Определение № 10214 от 06.12.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10214 гр. София, 06.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110159296 по описа за 2021 година

От Н. К. – гражданин на **********родена на ********** г., чрез адв.

К.В., е предявен срещу ....... установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за установено, че ....... дължи в полза на сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Възраженията на ответника, касаещи редовността на исковата молба са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищеца в производството. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.

Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал.

2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо 1 представлявания /дори такова да се установи, какъвто не е настоящия случай.

Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. Същевременно, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК, по отношение на които не е приложима разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК /същата касае осъдителни искове за парично вземане/, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в, банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, предмет на предявените искове е посочена.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими за правилното решаване на делото. Същевременно, представените към исковата молба документи, не са заверени от представилата ги страна по реда на чл. 183 ГПК. Следва да се предостави възможност на ищеца, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да завери представените преписи от документи, приложени към исковата молба. Отделно от това документите на л. 11 и л. 27 от делото са представени на чужд език, без да са придружени от точен превод на български език, заверен от страната, от чието име се представят, поради което следва на основание чл. 185 ГПК, съдът следва да даде указания на ищеца, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи точен превод на български език, заверен от страната, на документите, намиращи се на на л. 11 и л. 27 от делото.

Ответникът представя писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с това доказателствено искане, не се оспорват от ответника.

Искането на ищеца да бъде разпоредено изслушване на обяснения от ответника за обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба, следва да бъде оставено без уважение. Същото не е конкретизирано, като не се посочва конкретно лице, чийто обяснения се иска да бъде разпоредено от съда да се изслушат. Ответникът е търговско дружество, като не се сочи кое е лицето, чийто обяснения се иска съдът да допусне в производството. Видно от представените по делото справки от Търговски регистър по партидата на ответното дружество, едноличен собственик на капитала на същото отново е търговско дружество.

Искането не е конкретизирано и следва да бъде оставено без уважение.

Същевременно, обстоятелствата, чието установяване се цели, чрез това доказателствено искане, подлежат на доказване от страна на ищеца и именно той носи доказателствената тежест да ги установи в производството, като по становище на настоящия съдебен състав е недопустимо да се размества 2 доказателствената тежест, посредством искане за изслушване на обяснения от ответника, за обстоятелства, които подлежат на установяване от ищеца в производството, и които подлежат на доказване, чрез други доказателства и доказателствени средства.

Искането на ответника за допускане изслушването на графологична експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в отговора на исковата молба, следва да бъде оставено без уважение по изложените по-горе съображения, касаещи наличието на валидно учредена представителна власт, в полза на адвокат К.В., да представлява ищцата в настоящото производство.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи билета на ищеца Н. К. за процесния полет, следва да се остави без уважение, доколкото този документ е представен, ведно с исковата молба.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи по делото банково удостоверение, че посочена по делото банкова сметка е разкрита на името на ищеца, следва да бъде оставено без уважение, доколкото същото не е конкретизирано /банкова сметка, посочена в кое производство, доколкото в исковата молба такава не е посочена/, като същевременно не е посочено и във връзка с установяване на какви факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото се прави доказателственото искане.

Следва да се приложи за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

На 28.07.2021 г. по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният следва да заплати на Н. К. – гражданин на **********родена на ********** г. суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата от 226,24 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2018 – 01.07.2021 г. В исковата молба ищецът изрично посочва, че се предявява иск само за част от вземанията, за които на 28.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на исковата молба, се предявява иск за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.

Предвид горното заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта за сумата от 226,24 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2018 – 01.07.2021 г., доколкото в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /а и след изтичането на срока до този момент/ не е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответното дружество дължи в полза на ищцата сумата от 226,24 лева, представляваща лихва за забава за периода 3

26.08.2018 – 01.07.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 226,24 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2018 – 01.07.2021 г.

І . НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.01.2022 г. от 11.45 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление с вх. № 22759/05.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „БУЛ ЕР“ ЕООД, ЕИК 831032406, за заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата от 226,24 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2018 – 01.07.2021 г. На 28.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 15.09.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 15.10.2021 г. (в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК).

В исковата молба се твърди, че Н. К., гражданин на Руската федерация, е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет LB128 по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас, планиран за 09.07.2018 г. от 11:20 ч., който е следвало да пристигне на крайната дестинация на 09.07.2018 г. в 13:50 ч., но е бил отменен. Поддържа се, че ищецът се е явил навреме за полета, като е бил уведомен за отмяната на полета, едва при пристигане на Летище Москва, Внуково. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с 4 разстояние над 1500 км, а именно – 1611 км. Поддържа, че ответникът е признал основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция.

Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.

Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се истинността и авторството на адвокатското пълномощно, както и на други доказателства, приложени от ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение за погасяване по давност на сумата за главница. Релевира се и твърдение, че ищецът неправомерно е разпространил електронната кореспонденция между страните, представляваща конфиденциална информация. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на „БУЛ ЕР“ АД по своята същност не притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие за „БУЛ ЕР“ АД.