, представляващо възстановяване на суми по АДФИ от И.Р., чиято стойност надвишава законоустановения праг от 10 000 лв., на територията на Република България, което плащане не е било осъществено чрез превод или внасяне по платежна сметка.